„Добрият съвет към лошо не води.“

Милан Асадуров разказва. Фар Несебър. В древността Месембрия – единствената дорийска колония по нашето крайбрежие, основана на мястото на старо тракийско селище – процъфтявала благодарение на оживената търговия по море. След установяването на римската власт в I век градът западнал, за да се съживи през византийско време.

В 812 г. хан Крум го превзел и оттогава той попадал ту във византийски, ту в български ръце, за да бъде сринат в 1453 г. от османските орди. След Освобождението Несебър се развивал като рибарско и лозарско селище, от което постепенно израснал курортният град, старата част на който днес е обявена за музеен резерват.

Очевидно бурната история на града е заличила спомена за старинните сигнални огньове, защото най-ранните сведения за фар, които открих, са от 1932 г. Тогава фирмата Julius Pintsch построява в южната част на полуострова (42°39′ с.ш. и 27°42′ и.д. – зад днешната Морска гара) бяла кула от дялан камък, висока 4,8 м, в горната част на която е поставена автоматична оптика Julius Pintsch с фокусно разстояние 100 мм, работеща на маслен газ, като височината на огъня е 8,45 м над морското равнище.

Фарът е запален за първи път на 25 юли 1932 г. и бялата проблясваща светлина има периодичност 8 с (проблясък – 3 с, тъмнина – 5 с).

На оптиката е поставен червен сектор (65°) по посока на плитчините, опасни за корабоплаването. По-късно тази оптика е заменена с електрическа, но след построяването на вълнолома в 1954 г. каменната кула е изоставена и я сполетява съдбата на стария фар на Галата — превърната е в склад, а на вълнолома е издигната четиристранна метална решетъчна конструкция, висока 7,5 м, на която е монтирана електрическа оптика ЭМ-300, чийто фокус е на 8,3 м надморска височина.

След удължаването на вълнолома в 1978 г. фарът е издигнат в неговия край — на днешното му място (42°39′ с.ш. и 27°44′ и.д.), като е запазена старата характеристика на светлината, която се вижда на разстояние 4 мили.

Фар Поморие. Анхиало бил основан в древността като колония на античния град Аполония (Созопол), но не там, където е сега, а в местността Палеокастро. По време на римското господство той процъфтялтолкова, че затъмнил славата на съседните Аполония и Месембрия.

През византийско време императрица Ирина, отново основала града в 784 г. на днешното му място – при някогашния фар. След основаването на българската държава той имал сходна съдба като Месембрия, докато бил превзет от турците в 1553 г.

По време на османското иго обаче Анхиало станал най-оживеният морски център на юг от Балкана. Така било и малко след Освобождението, когато постепенно Бургас го изпреварил.

От четирите фара на Поморие, за които открих сведения, днес са останали само два. Следите на древния фар от времето преди императрица Ирина се губят във вековете. За фара, споменат от Иречек в 1884 г., все още нямам други данни.

През 1955 г. върху триметров железен стълб на челото на поморийския пристан била поставена постоянна зелена светлина, която се издигала на 5 м над морското равнище и се виждала на 3 мили. Тя е премахната през 70-те години.

Нашите представи за фара на Поморие обаче са свързани преди всичко с фара, построен от фирмата Julius Pintsch през 1933 г. Той се издига върху изкуствена платформа от каменни блокове, дълга 9 м, широка 8 м и висока 1,5 м над водата на 5,5 кабелта югоизточно от нос Поморие (42°33′ с.ш. и 27°40′ и.д.). Върху нея има втора платформа, висока 1,5 м, широка 6 м и дълга 8 м. Над втората платформа е иззидана каменна кула.

На 3 юли 1982 г. тръгваме от Поморие с лодката на рибаря Яни Рибов и след няколко минути правим два кръга около кулата, за да може Ангел да снима. Тя е висока 5,3 м, а горе в средата се издига почти двуметрова цилиндрична бетонна основа, на която била монтирана 150-милиметрова оптика Julius Pintsch, работеща на маслен газ. Червената проблясваща светлина имала периодичност 15 с (проблясък – 5 с, тъмнина — 10 с) и се издигала по тогавашните пресмятания на 12 м над морското равнище, като се виждала на 9 мили.

Вероятно през 1957 г. газовата оптика била заменена с електрическа АМ-300 (фаб. № 9190) с фотоклетка за автоматично включване и изключване и тогава периодичността на светлината станала 12 с (проблясък – 2 с, тъмнина – 10 с). Електрозахранването на фара е на акумулатори.