„Малката лодка не носи вести отдалече.“

Течения. Режимът на теченията в Черно море се формира под влияние на въздействието на вятъра, стичащата се в морето вода от материка, разпределението на плътността на водата, очертанията на бреговете и характера на релефа на морското дъно. Главния фактор, определящ системата на повърхностните течения е вятърът. Останалите фактори в една или друга степен участват в образуването на теченията при което тяхната променливост определя главно непостоянството на теченията по време и пространство.

Според режима на теченията морето може да се раздели на зона на основната струя на теченията, зона на прибрежните кръгообращения и зона на слабите течения.

Зоната на основната струя на течението се разполага на 2-5 мили от брега и обхваща цялото море с полоса широка от 23 до 35 мили. Теченията тук се отличават с устойчив режим и почти не са подложени на влиянието на бреговете. Скоростта на теченията е равна на 0,5-1,2 възела, но при силни и щормови ветрове може да достигне 2-3 възела. Преобладаващото направление в зоната на основната струя на теченията е направлението покрай брега срещу посоката на часовниковата стрелка. Значително рядко теченията имат обратно направление, което обикновено е малко устойчиво и след прекратяването на предизвикалите го ветрове бързо се заменя от преобладаващото. Стичащата се в морето вода от материка през пролетта и в началото на лятото спомага за увеличаване на скоростта на преобладаващото течение до 0,8-1,0 възела и за повишаване на устойчивостта му, особено по западното и югозападното крайбрежие на морето.

В зоната на прибрежните кръгообращения върху режима на теченията освен вятъра оказват влияние стичащата се в морето вода от материка и очертанията на бреговата линия. Кръгообращенията са изразени най-ярко в заливите и бухтите, където те са насочени по посока на часовата стрелка при преобладаващо направление на основната струя на теченията .При сравнително праволинейни брегове теченията са насочени също така, както и в основната струя. Скоростта на течението в кръгообращението е обикновено 0,2-0,5 възела, а при праволинейните брегове често се наблюдават скорости със значения 0,5-0,6 възела, които само при издаващите се в морето носове се увеличават до скоростта на основната струя.

Зоната на слабите течения се разполага в централната част на морето и се характеризира с чисто дрейфови течения. Направлението на течението в тази зона се отклонява на 45° вдясно от направлението на вятъра, а скоростта му е 0,1-0,3 възела.

Течения по сезони.

Януари – Март

Април – Юни

Юли – Септември

Октомври – Декември

Колебание на нивото. Средното многогодишно ниво на Черно море лежи под нулата на кронщадския пегел на 33±2 см. Годишния ход на нивото се характеризира с максимум през май – юли и минимум през октомври – ноември. Най-големите многогодишни амплитуди на колебанията на нивото не превишават обикновено 1м.

По-значителни колебания на морското ниво по българското крайбрежие се отбелязват при продължителни западни или източни ветрове. В зависимост от силата и продължителността на вятъра се отбелязва сгон или нагон на повърхностни водни маси към открито море или към бреговата линия. Наблюдавани са сгонни понижения на нивото във Варненски и Бургаски залив до 30 см и нагони с повишения на нивото до 1,20 м..

Понякога в морето се наблюдават сейшеви колебания на нивото, периодът на които се изменя от няколко минути до няколко денонощия, а величината им достига до 60-80 см. Приливно отливните колебания по българското крайбрежие са незначителни и не превишават 10 см и в повечето случаи се намаляват или увеличават от сгонно – нагонните и от части от сейшевите колебания на морското ниво.

Ледови режим. Ледообразуване и ледоход по българското крайбрежие се регистрират рядко. През зимния сезон при отрицателни температури на въздуха е възможно ледообразуване в плитководни слабо солени прибрежни райони, като Варненски и Бургаски залив.

Хидробиологична характеристика.

Цъфтене на морето. Под цъфтене на морето се разбира такова масово развитие на фито, а понякога и на зоопланктона в повърхностния слой на морската вода, че това явление може да промени забележимо оптичните свойства на морската вода. Дебелината на този слой може да достигне от няколко милиметра до няколко десетки сантиметра.

Явлението се среща по българското крайбрежия през пролетно – летния период основно през май и юни и по-рядко през есента през месеците септември и октомври, като оцветява водите на морето от мръсно сив до мръсно кафяв цвят.

Светене на морето. Някои видове морски бактерии, планктонови организми и по-големи животни имат способността да светят. Физическата същност на това явление е биолуминесценцията, при която люцеферинът (протеин с голяма молекулна маса) се окислява. Процесът се нарича люцифераза и се получава вещество, близко до витамин К. Енергията от химическата реакция, съпроводена от биолуминесценцията почти напълно се превръща в светлина без загуби на топлина.

Явлението се среща по българското крайбрежия и се причинява от микроскопични едноклетъчни, които през деня участват в цъфтежа на фито планктона, а вечер излъчват сребриста светлина.

Морски организми. Във водите на Черно море се срещат голяма група морски организми, включваща почти всички бактерии, различни водорасли, мешести, червеи, ракообразни и мекотели. Натрупването на тези организми по подводната част на корабите имат отрицателен ефект върху скоростта на корабите, както и могат да нанесат значителни повреди на корпусите на плавателните средства и пристанищните съоръжения.