„Редът пести време.“

Съгласно чл. 51 ал. 4 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България с Морския пространствен план се определят следните видове зони:
– Зони за движение в морските пространства;
– Зони за риболов и отглеждане на аквакултури;
– Зони за туристически и рекреационни дейности;
– Зони за научноизследователска дейност;
– Защитени зони и защитени територии от НЕМ;
– Зони за опазване на културното наследство;
– Зони за подводни линейни обекти на техническата инфраструктура;
– Зони за проучване, разработване и използване на природни ресурси;
– Зони за военни учения.
Дейностите и ползванията на ресурси в тези зони трябва да се съобразят и с разположението на инсталациите и съоръженията, свързани с корабоплаването и за проучване, разработване и използване на минералните и енергийните ресурси.
Свързани с опазването на суверенитета и сигурността на страната в акваторията на Черно море, с подготовката на кадри и провеждане на военни учения, с оказването на помощ в критични ситуации и спасяване при бедствия са 21 вида зони:
1. За провеждане на артилерийски и ракетни стрелби по въздушни, морски и подводни цели.
2. За провеждане на артилерийски и ракетни стрелби по брегови цели.
3. За провеждане на стрелби от авиацията.
4. За провеждане на стрелби с торпедно оръжие.
5. За провеждане на бойни упражнения с противоподводни бомби.
6. За провеждане на минни операции (поставяне, търсене и унищожаване на учебни котвени и/или дънни мини).
7. За провеждане на подводни взривни дейности.
8. За провеждане на учения по тактическо маневриране и водене на бойни действия на кораби, плаващи самостоятелно или съвместно (в състава на група).
9. За учения на разнородни противоподводни сили с участие на подводници.
10. За учения по водене на бойни действия против надводен, въздушен и подводен противник.
11. За учения с действия на амфибийни сили.
12. За провеждане на потапяне, изплаване, управление и маневриране под вода.
13. За водене на бойни действия от подводници против надводни кораби и подводници.
14. За тренировки по контрол на корабоплаването.
15. За тренировки по комуникационен обмен.
16. За тренировки по борба за живучест на корабите.
17. За провеждане на водолазни спускания.
18. За обучение и тренировки на водолази и леководолази по спущане под вода и извършване на подводна работа.
19. За обучение и тренировки на водолази за извършване на аварийно-спасителна дейност.
20. За учения по търсене и спасяване.
21. За учения по мащабни спасителни операции на екипажи и пътници на кораби и самолети, аварирали в/над района за търсене и спасяване, за който Република България отговаря.
Тези зони могат да бъдат обединени в две големи групи – зони, в които действат постоянни забрани за корабоплаване, за заставане на котва, за риболов, тралене, драгиране и други дейности, и зони, в които тези забрани са временни, налагат се в различно време от годината, в различни зони, а пространствените и времеви координати се оповестяват своевременно, в съответствие с установените международни правила.
Проектът BALANCE анализира международната практика и предлага систематизирането на различните ползвания на морските пространства в 4 вида зони:
– Зона за общо ползване (General Use Zone) – с най-голям обхват, позволени са повечето човешки дейности.
– Зона с целево управление (Targeted Management Zone) – зона с ограничения с цел опазване на околната среда или културното наследство (Например зони по Натура 2000), където някои дейности са забранени, или разрешени въз основа на разрешително.
– Зона за изключително ползване (Exclusive Use Zone) – само за 1 вид дейност, например мидени ферми.
– Зона с ограничен достъп (Restricted Access Zone) – например зони за военни учения.

В тази класификация частично се застъпват изискванията към зоните от втора, трета и четвърта група. В световната практика се предлагат и друг вид зони, като например „тихи зони“, с оглед необходимостта от намаляване на подводния шум и на неговите вредни въздействия върху морската фауна (Австралия). В други, като например Морския пространствен план на Полша, се предлагат и т.нар. „бели зони“, в които се резервират морски пространства за бъдещо ползване.
За целите на Морския пространствен план на Република България се предлага групирането на функциите и ползванията в четири вида зони, а именно:

За всяка от тези зони се систематизират режимите, които трябва да бъдат спазвани и правилата на взаимодействие с други функции и дейности. Отчитайки динамичния характер на средата и на документа Морски пространствен план, това зониране също има динамичен характер за отразяване на промени, при изменение на условията на средата, технологиите, националните или секторните приоритети и потребности.
Коментари
Все още няма коментари