„Който се бои от всяко облаче, не се качва на яхта.“

Официалните регистри на българските пристанища съдържат 15 яхтени пристанища, които по реда на регистрацията са както следва:

Яхтен терминал „Св. Атанас“, Бяла (регистриран под № 1/12.04.2005 г.) – единственото защитено пристанище между нос Галата и нос Емине, подходящо за целогодишно домуване. Капацитетът му е 80 плавателни съда.

Яхтено пристанище „Балчик“ (регистрирано под № 2/12.04.2005 г.) – непосредствено до центъра на гр. Балчик, добре защитено от неблагоприятни условия, подходящо не само за лятна, но и за целогодишна стоянка на яхти и лодки за крайбрежни и международни плавания, водни спортове, туризъм и развлекателни програми. Освен сервизни услуги по чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМПВВППРБ, в пристанището има граничен и митнически пункт.

Яхтено пристанище „Златни пясъци“ (регистрирано под № 3/30.03.2018 г.) – в най-северния край на комплекса, капацитет около 100 съда. Освен първични услуги (вода, ток, гориво), пристанището предлага туристически забавления, допълващи основния продукт на морски рекреативен туризъм – разходки по вода с пиратски корабчета, риболовни излети, екскурзии до различни атрактивни точки по българското Черноморие.

Яхтено пристанище „Хидродинамик“ (регистрирано под № 4/30.03.2018 г.) – на южния бряг на Варненското езеро, до кв. „Аспарухово“. То предлага домуване и/или приставане на яхти и лодки за крайбрежни и международни плавания по вода, водни спортове, туризъм и развлекателни програми. Осъществяват се морско технически пристанищни дейности и услуги по чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМПВВППРБ,, снабдяване с ел. енергия, комуникации, гориво, смазочни материали, вода и обработка на отпадъци от корабоплавателна дейност.

Яхтен терминал „Лотос“ (регистриран под № 5/21.01.2016 г.) – Балчик. Подходящ и за по-продължителен престой на малки плавателни съдове, за домуване на яхти и лодки за крайбрежни и международни плавания по вода, водни спортове, туризъм и развлекателни програми.

Яхтено пристанище „Корабостроител“ (регистрирано под № 6/22.03.2018 г.) – разположено във Варненското езеро с капацитет за домуване и/или приставане на около 20 лодки. Предлага морско технически пристанищни дейности и услуги по чл. 116, ал. 3, т. 2 от ЗМПВВППРБ: швартоване, снабдяване на корабите с вода и електрическа енергия; приемане и обработване на отпадъци от корабоплавателна дейност (съгласно Анекс V от МАРПОЛ 73/78).

Яхтено пристанище „Тортуга Марина“ (регистрирано под № 7/19.10.2011 г.) – в Западната промишлена зона в района на „Максуда“, с капацитет за домуване или приставане на около 30 яхти и лодки за крайбрежни и международни плавания по вода, водни спортове, туризъм и развлекателни програми.

На южното Черноморско крайбрежие са регистрирани 8 яхтени пристанища:

Яхтено пристанище „Марина Порт Созопол“ (регистрирано под № 1/30.05.2005 г.) – за приставане, домуване и престой на яхти и лодки с цел извършване на развлекателна и туристически дейности.

Яхтено пристанище към Национална ветроходна база Несебър (регистрирано под № 2/20.05.2005 г.) – С капацитет за приставане, домуване и престой на около 40 лодки или яхти за упражняване на водни спортове и развлекателни програми.

Яхтено пристанище „Дюни“ (регистрирано под № 3/20.05.2005 г.) – за целогодишно приставане, домуване и престой на яхти за упражняване на водни спортове и развлекателни програми с капацитет до 37 съда.

