„Който се бой от морето да си стои в локвата.“

Вълновият климат е уникална комбинация от мезомащабни атмосферни процеси и влияние на местните геоморфни условия. Настоящата оценка е базирана на моделни изследвания на ветровото вълнение в Черно море. Основната констатация е, че значителната височина на вълната намалява от запад на изток. Басейнът олицетворява две контрастни части на вълновата енергия – западна и източна. Значителната височина на вълната има своя максимум в западната част, където достига 1 m.

Фигура 4: Пространствено разпределение на средната значителна височина на вълната, m.

Продължителността на действието на вълни с височина 0.3÷2.0 m в рамките на статистическа година е представена на Фигура 5. Съответните периоди на вълна варират между 1.5 до 5.5 s. Логично тази характеристика разкрива подобен на височината на вълната пространствен модел. Площта с най-голяма продължителност повече от 5 500 часа, заема почти цялата западна част на морето, докато в източната не надвишава 5 000 часа и пада до около 3 500 часа по-далеч на изток.

Фигура 5: Пространствено разпределение на продължителността на действието в 103 h на вълни с височина 0.3 ÷ 2.0 m.

Сезонната изменчивост е добре изразена с минимум в топлия период и максимум в студения. Най-високата средна SWH е през януари – 1.3 m, а най-ниската – през юни – 0.6 m. Най-високата максимална SWH е отново през януари – 8.5 m, а най-ниската през юли и август – 3.7 m. Диференциалното и кумулативно честотно разпределение на значителна височина на вълната показват, че най-често наблюдаваните вълни са с височина по-малка от 1.0 m, което е повече от 65% от всички случаи. Вълните с височина по-големи от 5 m представляват по-малко от 0.2% и се разпространяват от изток и североизток.

Следвайки модела на вятъра, вълните се разпространяват най-често от изток, североизток и югоизток. Източните вълни преобладават в шелфовата зона, вероятността за поява е между 30% и 40%. Приносът от североизточните вълни е почти постоянен (30%), с изключение на най-северната част, поради предпазващия ефект на нос Калиакра. Североизточните вълни засягат централната и южната част на шелфа. Значението на югоизточните вълни се увеличава на север: тяхната вероятност за поява нараства от 5% в южната част до над 10% в северната. Вълните от западната половина имат пренебрежимо тегло по отношение на вероятността за поява (средно 5.5%) и поради височината на вълната, която рядко надвишава 1,0 m. Вълните от тези посоки са с ограничени условия за растеж в западния шелф и нямат значение за крайбрежните процеси.

Сезонната изменчивост показва, че вълновият климат е най-суров през януари и февруари, като средната височина на вълната варира между 1.7 m и 1.9 m във външната част и между 1.2 m и 1.4 m във вътрешната част на шелфа. От януари до март вълновите условия в горната част на шелфа стават малко по-меки, въпреки че остават подобни в долната. През април средната височина на вълната спада бързо и във външния шелф е около 1.4 m, докато във вътрешната част не надвишава 1 m. Подобно е положението и през май. Най-мек е климатът на вълните през юни и юли със средна височина на вълната между 1.3 m и 0.8 m, преобладават североизточни и източни вълни. През есента влиянието на югоизточните вълни е забележимо и условията по протежение на шелфа са почти еднакви. Средната значителна височина на вълната достига максимални стойности – 1.7 m и 1.4 m във външната и вътрешната част на рафта през декември. Вълновите условия през ноември са по-леки от тези през октомври.

Съществуват три добре маркирани под периода с приблизително еднакъв брой бури, разделени от сравнително спокойни условия: до 1964 г., 1968-1989 г. и от 1993 г. Периодите с по-малко на брой щормове обхващат 4 години всеки – 1964-1967 г. и 1989- 1992 г. – само с 1-2 бури във всеки. В два сезона 2006-2007 г. и 2008-2009 г. няма бури, отговарящи на критериите. Тези наблюдения предполагат, че няма хомогенна отрицателна тенденция в количеството на бурята през изследвания период, а по-скоро нарастваща тенденция от началото на периода до средата на 90-те години и противоположна тенденция след това. Продължителността на бурята варира между 56 часа (~ 2.3 дни) и 151 часа (~ 6.3 дни), а средната продължителност е 95 часа (~ 4 дни). Екстремните бури имат кратка фаза на растеж, фазата на пълно развитие е по-съществена, а фазата на затихване е най-дълга. Средно продължителността ѝ е 61 часа и е по-дълга от първата и втората фази взети заедно, които продължават съответно 18 и 41 часа. Следователно, типичният модел буря се характеризира с бърз растеж, трайна фаза на енергийно развитие и сравнително продължително затихване.