„Хората на драго сърце вярват в това, което желаят.“

Тук не става въпрос за изнасяне на религиозни проповеди или да насочваме нашето внимание към някаква странна секта. Става дума за това, че има хората с изградена система от убеждения, която им служи за опора в моменти на криза и затруднения, които се справят по-добре от онези, които си нямат такава.

Тогава какво се има в предвид под система от убеждения? Малко е трудно да се опише с думи, но се предполага, че това са нашите вярвания за същността на света, вселената и всичко останало.

Става въпрос за нашите лични схващания за това, което се случва след смъртта; за символичния предмет или съществото, на което се молим, когато е тъмно, а ние сме в беда. Хората, които се справят успешно с живота, са си изработили своя собствена система. Всъщност няма значение какво точно мислим за вселената и всичко останало. Можем да вярваме в бог или в множество богове, в нещо конкретно или в определен човек. Можем да вярваме, че сме продукт на ексцентричен извънземен експеримент или пък да сме здраво стъпили на земята. Това няма никакво значение, важното е, че щом имаме вяра, ще се справяме по-добре от хората, които нямат. Ако постоянно се лутаме, няма да постигнем щастие в живота.

Разбира се, че ще кажете: „Ами ако не съм намерил отговора и не вярвам в нищо? Какво да правя тогава?”

Предполага се, че ще трябва да продължите да търсите, но гледайте да не протакате нещата твърде дълго, тъй като този модел е важен. Отделете малко време да помислите по този въпрос и го сложете на едно от първите места в списъка с приоритети.

Тук не ви се дават никакви съвети относно вярата, която да си създадете. Всяка една система върши работа, стига да ви подкрепя в трудни моменти, да отговаря на въпросите ви за живота и за вашето място във вселената и да ви кара да се чувствате добре.

Вярата трябва да ви осигурява спокойствие, защото няма смисъл да вярвате в някое жестоко и отмъстително божество, което следи всяко ваше движение и ви принуждава да му се подчинявате само защото ви вдъхва ужас.

Добре е също така да прецените дали вярата ви кара да се чувствате виновни или нещастни, дали ви подтиква да се наранявате, осакатявате или да променяте външния си вид, дали не заклеймява други хора въз основата на техния пол или раса, или пък изисква някакъв особен ритуал, за да ви донесе спокойствието, което обещава.

Вярата на мнозина не съдържа някаква конкретна фигура, която да изисква обожествяване, подчинение или каквато и да била форма на покорство. Вярата е нещо лично, така че си заслужава да помислите какво удовлетворява вашите нужди.

Вашата вяра е точно това – вяра. Не е нужно да я доказвате пред някого, да я оправдавате, нито пък да я афиширате, да се опитвате да приобщите някой друг или да я проповядвате. Чувствайте се напълно свободни да заимствате елементи от други системи от вярвания, за да изградите вашата, но се постарайте да си изградите такава.

Повечето хора сигурно смятат, че и сами следват този модел, но най-вероятно грешат. Смятате, че всекидневно отделяте по малко ценно време за себе си, а може би не е така. Дори, когато сме сами, прекарваме голяма част от времето в притеснения за близките си, грижи по роднини и приятели и за нас самите остава съвсем малко.

Какво е предложението, ами то не е нито революционно, нито трудно или необичайно. Всъщност то е лесно постижимо. Просто всеки ден отделяйте малко време лично за себе си, около десетина минути или още по-добре половин час. Може да ви се види твърде егоистично? Така и трябва, защото вие сте капитанът, двигателят, движещата сила, подбудителят, скалата. Това време ви е нужно, за да се съвземете и възстановите, да се ободрите. Нужно ви е, за да презаредите батериите и да се освежите. В противен случай двигателят ви няма да поеме прясно гориво и ще изгасне. Както и самите вие.

И така, какво да правим с това свободно време? Отговорът е изненадващ, защото не трябва да правим абсолютно нищо. Това не е моментът да вземем вана, да седнем на спокойствие в тоалетната, да медитираме, да четем вестници или да спим. Това е малко пространство за самите нас, за да си поемем дъх, да постоим неподвижно и да не правим абсолютно нищо. Това означава просто да си седим, да не мислим за нищо, да не правим нищо, да не се притесняваме за никого, просто да изпитаме удоволствието от съществуването си. Това е кратко време насаме със себе си, когато не правите абсолютно нищо.

Ако през това време, когато не правим абсолютно нищо, по някакъв начин го усложним, то загубва чара си. Ако пък прибавим чаша кафе към усамотението си, то се превръща в почивка за кафе, а не в наше лично време и пространство. Ако слушаме музика, това е почивка за слушане на музика. Ако си приказваме с някоя приятелка, това се превръща във време за общуване. Ако пък правим нещо друго, тогава съвсем се отдалечаваме от идеята за време, отделено единствено за нас самите. И така, нека това време да е просто, неангажирано, чисто.

Защо ни е нужен план?Защо трябва да имаме план? Защото планът е карта, указател, цел, център, път, пътепоказател, посока, маршрут, стратегия. Той показва, че смятаме да отидем някъде, да направим нещо, да бъдем на определено място в определено време. Той придава на живота ни форма и организация, енергия и притегателна сила. Ако в живота ни има всевъзможни обрати, съвсем скоро ще се носим надолу по течението.

Наистина, не всички планове се осъществяват и не всички карти водят до скрито съкровище. Но поне ако сме взели карта и лопата, имаме по-голям шанс да открием нещо, отколкото ако търсим наслуки или както повечето хора правят, изобщо не търсят.

Съставянето на план означава, че сме се замислили за живота си и не чакаме нещата просто да се случат. Бихме могли, разбира се отново, както постъпват повечето хора, изобщо да не се замисляме и непрекъснато да се учудваме на обратите и изненадите в живота си. Изяснете си какво искате, планирайте го, преценете стъпките си, които трябва да предприемете, за да постигнете целта си, и действайте. Ако не направите план, той ще остане само една мечта.

Какво се случва, ако нямаме план? Чисто и просто сами засилваме чувството за „липса на контрол”. В момента, в който си съставим план, всичко си идва на мястото. В момента, в който си съставим план, стъпките, които трябва да предприемем, също стават достъпни и ясни.

Планът не е мечта, той е нещо, което действително възнамеряваме да направим, а не въображаемо желание. Самото съставяне на плана означава, че сме обмислили как да го реализираме.

Разбира се, самото наличие на план не означава, че трябва строго да се придържаме към него и да го следваме буквално, пък ако ще да се наложи да минем през огън и вода. Планът винаги може да бъде преразгледан, подобрен, променен спрямо нуждите ни. Не бива да е строг и нетърпящ изменения. Обстоятелствата се променят, ние се променяме, планът също. Подробностите не са от значение. Важен е планът.

Наличието на план ни предоставя възможността от време на време да се оттегляме. Когато животът стане прекалено трескав, а понякога наистина се получава така, че човек лесно може да изгуби ориентация. Наличието на план означава, че когато нещата утихнат, ще можем да си спомним, какви точно са били намеренията ни и да подновим усилията си в желаната посока.