„Не всичко, което свети е морски фар.“

Милан Асадуров разказва. Нос Галата е познат на мореплавателите още от дълбока древност. „Подводните археологически проучвания през последните години – пише Александър Кузев – наистина доказаха, че в малкото заливче близо до самия край на нос Галата някога е имало пристан с вълноломна степа, изградено от каменни блокове. По намерените от леководолазите амфори и други глинени съдове не е трудно да се разбере, че това пристанище е използвано както през античността, така и през средните векове.“

През Средновековието тук е имало малка крепост с важно стратегическо значение. Данни за поддържане на „сигнален огън“ обаче има от 1792 г. Запазил се е споменът, че преди да се постави газовата оптика на стария фар, вечер на края на носа се е поддържал огън с дърва. Интересно е, че след като възстановява Шабленския фар през 1856 г., френското дружество за строеж на фарове Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane изгражда втория фар по тази част на крайбрежието именно на нос Галата. Очевидно след най-важния в навигационно отношение нос Шабла дружеството се е погрижило да постави светлини и на най-важното пристанище – Варна.

На 15 (27) август 1863 г. били открити фарът на нос Галата с постоянна бяла светлина и „червеният фенер“ на Варненския нос, за който вече стана дума.

Тъй като разходите за фара на Галата възлизали на 10870 златни лева, явно тук не става дума за възстановяване на фаровата кула, пък и това се вижда от самия градеж, но може да се предположи, че е възстановена традицията на този нос да се поддържа „сигнален огън“.

Кулата, висока около 7,5 м, е бяла, изградена от камък, с осмоъгълна форма. Тя е кацнала на самия край на носа, а фокусът на оптиката от шеста степен е бил на 50 м надморска височина, като светлината се е виждала според Шкорпил на разстояние 12 мили, а според Вл. Павлов на 15 мили. Има данни, че вита стълба водела към фенерното отделение, но днес кулата е куха. Самото фенерно отделение е необичайно ниско, страничната му повърхност е дървена, а куполът — метален. До кулата е имало пристройка за жилище на фаропазачите. Очевидно фарът на Галата не е отговарял на нуждите за ограждане със светлини на Варненския залив и това тревожило обществеността на града.

През 1908 г. Шкорпил пише, че трябва „да се замени на галатския фар постоянното светило от 6-та степен с друго въртящо се светило от 4-та степен, което да блещука за разпознаване от околните огньове“. След две години варненският окръжен управител докладва на редовната сесия на Варненския окръжен съвет: „В постройка е нова фарова кула от армиран бетон на нос Галата, понеже старата такава е почти съвсем негодна за употребление. Кулата се извършва по стопански начин, за което е отпусната сумата 3000 лева.“ Строежът на кулата започнал на 42 м от края на носа.

През 1911 г. в отчета на окръжния управител е записано: „Под ведомството на Варненското пристанище се намират фаровете на Галата-нос, Калиакра иШабла. До сегашния фар Галата, който е стар и неотговарящ вече на нуждите, се строи нова кула от железобетон и се монтира върху нея латерното за оптическия апарат. Това латерно е доставено от фирмата Barbier Benard & Turenne – Париж и струва 7000 лева.

В началото на идната (1912 – М. А.) година ще се достави апаратът за осветлението (оптика), който ще има за характеристика 3 проблясъка на всеки 15 секунди с 3 сек. интервал между самите проблясъци; цената му е около 25 000 лв. Той ще е видим на около 25 морски мили и фокуса му ще се намира на около 60 м над морското равнище. Сегашният фар е поставен на около 50 м над морското равнище и се вижда едва на 12 мили разстояние. През настоящата година се предполага да се построи и жилищно здание за двамата фарови пазачи, след което ще се нареди там телефонна и сигнална станция, от каквито има нужда.

Не зная, откъде са черпили сведенията си, но някои автори твърдят, че новата фарова кула на Галата е построена през 1938 г. Владимир Павлов дори пише: „Проект за доставяне на нови съоръжения за фара има още в 1912 г., но той остава неизпълнен.“ От изложението на варненския окръжен управител се вижда, че през 1910—1911 г. кулата е била в строеж и дори е монтиран въртящият механизъм (латерното).

Според Съобщението до мореплавателите от 1 юли 1920 г. новият фар на нос Галата е запален за първи път на 20 декември 1913 г. Тридесет години фаропазач на Галата е бил бай Георги, а след него 24 години — бай Васил. Сега и двамата не са между живите, но на фара ни посрещна жената на бай Васил, която на въпроса: „Кога е построен фарът?“ без колебание отговори: „През 1912 година. Знам го от бай Георги.“

Качваме се във фенерното отделение. От фирмената табелка се вижда, че оптиката Barbier Benard & Turenne с фабричен номер 10567 е изработена през 1912 г. Оригиналният въртящ се механизъм на същата фирма, за който споменава окръжният управител, също си е на мястото. А на вратата на фенерното отделение отвън също има фирмена табелка, върху която има много пластов слой боя. Ангел изчиства част от боята и успява да разчете фабричния номер 8472 и датата 15. III. 1911 г. Вероятно това е датата на монтирането на фенерното отделение от фирмата Barbier Benard & Turenne. Възможно е доставката на оптиката наистина да се е забавила, защото според Я. Гочев фарът на Галата започва да работи на 15. XII. 1913 г.

