„Търгували – веселили се, пресметнали – просълзили се.“

Морски транспорт. Тенденциите в развитието на морския транспорт в България са неблагоприятни. Той беше повлиян силно от финансовата криза от 2008 г., която оказа въздействие върху развитието на сектора в глобален мащаб. По-голямата част от добавената стойност на морския транспорт в страната се генерира от товарния морски транспорт (92,5%). Увеличението на БДС в периода 2009-2017 г. се наблюдава в превоза на пътници, като през 2017 г. достига 2 млн. евро (двойно увеличение спрямо 2009 г.). За същия период товарният морски транспорт отбелязва намаление на БДС от 30%. През 2018 г. превозените товари от водния транспорт намаляват с 2,7% на годишна база. Извършената работа също намалява до 231,2 млн. ткм поради по-кратките разстояния. Превозените пътници през летния сезон от водния пътнически транспорт се увеличават с 11,9%. Извършената работа също нараства с 4,6% спрямо предходната година.

В преобладаващата част от крайбрежните общини (Бургас, Царево, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Балчик, Бяла, Варна) има необходимата морска инфраструктура (яхтени пристанища) за посрещане на туристи и практикуване на водни спортове, за дейности на пътническия морски и крайбрежен транспорт. С най-високи приходи от пътнически морски и крайбрежен транспорт е община Несебър (1 514 хил.лв. за 2017 г., НСИ), която увеличава близо 2,5 пъти приходите си спрямо 2016 г. и 5 пъти спрямо 2015 г.

Развитието на морския транспорт в голяма степен е в зависимост от изградеността и състоянието на пристанищната инфраструктура. Черно море и морските пристанища на страната все още са относително малък пазар за сектора на круизните пътувания.

Пристанищни дейности. След секторите на туризма и добивът и комерсиализацията на морските живи ресурси най-голям дял в морската икономика на страната имат пристанищата. Добавената стойност за икономиката на този сектор да се оценява на 68 млн.евро (9.3% от синята икономика) в България през 2017 г. Растежът му върви в комплект със съживяването на икономиката и увеличения внос и износ на стоки.

Динамиката на развитието на сектора в черноморските пристанища на страната е с изявен спад в периода 2009-2017 г. по отношение на заетостта и отчетената БДС. Работните места през 2017 г. са оценени на над 4 хил. души (6% от синята икономика), реализираният оборот – 200 млн.евро (18% от синята икономика). Заетостта е намаляла през последните години, като съотношението между работните места и БДС е довело до повишаване на производителността на труда през 2017 г. с 21 % спрямо 2009 г.

Корабостроене и кораборемонт. Корабостроенето e един от секторите по-силно засегнати от световната икономическа криза. Секторът се разширява бавно от последните ниски нива през 2009 и 2013 г., когато глобалните поръчки за корабостроене в ЕС спаднаха до 30-годишно дъно.

Корабостроенето и кораборемонтът генерират 10.2% от брутната добавена стойност на синята икономика и 7.4 % от синята заетост през 2017 г. Независимо че допринася само 0.2% за добавената стойност от националната икономика и заетостта в нея, поради високото ниво на знание, което секторът привлича и задържа, и въздействието, което осъществява по веригата на стойността, той прехвърля изисквания за технологичност и иновативност към останалите фирми – участници в тази верига.

Секторът мина през различни трансформации, преструктуриране и раздробяване, свързани както с протичащите процеси в националната икономика, така и поради силната конкуренция на страни като Китай и Корея.

През 2017 г. секторът в България генерира брутна добавена стойност 67 млн. евро. Броят на работните места се определя на 4.7 хиляди души през 2017 г., голяма част от които са висококвалифицирани специалисти. Отчетеният растеж на производителността на труда за периода 2009-2017 г. е близо 50%.

Наблюдава се ясно изразена тенденция на преструктуриране на сектора. Строителството на кораби и плаващи конструкции, както и строителството на плавателни съдове за отдих, намалиха оборота си със 70% през 2017 г. в сравнение с 2009 г. Тези загуби бяха уравновесени от значително увеличение на дейностите по ремонт и поддържане на плавателни съдове (+ 65%) и морското оборудване (+ 57%).

Основното териториално разположение на фирмите на корабостроенето и кораборемонта са в Черноморския район на страната, като най-големите от тях са разположени във Варна, Белослав и Бургас.

