„Има нещо скандално в зрелището на такова количество хора, извършващи анализ на състоянието на икономиката, но при това никак не обясняващи, защо тази или онази ситуация възниква или трябва да възникне… Това положение на нещата трябва да се признае, е незадоволително и доста нещастно“. (изказване на Президента на икономическото научно общество на САЩ за икономическата наука на Запада)

Тайните за домашното стопанство и „стопанството“ на страната. В „Голям речник на чуждите думи“ (М., ЗАО Центрполиграф, 2005) думата „икономика“ се превежда от гръцкото „oikonomike“ – „правила на домакинството“ – в три значения:

1. Обществено производство и разпределение, стопанство (на района, страната или ред страни, целия свят).

2. Хуманитарна наука, изучаваща процесите на производство и обмен, производствените отношения в обществото.

3. Съвкупност от обществени отношения в сферата на производството и разпределението на продукцията.

Думата „икономика“ е въведена в употреба навремето от Ксенофонт (430–655 г. пр. н.е.). „Oikos“– дом, семейно стопанство, „nomos“ – правило, което в съвкупност означава „правила за водене на домашното стопанство“, или, по-точно, „правила за управление на домашното семейно стопанство“.

Известно e, че семействата биват различни: малки, големи и даже много големи. Все едно, правилата за водене на семейното стопанство не зависят от размера на семействата: всички трябва да са „облечени, обути, нахранени, да ги сложиш да спят“ и т.н. От размера на семейството зависят само обемите, мащабите на домакинстване. В този смисъл е уместно да се постави въпроса и за мащабите на самото семейство. Ето тогава може за „семейство“ да се смята и махалата, селото, и града, и страната и, в края на краищата, цялото човечество също може да се смята за едно огромно семейство.

След такова съпоставяне нека да си спомним: срещали ли сме стопанин (стопанка) на семейството, които биха се радвали на това, че им се е отдало да вземат заем на голяма сума пари (с лихва), който на това семейство никога няма да му се удаде да върне, и даже и на техните деца и внуци няма да се удаде да го върнат? Среща ли ли сте вие семейства, които биха водили преговори с други семейства за „преструктурирания“ на своите дългове? Уверен съм, че няма да ви се удаде да си спомните за такива семейства.

Но да си спомните и да разберете за такива „стопани“ в правителствата и министрите на някои страни, в това число и в нашата страна? – това е даже доста просто. При което тези министри с гордост известяват на своя народ, че те са набутали своята страна в неплатими дългове, а значи, натикали са я в дългова неволя, тоест в робство. При това самият народ не им е поръчвал и не е разрешавал да вземат назаем. И ако абсолютното болшинство нормални семейства живее в съответствие с народната мъдрост „простирай се според чергата“, то за правителството на нашата родна страна (семейство), тази народна мъдрост незнайно защо не съществува.

Ако вие сте взели назаем 100 хиляди лева с 15% годишна лихва, то след 7 години вече трябва да върнете 205 хиляди лева (т. е. 2 пъти повече, отколкото сте взели). Ако вие не сте в състояние да върнете основния дълг въобще, то не само вие, но и вашите деца, внуци и правнуци цял живот ще работят за този разточител, който е „оказал помощ“ на вас, давайки ви пари взети назаем с лихва, например, за покупка на квартира (нарича се „ипотека“).

В настояще време икономиката определят отраслите на науката, изучаващи икономическите отношения. Всички икономически възгледи и теории, известни от историята на човечеството, може да се разбият на два големи класа в зависимост от тяхното предназначение и решаваните задачи. Такова разделение на икономиката на два класа е възникнало в дълбока древност, когато Аристотел (384– 322 г. пр.н.е.) е въвел за обозначаване два различни термина:

– „икономика“ (стопанска дейност, свързана с производството на стоки и услуги, със съзидание) и „хрематистика“ (изкуството да се трупа богатство и да се правят пари);

– „хрематистика“ (от гръцкото „chrema“ – владение) се явява теория на натрупване на богатство чрез всевъзможни начини с прокарването в живота на закони, оправдаващи тези начини. При това Аристотел е подчертавал, че хрематистика – това е противоестествено учение, работещо фактически против ефективното развитие и удовлетворение на нормалните потребности на човека. В частност той е посочвал: „В изкуството да се натрупва състояние никога няма предел в постигане на целта, тъй като тук целта се оказва безпределно богатство и притежаване на пари. Всички занимаващи се с парични обороти се стремят да увеличат своите капитали до безкрайност.“ (Аристотел. Политика. СПб. 1911, стр.25).