Въртящият механизъм се задвижва с топузи. Интересно е, че те се движат не по канал в стената на кулата, както е например на Калиакра, а в тръбата, която служи за основание на оптиката. Сега топузите се издигат с електромотор.

Самата оптика все още е в отлично състояние. Тя лагерува или по-скоро „плава“ върху живак, с който е пълно коритото в основанието й. Първоначално е била на маслен газ, а после е електрифицирана. Според Я. Гочев това е станало на следващата година, когато самият град Варна е електрифициран, но има вероятност да е по-късно — през 30-те години и дори точно в 1938 г., откъдето да идва заблуждението, че тогава е построена и кулата.

През 1932 г. на фара е монтирана електрическа сирена, която по-късно е „изместена… на железен пилон за отстраняване раздрусването на фарното помещение от силния звук“. Любопитно е, че още през 1908 г. Шкорпил пише, че трябва „да се постави един звучен уред при фара на Галата, който да свири в мъгливо време“.

Фаропазачи на Галата днес са децата на бай Васил — Иван и Паунка Иванови. По-рано около фара е било доста голо и усойно, но семейството с годините успяло да облагороди мястото и сега пред къщата има асма и доста китна градина.

Старият фар от 1863 г. се запазил непокътнат до 1968 г., когато жилищното помещение било разрушено, за да бъде построен на неговото място ресторант „Галатея“. Сега 120 годишната кула е сгушена до ресторантската тераса и служи за склад. Компетентните органи биха могли да помислят не трябва ли да се отреди по-завидна съдба на този исторически паметник. Докато те си “мислеха” обаче свлачището помогна на морето да погълне всички останки на стария фар.

Основните светила по Българското Черноморие (без фаровете на Екрене и Маслен нос) са изградени през втората половина на XIX век. Снабдяването с входни фарове на новопостроените пристанища във Варна и Бургас в началото на XX в. дооформя навигационното ограждане със светлини на българските брегове.

Всички фарови кули са солидни, трайни и съществуват и до днес. Само на нос Галата и на островите Св. Иван и Св. Анастасия се наложило през 1912-1914 г. да бъдат построени нови кули, защото старите не отговаряли на изискванията.

В този вид системата на българските морски фарове просъществувала до началото на 30-те години на ХХ в.. Усиленият трафик в Черно море и грижата за повишаване сигурността на корабоплаването наложили през 1928 г. да се състави програма за обновяване и модернизиране на фаровите съоръжения. Тази програма отчасти била осъществена от 1929 до 1938 г. Наред с частичната реконструкция на съществуващите фарове били изградени и осем нови светила, сред които са навигационният знак на Камчия и автоматичният фар на Св. Атанас.

На 13 август 2000 г. е открита новопостроената кула на фара на нос Галата – третата след откриването на фара през 1863 г. Военноморските сили ще търсят решения за евентуално преместване на фар Галата.

В емисия „Вътрешна информация“ на БТА четем:

Варна, 27 февруари 1998 г. /БТА/ В района на сега действащия фар на нос Галата няма поражения, съобщиха от командването на Военноморските сили. Фарът ще продължи да работи. Обслужващият персонал е евакуиран от сградата. В Главния щаб на Военноморските сили ще се търсят възможни решения за евентуалното преместване на фара на безопасно място. Активизиралото се снощи и тази сутрин старо свлачище в източната част на нос Галата разруши стария фар и застраши сега действащия фар.

Нова фарова кула на нос Галата се открива днес. Варна, 13 август 2000 г. /БТА/ Новопостроена кула на фар „Галата“ – един от символите на морска Варна, се открива по време на днешния празник – деня на военните моряци.

Стойността на новата кула е 264 048 лв., дадени от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет. Главен изпълнител на обекта бе „Трансстрой консорциум“ АД – София, главен проектант Добрин Ефремов, а изграждането в максимално допустимия технологически срок бе дело на строителите от „Трансстрой“ – Варна, ръководени от инж. Иван Накев.

Според образното сравнение на проектантката инж. Диана Илиева, фаровото съоръжение, с шестте железобетонни пилота в земята и кулата над нея, е като наколно жилище, само че съвременно, и се опира на стабилен земен пласт. Съоръжението е земетръсоустойчиво, проектирано е да устоява и на свлачищни процеси. Цената му е 463 000 лв.

На 18 мили в морето се вижда лъчът на новия фар на нос Галата. Варна, 17 юли 2001 г. /БТА/ На 18 мили в морето се вижда лъчът на новия фар на нос Галата. Фаровата кула е висока 55 метра и издържа на ураганен вятър. Използвана е най-съвременен тип оптика.

Специално е избрано мястото за фаровия комплекс, като подпочвените води са изведени. Теренът е укрепен с пилони. В строителството, осъществено от Трансстрой, са вложени 756 992 лв. бюджетни средства, осигурени от Постоянната комисия за защита на населението от бедствия и аварии. Новият фаров комплекс „Галата“ замени стария фар, осветявал пътя на корабите 137 години, но застрашен от рухване заради свлачищната зона, върху която се намира.

Военни моряци ще стопанисват новото съоръжение. Началникът на Главния щаб на Военноморските сили вицеадмирал Петър Петров благодари за модерния подарък, който по думите му е огромен знак за уважение към моряците и към флота. На днешното тържество по повод официалното откриване на фаровия комплекс присъства и областния управител на Варна проф. Николай Пантев.