Яхтено пристанище „Марина Диневи“ (регистрирано под № 4/22.02.2007 г.) – частно яхтено пристанище в гр. Свети Влас, пригодено за около 300 плавателни съда, с разнообразни услуги за посетителите. Условията са подходящи за домуване и за временен престой. От няколко години пристанището се удостоява със световния сертификат „Син флаг“ – единственото българско пристанище с всепризнатия атестат за високо качество на средата и предлаганите услуги.

Яхтено пристанище „Марина Несебър“ (регистрирано под № 5/24.11.2008 г.) – луксозно яхтено пристанище с разнообразни услуги за плавателните съдове и за екипажите и пътниците им.

Яхтено пристанище „Марина Созопол” (регистрирано под № 6/05.10.2009 г.) – Приставане, домуване и престой на яхти за упражняване на крайбрежни и международни плавания, водни спортове и развлекателни програми.

Яхтено пристанище „Северно пристанище Несебър“ (регистрирано под № 7/05.07.2012 г.) – ползва се предимно от рибари, но може да се използва за приставане, домуване и престой на яхти или други плавателни съдове до 30-40 бруто-регистър тона.

Яхтено пристанище „Китен“ (регистрирано под № 8/14.11.2018 г.) – голямо и добре оборудвано, което предлага условия за домуване или приставане на яхти и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение. Разполага с големи хангари, към него има хотел и възможност за зареждане с гориво.

По данни от туристически сайт, българският черноморски бряг предлага услугите общо на още 14 яхтени пристанища, марини и стоянки:

Пристанище Каварна – няма обособена марина, използват се съществуващите буни. Капацитетът е до 20 плавателни съда.

Кей на комплекс Ривиера – в южния край на к.к. „Златни пясъци”, на около 2,6 km от пристанището в северния край на комплекса. Кеят е подходящ само за кратковременно акостиране.

Марина „Слънчев ден“ – в едноименния комплекс в гр. Варна, представена с места за 17 яхти, използващи за целта изградените брегозащитни съоръжения.

Пристанище Евксиноград – в правителствената резиденция, подходящ за официални визити, акостира се само с предварително разрешение.

Пристанище „Варна“ – най-старото яхтено пристанище в България, разположено в пристанище „Варна-Изток”, където има и яхт клуб. Пристанището предлага всички услуги, включително граничен контрол, ремонт на яхти и яхтен магазин. Северно от пристанището има и няколко буни със съоръжения за връзване и приставане, но неподходящи за постоянно домуване.

Стоянки във Варненското езеро – Пристани „Флотски арсенал“ и „Бриз-БМФ“ с капацитет по 6 лодки;

Пристанище Поморие – защитено е от силен вятър, освен от югозапад. Използва се за стоянка на яхти и малки корабчета. В миналото е било и пристан за комети.

Яхт клуб Порт Бургас – подобно на варненската марина, и бургаската се намира в рамките на търговското пристанище. Разполага с пълен комплект услуги, включително ремонтни дейности и граничен контрол. От 2017 г., стартира програма за начално обучение по ветроходство – в рамките на програмата „Спорт за децата в свободното време“ на Министерство на младежта и спорта.

Яхт клуб „Нефтохим“ – принадлежи на нефтохимическия комбинат и в него също може да се извършва ремонт, разполага и с кран.

Комплекс Перла – в момента кеят при бившата резиденция не е подходящ за яхти, защото мястото е много плитко. Могат да влизат само съдове с газене под 2 m, при това, стоянката е подходяща само за временно швартоване.

Пристанище Приморско – кеят му не е голям и не позволява едновременно връзване на много съдове, но има възможност за приставане на яхти. Реално се ползва предимно от рибарски лодки.

Пристанище Царево – най-южната марина с капацитет над 100 съда, в която може да се уреждат граничните формалности на съдовете, влизащи или напускащи акваторията на България. Сериозен недостатък е липсата на възможност за зареждане с гориво.

Котвена стоянка Ахтопол – най-южното място с възможност за заставане на кей (в случая мост), заливът на Ахтопол предлага добри условия за заставане на котва.