// Архив

Фаровете

This tag is associated with 33 posts

Фар Бургас.

„Всяко нещо е нужно в своето време.“ Милан Асадуров разказва. Селищата, предшественици на Бургас, никога не достигнали разцвета и славата на съседните Аполония, Месембрия и Анхиало в древността и в средните векове. Най-ценното сведение за мен беше съобщението на Иречек, че на източната страна на тесния проток Порос, който свързва Мандренското езеро с морето, има […]

Фар Несебър и фар Поморие.

„Добрият съвет към лошо не води.“ Милан Асадуров разказва. Фар Несебър. В древността Месембрия – единствената дорийска колония по нашето крайбрежие, основана на мястото на старо тракийско селище – процъфтявала благодарение на оживената търговия по море. След установяването на римската власт в I век градът западнал, за да се съживи през византийско време. В 812 […]

Фар Емине.

„В тъмната нощ и малкият фар свети надалече.“ Милан Асадуров разказва. Носът получил това име от турците, които преиначили старото наименование Емона на Емине. „Удивително е – пише Александър Кузев, – че тъкмо нос Емона, като завършек на Стара планина, нейна най-източна точка на Черно море, е запазил античното име на планината – Хемос.“ По-нататък […]

Фар Камчия и фар Св. Атанас.

„Най-лоша е скритата опасност.“ Милан Асадуров разказва. Фар Камчия. Четиристранната метална решетъчна конструкция, висока 18,2 м, е поставена на възвишението при северния бряг на устието на река Камчия (43°01′ с.ш. и 27°53′ и.д.) през 1932 г. След 15 години на 20 януари 1947 г. по искане на Съюзническата контролна комисия в България на нея е […]

Фар Галата.

„Не всичко, което свети е морски фар.“ Милан Асадуров разказва. Нос Галата е познат на мореплавателите още от дълбока древност. „Подводните археологически проучвания през последните години – пише Александър Кузев – наистина доказаха, че в малкото заливче близо до самия край на нос Галата някога е имало пристан с вълноломна степа, изградено от каменни блокове. […]

Варна и фаровете във Варненския залив.

„За да предвидиш бъдещето, трябва да познаваш миналото.“ Милан Асадуров разказва. В многовековната история на този град се редуват периоди на разцвет и упадък. През VI-IV хил. пр. Хр. местното енеолитно население достига висока степен на културно развитие, за което свидетелствуват златното съкровище от Варненския некропол. По-късно траките от племето корбизи основават тук свое селище. […]

Албена, Кранево и Златните пясъци.

„Днешният ден е ученик на вчерашния.“ Милан Асадуров разказва. Албена, Кранево и Златните пясъци днес са толкова известни, че предпочитам отново да се позова на Иречек, за да разкажа за този район: „На изток от Дишпудак (дн. Осеново – М. А.) се издига северният край на споменатата крайморска верига. На нейния гребен в гората лежат, […]

Балчик и Каварна.

„По-добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш.“ Милан Асадуров разказва. На другия ден, 18 ноември 1981 г., се отправяме на север, а после на изток, за да опишем полегата дъга и да пристигнем в Каварна, следващия пункт от нашата експедиция по българските фарове. Макар че се движим от север на юг, а през […]

Фарът на нос Калиакра

„Който е длъжен, няма избор.“ Милан Асадуров разказва. От Българево пътят извива наляво почти под прав ъгъл и върви към нос Калиакра, където Добруджанското плато се врязва на около два километра в морето. Калиакра е най-дългият нос по българския черноморски бряг, а изследванията показват, че в миналото неговият край е пропадал няколко пъти, в резултат […]

Фарът на Шабла.

„Общата опасност сближава хората.“ Милан Асадуров разказва. След час и 15 минути изминаваме малко повече от 100 км и стигаме до фара на Шабла. Координатите са 43° 32′ с.ш. и 28°36′ и.д. Щом излизаме от колата, първата ни работа е да се облечем по-топло. Всъщност температурата не е много ниска – някъде около нулата трябва […]