„В тъмната нощ и малкият фар свети надалече.“

Милан Асадуров разказва. Носът получил това име от турците, които преиначили старото наименование Емона на Емине. „Удивително е – пише Александър Кузев, – че тъкмо нос Емона, като завършек на Стара планина, нейна най-източна точка на Черно море, е запазил античното име на планината – Хемос.“

По-нататък той разказва: „Развалини от средновековното градище на Емона личат и досега, а някои зидове от него са разкрити при изкопите на строежа на фара, изграден през 1888 г.“

Интересно е, че и други автори, а и официалните издания посочват погрешно тази дата. Нека първо да се позова на Иречек: „Зад щита на връх Св. Илия (386 м) прозират вятърните воденици на гръцкото село Емон (на тур. Емине, 114 къщи), в чието име и до днес се е запазил жив спомен от античния Хемус.

Най-далече надясно се издига гол хълм, който изведнъж като пресечен се спуща със скалисти склонове към морето – Емонският нос, краят на Балкана – около 13 километра от нашето местоположение. Неговият фар оттук не се вижда.“ Значи потова време на нос Емине вече е имало фар, а нека да припомня, че Иречек минава от тук през лятото на 1884 г.!

Владимир Павлов не пише кога е построен фарът, но казва: „През 1881 г. на него е бил монтиран нов фенер…“ Накрая Иван Божков твърди, че фарът е открит на 15 декември 1880 г., като се позовава на литературен източник от 1906 г.

Същата дата е посочена и в официалния Опис на фаровете по българското черноморско крайбрежие от 1920 г. Има и още един факт в подкрепа на тази дата. Фирмата Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane, която построила фара, монтирала на него оптика Barbier & Fenestre. От 1935 г. тя се намира въз Военноморския музей – Варна и на фирмената табелка личи година на производството – 1880. Тази оптика от пета степен работела на двойно рафиниран петрол.

През 1932 година била поставена оптика Julius Pintsch, работеща с маслен газ, през 1935 г. тя е преустроена на ацетилен, а през 1962 г., когато фарът е електрифициран, е заменена с електрическа оптика М-500.

Интересно е, че и други автори, а и официалните издания посочват погрешно тази дата. Нека първо да се позова на Иречек: „Зад щита на връх Св. Илия (386 м) прозират вятърните воденици на гръцкото село Емон (на тур. Емине, 114 къщи), в чието име и до днес се е запазил жив спомен от античния Хемус.

Най-далече надясно се издига гол хълм, който изведнъж като пресечен се спуща със скалисти склонове към морето – Емонският нос, краят на Балкана – около 13 километра от нашето местоположение. Неговият фар оттук не се вижда.“ Значи потова време на нос Емине вече е имало фар, а нека да припомня, че Иречек минава от тук през лятото на 1884 г.!

Владимир Павлов не пише кога е построен фарът, но казва: „През 1881 г. на него е бил монтиран нов фенер…“ Накрая Иван Божков твърди, че фарът е открит на 15 декември 1880 г., като се позовава на литературен източник от 1906 г.

Същата дата е посочена и в официалния Опис на фаровете по българското черноморско крайбрежие от 1920 г. Има и още един факт в подкрепа на тази дата. Фирмата Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane,която построила фара, монтирала на него оптика Barbier & Fenestre. От 1935 г. тя се намира въз Военноморския музей – Варна и на фирмената табелка личи година на производството – 1880. Тази оптика от пета степен работела на двойно рафиниран петрол.

През 1932 година била поставена оптика Julius Pintsch, работеща с маслен газ, през 1935 г. тя е преустроена на ацетилен, а през 1962 г., когато фарът е електрифициран, е заменена с електрическа оптика М-500.

До Емине се наложи да отидем специално. На 27 април 1982 г. оставяме “фиата” и потегляме с джип, защото на десетина километра след Обзор по пътя Варна – Бургас се отделя нещо средно между коларски път и планинска пътека, която води към село Емона и фара. Джипът криво-ляво преодолява десетте километра в планината до селото, където ни посрещат Георги Димов (бай Генчо) и по-младият муколега Борис Агостинов. С другия фараджия Иван Съръстов от село Св. Влас не успяваме да се видим.

Нос Емине е отделен от планинската верига с дълбок овраг, който може би е бил защитен ров на крепостта. Фарът се намира на самия край на носа (42°42′ с.ш. и 27°54′ и.д.). Бялата кръгла каменна кула е висока 9,4 м, а фокусът на новата оптика М-500 е на 64,1 м надморска височина. Проблясващата светлина на фара с периодичност 6 с (проблясък – 1,5 с, тъмнина – 4,5 с) се вижда на далечина 20 мили. Заради оврага, който изключително много затруднява достъпа до фара, старите помещения на фараджиите са предоставени на метеоролозите, а през 1962 г. на стотина метра са построени нови. Там е монтиран и радиофарът с позивни ЕИ, а също и аварийните агрегати.

Село Емона е на изчезване, както казва бай Генчо. В него са останали двайсетина души, защото е откъснато, няма път, няма превоз, няма работа. Доскоро кмет е бил бай Генчо, а сега е Борис, но той живее при жена си в Бяла. Техният колега идва на работа пеша от село Св. Влас по брега. Тази откъснатост прави животът им труден. Единственото събитие тук е появата на туристите от похода Ком – Емине и на пешеходци-професионалисти като Георги Сергиев.

„При заник слънце (на 5 юли 1884 г. – М. А.) – пише Константин Иречек – стоях при бурните вълни на Черно море, като се озъртах по омайната панорама на широкия Бургаски залив. Наляво се виждаше белият Анхиало, на половин вече потънал във вълните, надясно нос Акра закриваше изгледа към Созопол, а между двата отворената синя повърхност на морето се сливаше със също тъй синия хоризонт в равна, почти непознаваема линия.

Слънцето хвърляше своите последни горещи лъчи като разлято червено желязо на неподвижното огледало на Ваякьойската лагуна на западната страна на града (Бургас – М. А.); лека вечерна пара се издигаше около труповете на няколко хвърлили котва кораби, а след минута светнаха далече в морето три светила – анхиалският фар, „фанарът“ на островчето Св. Иван пред Созопол и една по-малка светлина на остров Св. Анастасия надясно под полите на гористия Бакърбаир.“

Днес, точно след 98 години природата пак извайва такава възхитителна гледка, но светилата в Бургаския залив, по които вечер корабите се ориентират, са много повече.