„На малка лодка по голямо езеро не се плава.“

По смисъла на § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби на Закона за водите в обхвата на крайбрежните води попадат преходните води и крайбрежните морски води. Преходните води са представени от Черноморски езера и блата и естуариите на вливащите се в Черно море реки, лимани и лагуни.

Крайбрежните морски води обхващат акваторията от Черно море в границите на една морска миля от брега, включително и до външната граница на вътрешните морски води. На база на актуализирана типология и резултатите от анализа на антропогенното въздействие са идентифицирани 17 водни тела. Те подлежат на ежегоден мониторинг по РДВ и по РДМС, като се следят биологични и физико-химични елементи за качество, специфични замърсители и приоритетни вещества. През последните няколко години екологичното състояние на крайбрежните морски води се подобрява, като се отчита „умерено“ до „добро“ състояние по наблюдавани параметри и само някои от водните тела, подложени на силен антропогенен натиск, не постигат „добро“ състояние.

Фигура 6: Повърхностни морски водни тела по българското черноморско крайбрежие.

Крайморските езера разположени по Черноморското крайбрежие са главно от два типа – лимани и лагуни. Повечето от езерата са съсредоточени около двата най-големи залива – Варненски и Бургаски. Няколко малки езера са разположени по добруджанския бряг и на юг от гр. Созопол по Странджанското крайбрежие. Като се изключат временните водоеми, по крайбрежието се намират 21 езера, от които 9 лимани, 11 лагуни и едно блато с общ обем от над 223 млн m³ и площ приблизително 291 km² . В зависимост от солевия си състав и режим в ПУРБ 2016-2021 те са категоризирани в четири типа: L7 – сладководни; L8 – слабо солени; L9 – средно солени и L10 – свръх солени.

Лиманните езера са Дуранкулашкото, Езерецкото, Шабленското, Варненското, Белославското, Бургаското и Мандренското езеро. Първите три са подложени на активно обрастване и заблатяване. Те заемат лиманните устия на добруджански суходолия, образувани в дълбоко окарстени сарматски варовици. От морето са отделени с тесни и ниски пясъчни коси, през които по време на вълнение преливат солени морски води. За ниските стойности на солеността способства подхранването им с карстови води от извори, разположени по западните и южните брегове. Солеността им е ниска, със значителни сезонни и годишни колебания и варира от <0.3 до 4‰ (средна годишна соленост <0.5 ‰), като максималните стойности се регистрират през лятото и есента, поради намалелия приток на валежни и подземни води.

Варненското и Белославското езеро са типични лимани, образувани в устиевите части на реките Провадийска и Девня. В исторически план, те са представлявали единен лиман, дълбоко врязан във вътрешността, но поради затлачвания от наноси и намаляване на речния приток, се обособяват като самостоятелни езера. Белославското езеро има дължина около 4.6 km и максимална ширина 1.2 km. То е свързано първоначално (1909 и 1923 г.) с Варненското езеро посредством плавателен канал, а по-късно (1975 г.) е прокопан нов канал при изграждането на пристанище Варна-запад. До прокопаването на канала езерото е било сладководно. След това, поради нахлуване на морски води и изпускането на отпадъчни води от Девненския промишлен комплекс, солеността се повишава до около 5‰ (през лятото). Бреговете са ниски и заблатени.

Варненско-белославският езерен комплекс, заедно с прокопаните навигационни канали (Канал 1 и Канал 2) представлява най-големият плавателен комплекс, свързващ Черно море с редица търговски (включително и фериботно) и две кораборемонтни и корабостроителни пристанища, разположени по бреговете им. Това го прави плавателна артерия от национално значение.

Към момента плавателните канали са с дълбочина от 12,5 m, което възпрепятства навлизането на модерни и по-високо тонажни кораби в езерния комплекс. За подобряване на транспортната достъпност, в началото на 2020 г., е внесено инвестиционно предложение от ДП „Пристанищна Инфраструктура“ за удълбочаване на двата канала. То е съобразено с бъдещите потребности на пристанищните оператори в района, като е предвидено удълбочаване на каналите, заедно с езерната част на навигационното трасе на подхода и обръщателния кръг на пристанищен терминал Варна Запад. С изпълнението на проекта трябва да се осигури плавателна дълбочина от 14.50 m. Очакваните над 7 мил. m³ драгажна маса е предвидено да бъдат депонирани в рехабилитираното подводно депо за драгажни маси „Налбанка“ във Варненското езеро, чийто повърхностен слой е съставено от съвременни, тъмночерни мазни тини с дебелина от 30 до 50 cm. В БДЧР няма постъпили данни за биогенно замърсяване на дънните утайки.