Хрематистиката е станала същност и съдържание на живота на „елитите“. Разработката на схеми и начини за забогатяване и получаване на печалба в настояще време са провъзгласени за основна цел на теория, която погрешно се нарича „икономическа“, оставайки си по своята същност чиста „хрематистика“. Учените, представящи практически не икономика, а хрематистика, издават в значителни тиражи книги и учебници, назовавайки своите теории с несъответстващи им имена (т.е. изкривяват мярата). Именно на първо място хрематистите, изразяващи интересите на световните „елити“, получават държавни и международни премии, гръмки титли, почетни и научни звания. И макар всички тези регалии и безчислени издания да съдържат в своите названия термина „икономика“, строго казано, всичко това няма нищо общо с икономиката. Именно с това и се обяснява този факт, че с колкото по-големи „успехи“ се сдобиват учените „икономисти“, колкото повече „специалисти“ се готвят в тази област, в толкова по-бедствено положение се оказват болшинството труженици, заети със създаване на обществено полезни предмети, стоки и услуги.

Всички съвременни икономически школи учат на това, как отделния бизнесмен (предприемач) или отделната корпорация да се сдобият с финансов успех, да натъпчат своите собствени джобове. Получаваната печалба се смята за единствен критерий на икономическия успех, правилност на използваните теоретични схеми за водене на делата. Извън рамките на подобни „теории“ остават проблемите на обществената полза, влиянието на частно – корпоративната дейност на благосъстоянието на държавата като цяло и на екологията в частност. За същността на такива теории и основаната на тях практика достатъчно точно се изказа Макс Амстердам: „Бизнес – това е изкуството да се извлекат пари от чуждия джоб, не прибягвайки до насилие“. Именно такова „изкуство“ се явява раздуването на тарифите на Естествените монополи.

Но в обществото винаги са съществували и други възгледи за икономиката. Принципиално друга по своето съдържание се явява обществено-полезната икономика. Именно тя и е представена в концепцията за обществена безопасност (КОБ).

Сега е прието да се смята, че „икономика“ – това е наука. Но в действителност това не е така. В „Тълковния речник“ за думата „наука“ се казва:

1. Система знания за закономерностите на развитие на природата, обществото и мисленето, а така също за отделна област на такива знания. (Обществените науки. Естествените науки. Хуманитарните науки).

2. Това, което поучава, дава опит, урок („нека това да му е за урок“).

Какво виждаме ние в нашата страна? Какви са „закономерностите“ в икономическата сфера? Ние виждаме пълна разруха на цялото народно стопанство, започвайки от не обединеното селско стопанство и завършвайки с високо технологичния космически отрасъл. При което всичко това е признато от висшето ръководство на страната, което се опитва да прекрати разпадането на така наречените „национални проекти“.

И тогава що за „икономическа наука“ е тази, която трябва да знае „закономерностите на развитие на обществото“, а знаейки „закономерностите“, да умее да предвижда, да предхожда събитията, и съответствено да влияе на тях по такъв начин, че да се отстранява всичко лошо, вредно и разрушаващо?

И що за „учени-икономисти“ са тези „професори и доктори на икономическите науки“, които със своите икономически реформи, една страна в която има почти всичко необходимо за достоен и щастлив живот на хората, са я довели до огромна бедност и нищета и мизерно съществуване на народа?

Кому е нужна такава „икономическа наука“ и такива „учени-икономисти“?