Времето, Морето и Хората
морската вода
Измерване на хидрометеорологичните параметри в интерес на ВМС.
„Който се бои от морето, да си стои в локвата.“ Едни от най-често използваните в практиката на хидрометеорологичното осигуряване (ХMO) на ВМС са техническите средства, предназначени за получаване на данни за хидрометеорологичната обстановка, това са морските плаващи буйове или така наречените дрейфуващи автономни буйови станции (DABS). През 80-те години на миналия век по поръчка на […]
Оперативна океанография на Русия.
„Не морето потопява корабите, а ветровете.“ В съответствие с „Основите на държавната политика на Руската федерация в областта на военноморските дейности за периода до 2030 г.“ „Руската федерация няма да допусне значително превъзходство на военноморските сили на други държави над флота“. В рамките на „концепцията за информационно господство” целта на ХМО на флота е „вземането […]
Система за оперативна океанография на Китай.
„Няма по-сляп от онзи, който не иска да види.“ За кратко време Китайската народна република (КНР) създаде система за наблюдение на океана, базирана на собствена подсистема от наблюдения с помощта на буйове – профиломери от типа Argo, изстреля серия от сателити за дистанционно наблюдение на океана, оборудвани с радарни висотомери за проследяване на повърхността на […]
Кратко описание на системи за оперативна океанография.
„Давещият се не се бои от дъжда.“ В момента в света са създадени повече от 10 системи за оперативна океанография. Най-развитите са NAVOCEANO на ВМС на САЩ и Службата за мониторинг на морската среда (Copernicus Marine Environmental Monitoring Service – CMEMS) на Европейския комитет (ЕК). Описанието на СОО на ВМС на САЩ и историята на […]
Предизвикателства пред развитието на вътрешната оперативна океанография.
„Ако не бяха вълните морето съвсем не би било страшно.“ Ще напомним, че терминът оперативна океанография първоначално се появява във ВМС на САЩ през 1976 г. в резултат на признаването на необходимостта от преминаване от използване на данни от исторически наблюдения и средните стойности на хидрофизичните характеристики, получени в резултат на тяхната обработка за използване […]
Вътрешни системи за оперативна океанография.
„По-добре по-малко хубаво, отколкото много лошо.“ В темата се обобщава информация за съвременните световни тенденции в развитието на оперативни системи за хидрометеорологично осигуряване (ХMO) на морски дейности (оперативна океанография) и се анализират новите предизвикателства, свързани с това в областта на изграждането на вътрешни системи за оперативен океанографски мониторинг. Изяснени са изискванията към целевите показатели на […]
Крайбрежни води – речни устия, езера и блата.
„На малка лодка по голямо езеро не се плава.“ По смисъла на § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби на Закона за водите в обхвата на крайбрежните води попадат преходните води и крайбрежните морски води. Преходните води са представени от Черноморски езера и блата и естуариите на вливащите се в Черно море реки, лимани и […]
Влияние на хидрофизичните параметри на акустичния сигнал.
„Който отдалече предвижда, отблизо се радва.“ Променливостта на условията за разпространение на звука, дължаща се на мезоскалната (дневна) променливост на хидрофизичните параметри на морската среда (ХФП) е една от възможните причини за наблюдаваното несъответствие между изчислените граници на зоните на осветеност и сянка от реалните. Проведени са малко изследвания от този вид, главно в дълбоководните […]
Течения и ниво в Западна част на Черно море.
„Малката лодка не носи вести отдалече.“ Течения. Режимът на теченията в Черно море се формира под влияние на въздействието на вятъра, стичащата се в морето вода от материка, разпределението на плътността на водата, очертанията на бреговете и характера на релефа на морското дъно. Главния фактор, определящ системата на повърхностните течения е вятърът. Останалите фактори в […]
Соленост, плътност и вълнение в Западна част на Черно море.
„Дреболията често прераства в голяма работа.“ Соленост на морската вода. Солеността на водата в повърхностния слой се разпределя сравнително равномерно и е равна на 18,3‰ в открито море и 17,5‰ в крайбрежната зона. През зимата в крайбрежната зона солеността на повърхността на водата е 16–17‰, а в открито море до 18,5‰. През пролетта в резултат […]
Последно коментирани