Времето, Морето и Хората
Морето
Фар Бургас.
„Всяко нещо е нужно в своето време.“ Милан Асадуров разказва. Селищата, предшественици на Бургас, никога не достигнали разцвета и славата на съседните Аполония, Месембрия и Анхиало в древността и в средните векове. Най-ценното сведение за мен беше съобщението на Иречек, че на източната страна на тесния проток Порос, който свързва Мандренското езеро с морето, има […]
Фар Несебър и фар Поморие.
„Добрият съвет към лошо не води.“ Милан Асадуров разказва. Фар Несебър. В древността Месембрия – единствената дорийска колония по нашето крайбрежие, основана на мястото на старо тракийско селище – процъфтявала благодарение на оживената търговия по море. След установяването на римската власт в I век градът западнал, за да се съживи през византийско време. В 812 […]
Фар Емине.
„В тъмната нощ и малкият фар свети надалече.“ Милан Асадуров разказва. Носът получил това име от турците, които преиначили старото наименование Емона на Емине. „Удивително е – пише Александър Кузев, – че тъкмо нос Емона, като завършек на Стара планина, нейна най-източна точка на Черно море, е запазил античното име на планината – Хемос.“ По-нататък […]
Самоорганизиращ се рояк роботи в океанографията.
„Пътищата към науката за никого не са затворени.“ Самоорганизиращите се рояци от роботи представляват следващото поколение в океанографските изследвания, преминавайки от използването на единични, скъпи апарати към децентрализирани мрежи от стотици или хиляди малки, евтини автономни подводни апарати (AUVs). Тези системи имитират поведението на природни общности като пасажи риби или колонии мравки, за да изпълняват […]
Фар Камчия и фар Св. Атанас.
„Най-лоша е скритата опасност.“ Милан Асадуров разказва. Фар Камчия. Четиристранната метална решетъчна конструкция, висока 18,2 м, е поставена на възвишението при северния бряг на устието на река Камчия (43°01′ с.ш. и 27°53′ и.д.) през 1932 г. След 15 години на 20 януари 1947 г. по искане на Съюзническата контролна комисия в България на нея е […]
Океанографска пространствено ориентирана наблюдателна мрежа.
„Неизвестното е повече от известното.“ Разглеждат се възможностите за създаване на океанографска пространствено ориентирана наблюдателна мрежа. Направен е кратък преглед на морските роботизирани системи за измерване на хидрофизичните параметри на морската среда. Дадени са идеите на авторите за перспективите за развитие на подсистемата за наблюдение на оперативната океанологична система, базирана на рояк самоорганизиращи се морски […]
Фар Галата.
„Не всичко, което свети е морски фар.“ Милан Асадуров разказва. Нос Галата е познат на мореплавателите още от дълбока древност. „Подводните археологически проучвания през последните години – пише Александър Кузев – наистина доказаха, че в малкото заливче близо до самия край на нос Галата някога е имало пристан с вълноломна степа, изградено от каменни блокове. […]
Аеромобилни киберплатформи за осветяване и наблюдение на морската арктическа обстановка.
„Нуждата ражда ум.“ Осветяването и наблюдението на морската арктическа обстановка е критичен процес за разбиране на климатичните промени, корабоплаването и екологичната сигурност. То включва комплексен подход, обединяващ сателитни данни, in-situ измервания и моделиране. В литературата е показано, че въз основа на сложността (по-точно, тежестта) на физико-географските и социално-географските условия на Руска Арктика, за да се […]
Варна и фаровете във Варненския залив.
„За да предвидиш бъдещето, трябва да познаваш миналото.“ Милан Асадуров разказва. В многовековната история на този град се редуват периоди на разцвет и упадък. През VI-IV хил. пр. Хр. местното енеолитно население достига висока степен на културно развитие, за което свидетелствуват златното съкровище от Варненския некропол. По-късно траките от племето корбизи основават тук свое селище. […]
Платформи за поддръжка на ВМС и цивилното корабоплаване в Арктика.
„На малка лодка по голямо езеро не се плава.“ Дадена е характеристика на физико-географските и социално-географските условия на Арктическата зона на Руската федерация. Показани са необходимостта и възможностите за използване на безпилотни превозни средства за осигуряване на териториална дейност в Арктика, определени са критериите за киберспособност на арктическото териториално пространство за дейност по отношение на […]
Последно коментирани