Най-голямото по площ (27,6 km² ) лиманно езеро по Българското Черноморие е Бургаското езеро. То е разположено в Бургаската низина, в устиевата част на р. Айтоска и има ниски и заблатени брегове. В миналото е било отделено от морето с тясна пясъчна коса която е укрепена и е прокаран южния околовръстен път на гр. Бургас. Дължината му е 9,5 km, а средната дълбочина е около 1 m. Солеността на езерото е значително по-висока от останалите големи лиманни езера и варира от 0,5 до 5‰ (маловодни години).

Мандренското езеро представлява лиман и е разположено в югоизточната част на Бургаската низина. То има продълговата форма с дължина 11 km и максимална ширина 1,3 km. Средната му дълбочина е 1,1 m, а обемът 11 млн. m³ . Бреговете са хълмисти, невисоки и обрасли с тръстика. Солеността на езерото е ниска, тъй като в западната му част се вливат едни от най-големите реки, протичащи в Бургаската низина – Русокастренска, Средецка и Факийска. За нуждите на напояването и промишленото водоснабдяване от 1963 г. част от него е преградено с язовирна стена, докато долната част от езерото остава в естествения си вид и е обособено като отделно водно тяло в ПУРБ, като това е орнитологично важно място.

Водният режим на повечето лиманни езера е сходен. Максимумът на водното ниво се наблюдава през май като интегриран резултат от увеличения речен приток и обилните валежи над водното огледало. Разлика се наблюдава при Шабленското езеро, където максимумът настъпва месец по-рано поради обилно подхранване с карстови води. На юг, в Бургаското езеро, максимумът се регистрира през декември вследствие на значителните валежи, резултат от средиземноморското климатично влияние.

Към групата на лагунните езера спадат Атанасовско и Поморийско езеро, заблатените езера Алепу, Аркутино, Стомопло по Странджанското крайбрежие, добруджанските – Шабленска тузла, Наневска и Балчишка тузла. Трите добруджански тузли представляват свръхсолени лагуни, малки по площ и дълбочина. Водното им ниво е по-ниско от морското и през лятото тази разлика нараства. Подхранването на водоемите се осъществява чрез преливане на морска вода през пясъчните коси, просмукване през пясъка или чрез изкуствено прокопани канали към морето. Притокът от сладководни извори и валежи е слаб. Наневска и Балчишка тузла могат да се разглеждат и като свлачищни езера, защото заемат малки, плитки, понижени участъци на крайбрежни свлачища. Дъната на добруджанските лагуни са покрити с черна сероводородна лечебна кал, която се използва за балнеоложки процедури.

Поморийското езеро, разположено северно от гр. Поморие, е свръх солено. Обхваща част от Поморийския залив и се простира успоредно на морето, от което е отделено с дълга 6 km и тясна пясъчна коса. Има издължена на север овална форма, нивото му се намира на около 0,5-0,8 m под морското равнище и е много плитко. Подхранва се от просмукани през пясъчната коса морски води и през лятото солеността му се покачва над 100‰. Тъй като изпарението превишава неколкократно притока в езерото, обемът му се регулира изкуствено. Дъното е покрито с лечебна сероводородна кал. Свободната повърхност през лятото обрасва със соленолюбиви водорасли. В езерото се добива морска сол.

Атанасовското езеро представлява свръх солена лагуна, образувала се в резултат на преграждане на плитък залив с пясъчна коса. Разположено е северно от Бургас и е разделено от изкуствен насип на два басейна. Езерото е много плитко (дълбочина до 1 m) и получава води от морето чрез изкуствен канал. Бреговете му са ниски и обрасли с блатна растителност. Солеността през засушливи лета достига до 250‰.

В при устиевите части на редица реки вливащи се в Черно море, поради хипсометричните характеристики на терена, при пълноводие се образуват обширни разливи, които формират блата. Такива са Камчийските блата (в устието на р. Камчия – Лонгоза), малкото Дяволско блато (на р. Дяволска, южно от гр. Приморско), Батовското блато (в устието на р. Батова) и др. Те имат лиманен характер, през лятото силно намаляват площта си и дори пресъхват. Разливите представляват мочурища, обрасли с папур, сладководни водорасли и друга влаголюбива растителност. Солеността им е ниска, около 6‰, като през лятото и есента достига до около 14‰.