„Не морето потопява корабите, а ветровете.“

В съответствие с „Основите на държавната политика на Руската федерация в областта на военноморските дейности за периода до 2030 г.“ „Руската федерация няма да допусне значително превъзходство на военноморските сили на други държави над флота“.

В рамките на „концепцията за информационно господство” целта на ХМО на флота е „вземането на решения по-ефективни и по-бързи от тези на врага”. За да се постигне посоченото информационно превъзходство, основните показатели на системата за ХМО на флота (състав на информационните продукти, пространствено покритие, степен на детайлност, време за изпълнение, точност и т.н.), които влияят върху качеството на решаване на приложни проблеми, трябва да бъдат съизмерими. с най-добрите чужди модели.

Липсата на вътрешни системи за оперативна океанография (СОО), ориентирани към задачите на ВМС, пряко засяга решаването на приложни проблеми, включително задачи от стратегически характер. Това се отразява пряко и негативно на сигурността на страната. Като цяло това изоставане се проявява в липсата на местни инструменти и системи, способни да предоставят информация за текущото и очакваното състояние на хидрофизичните полета в океанската среда. Става въпрос за полетата на температура, соленост, плътност на водата, скорост на звука, както и суспензии и течения в океана с необходимата степен на детайлност. В резултат на това ВМС не получават актуална информация за оптичните и акустичните характеристики на водния слой и за вълните в различни океански зони.

Един от начините за преодоляване на горните проблеми за РФ във връзка с диагностицирането и прогнозирането на различни параметри на океана и атмосферата може да бъде например система за взаимодействие между ВМС и Росхидромет, където ВМС е клиент. В този случай ще бъдат взети предвид спецификите на задачите, стоящи пред ВМС, а изходният продукт ще отговаря на изискванията на ВМС за състава, степента на детайлност и времето за получаване на информация. Предоставянето на климатична информация за военноморските дейности също е важно. Преодоляване на изоставането в тази област изглежда доста реалистична задача в краткосрочен план. Тук могат да възникнат трудности с определени видове данни за състоянието на океана, например с данни за течения и акустични характеристики на околната среда.

Имайки в предвид изискванията на „Основите на държавната политика на Руската федерация в областта на военноморската дейност до 2030 г.“ и визията за перспективите за по-нататъшното развитие на СОО на ВМС, е необходимо да се консолидират усилията на специализирани организации в Русия и разработване на съгласувана концепция за развитие на вътрешната оперативна океанография като цяло и информационна поддръжка на ВМС с климатични данни. Разбирането за необходимостта от интегрална система, която осигурява оценка на океанските явления в мащаб, свързан с най-спешните задачи на ВМС се явяват проблемите на мащабните COO. Мащабните системи се разглеждат като основа за по-нататъшното създаване на пълноценни много мащабни системи за ХМО и СОО. Като част от формирането на концепцията за създаване на COO, първо трябва да се изяснят изискванията към информационните продукти на системата, въз основа на които могат да бъдат обосновани в бъдеще концептуални решения за изграждане на набор на различни елементи от вътрешни системи за оперативна океанография.

Моделите на атмосферата и океана и самата технология за прогнозиране са съвместна разработка на Института по изчислителна математика на Руската академия на науките, Института по океанология на Руската академия на науките, Хидрометеорологичния център на Русия в сътрудничество с редица научни групи и организации.

На сегашния етап от развитието на безпроблемните технологии за прогнозиране и развитието на вътрешния СОО, несъмнено предизвикателство беше прекратяването на достъпа на организации и лица до информационните ресурси на европейските и някои международни оперативни океанографски системи. Това обстоятелство не може да не се вземе предвид при формирането на концепцията за изграждане на вътрешни СОО и безпроблемни технологии за прогнозиране. Разумна алтернатива на съществуващото сътрудничество с европейските партньори в настоящите условия трябва да бъде увеличаването на взаимодействието с други страни, които са създали свои системи за оперативна океанография въз основа на собствени източници на данни, например с Китай. Това ще изисква установяването на по-тясно взаимодействие между Росхидромет и Руската академия на науките със съответните организации на КНР.

Важна стъпка в създаването на система за вътрешна оперативна океанография беше създаването в ХMЦ на Руската федерация на глобална система за асимилация на океанографски данни, базирана на модела на общата циркулация на Световния океан с включването на информация от нови наблюдателни системи (буй Argo, сателитна алтиметрия). Разработената технология има големи перспективи за по-нататъшно развитие. В същото време развитието на системата беше свързано с пускането в експлоатация на нов високопроизводителен (~1 петафлопс) изчислителен комплекс. В този случай се предполага, че могат да бъдат създадени прогнозни модели със следните характеристики:
– хоризонтална разделителна способност от порядъка на 10–100 km в океана и 1–10 km в моретата;
– време за изпълнение на прогнозата на основните хидрофизични полета на океана – 10 дни.
В допълнение към разработването на технологии за прогнозиране на хидрофизични полета, основните области на развитие на оперативната океанография в Хидрометеорологичния център на Русия за следващите години включват следното: числени прогнози на параметрите на ветровите вълни за Световния океан и моретата на Русия в конфигурацията „океан – море – брегова зона“ с време за изпреварване 2-5 дни и разделителна способност 0,25º – 5 km – 500 m с обективни стандартни показатели за точност, надвишаващи нивото с няколко пункта, постигнато през 2010 г.

Анализът на текущото състояние на действащите океанографски системи показва, че в редица случаи вътрешната диагностична и прогностична информация не отчита специфичните особености на задачите, стоящи пред ВМС, но може да бъде адаптирана към тях, като се вземат предвид изискванията на ВМС за състава, степента на детайлност и актуалността на информацията. Той също така показва необходимостта от подобряване на информационното осигуряване на ВМС с климатични данни, характеризиращи фоновото състояние на океана, атмосферата и ледената покривка както и техните екстремни състояния.
В контекста на прекратяването на достъпа до европейски информационни ресурси, развитието на вътрешните системи за оперативна океанография може да продължи чрез сътрудничество със страни като Китай и Индия. Успехът на решаването на поставените задачи до голяма степен ще зависи от намирането на ефективни механизми за взаимодействие на всички заинтересовани ведомства и организации.