Строителството на плавателни съдове, без тези за отдих, е локализирано в общините Варна („Булярд корабостроителна индустрия“ АД, „Ула” ООД и др.), Бургас („Корабостроителница Бургас“ ЕООД) и Белослав („МТГ-Делфин” АД). Броят на заетите лица е около 2 хил. души.

Строителство на плавателни съдове за отдих (спорт и развлечение) е локализирано основно в община Царево. Броят на заетите лица е 15 човека.

Кораборемонтът е най-силно представената дейност в сектора и крайбрежния район. Общата заетост надхвърля 2.5 хил.души през 2018 г. Териториалното разположение на предприятията е в общините Варна, Бургас, Белослав, Созопол. В общините Несебър, Царево, Аксаково също има регистрирани микрофирми с тази дейност.

Производството на уреди и апарати за измерване, изпитване и навигация, както и производството на спортни стоки, са локализирани в общините Варна, Бургас и Поморие. Общата заетост през 2018 г. надхвърля 200 д.

Важна роля в сектора имат класификационните и проектантски организации и научни институти: Асоциация „Малки кораби и оборудване”; „Български корабен регистър” АД; „Германише лойд България” ЕООД; Институт по хидро- и аеродинамика – БАН; „Вартсила ИХБ корабно проектиране България” АД; „Корабен инженеринг, проектиране и изследвания” ООД; „Лавразия” ЕООД – Варна; „Морско проектиране” ЕООД; Териториална организация на научно-техническите съюзи – Варна.

Според търговския регистър понастоящем в Черноморския район в дейности на сектора оперират над 100 фирми. Голяма част от тях са обединени в асоциации (Българска национална асоциация по корабостроене и кораборемонт – БНАКК, учредена на 28 Април 2009 г.) и клъстери (Морски клъстер България).

Биотехнологии. Биотехнологиите се определят като една от най-важните области за бъдещето на синята икономика. Основните приложения на биотехнологията в икономиката на ЕС попадат в четири широки групи:

– в здравеопазването и фармацевтичните приложения усилията са насочени към откриването и разработването на усъвършенствани лекарства, терапии, диагностика и ваксини;

– в селското стопанство, животновъдството, ветеринарните продукти и аквакултурите, където дейностите са свързани с производство на фуражи за животни, ваксини за добитък и подобряване на диагностиката за откриване на болести като СЕГ, шап и салмонела;

– в промишлените процеси и производството, биотехнологията е насочена към употреба на ензими в производството на детергенти, пулп и хартия, текстил и биомаса;

– в производството на енергия, чрез употребата на технологии с микроводорасли или биомаса от водорасли за биогориво.

Подсекторът на морската биотехнология е относително нов и в момента се ръководи и развива чрез национални и европейски проекти, които подкрепят и насърчават тази област. Българските научни организации също участват в подобни проекти. Все още липсват систематизирани данни за развитието на сектора в България (както и в ЕС), но могат да се отбележат някои насоки в предприетите изследвания и приложението на биотехнологиите в района:

– Лечебно и козметично приложение на лугата, която се добива в крайморските езера от морската вода, богата на редица соли.

– Провеждане на терапии с лечебна кал, която се добива от крайморските езера и разширява лечебните възможности на българското крайбрежие. Практикува се в Поморие, с. Ветрен (Бургас), Тузлата край Балчик, с. Шабла и във Варненското езеро.

– Изграждане на капацитет и обединяване на ресурси и знания във водещи направления на морските биотехнологии за практическото прилагане на политиките чрез национални научни програми. Подобни дейности се предвиждат в Националната научна програма за здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот, която се очаква да бъде финансирана по приоритет „Продоволствена сигурност, устойчиво селско и горско стопанство, морски и вътрешноводни изследвания и биоикономика“ на Рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации Хоризонт 2020 и бъдещата Рамкова програма Хоризонт Европа.

– Провеждане на мащабно изследване от учени от Медицинския университет във Варна, което ще провери полезните съставки на черноморските водорасли, поспециално на пет вида водорасли (един вид червени водорасли, два вида зелени, и два вида кафяви);

– Подкрепа на идеи за развитие на ферми за водорасли, което е свързано с редица изследвания относно качествата и приложенията на водораслите в Черно море и тяхното аквакултурно производство.

Финансирането е основен проблем за малките и средните предприятия, участващи в синята биотехнология. При липса на лесен достъп до инвестиции, публичните фондове могат да работят в сътрудничество с изследователи в университети или по-големи индустриални компании.