„Всяко нещо е нужно в своето време.“

Милан Асадуров разказва. Селищата, предшественици на Бургас, никога не достигнали разцвета и славата на съседните Аполония, Месембрия и Анхиало в древността и в средните векове. Най-ценното сведение за мен беше съобщението на Иречек, че на източната страна на тесния проток Порос, който свързва Мандренското езеро с морето, има останки от кула, служила някога може би и като фар. Бургас започва да се развива бързо след Освобождението и особено, когато се изграждат жп. линията Ямбол – Бургас и пристанището.

В 1888 г. Народното събрание гласува „Закон за направата на портове във Варна и Бургас“. На другата година проектирането е възложено на англичанина Чарлс Хартли, но проектите му са отхвърлени като много скъпи.

В началото на 1894 г. белгийската фирма Casse et H. Liepens сключва договор за построяване на бургаското пристанище по плановете на австриеца Бьоменс, но работата започва едва през есента на 1899 г. по новите планове на французина Адолф Герард. Ала строежът върви мудно, Casse et H. Liepens не може да изпълни ангажимента си и работата се поема от френското дружество Les Batignolls, което довършва пристанището в 1903 г.

През 1899 г. френската фирма Sautri & Harle доставя и монтира в пристанището три фара, които представлявали петролни лампи със 187,5-милиметрови оптики. Главният (и той като варненския беше известен като фара „Георги Димитров“) е поставен на южния край на източния мол (42°29′ с.ш. и 27°20′ и.д.) и в началото излъчвал постоянна бяла светлина, издигната на 16,7 м надморска височина върху бяла метална кула, висока 8,6 м.

На другата година са пуснати в действие и другите два фара, поставени в краищата на малките вълноломи, които ограждат входа на пристанището. Фаровите им кули са високи по 6,7 м. Интересно е, че днешният зелен входен фар тогава е излъчвал червена светлина.

През 1932 г. и трите фара са електрифицирани, като фарът на източния мол вече свети с бяла затъмняваща се светлина с периодичност 4 с (светлина – 2 с, тъмнина – 2 с), а двата входни фара — съответно със зелена и червена постоянна светлина. На следващата година е обявен и наутофонъг, поставен на големия фар.

На 11 юни 1982 г. със съдействието на директора на Пристанище Бургас обикаляме тукашните фарове с пилотския катер „Тритон“. В момента оптиката на фара „Георги Димитров“ е свалена, защото от 1980 г. е обявено, че фарът не работи поради реконструкция на източния мол. Доскоро той излъчваше проблясваща светлина с периодичност 3 с (проблясък – 1 с, тъмнина – 2 с), която се виждаше на 10 мили. В момента и двата входни фара са без оптики. Те светят с електрически крушки, на които са нанизани цветни филтри.

Отскоро в Бургас има още два фара – входните фарове, които ограждат акваторията на Корабостроителния завод „Илия Бояджиев“, но те още не са обявени, защото са в пробна експлоатация.

Миналото лято, когато планирахме нашата експедиция по българските фарове от север на юг, с Ангел решихме да прескочим до остров Св. Анастасия, за да опипаме почвата, както се казва. Той искаше да прецени каква фотографска техника и филми ще му трябват, а за мен беше важно да уточня въпросите си към фаропазачите в анкетната карта, която подготвях.