„Да има риба, рибар ще се намери,“

Министерство на земеделието, храните и горите осъществява провеждането на държавна политика в областта на рибарството и аквакултурите и прилагането на Общата политика в областта на рибарството и Общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури.

Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в град Бургас, упражнява контрол по прилагането на Закона за рибарството и аквакултурите и осъществява дейностите, свързани с прилагането на Общата политика в областта на рибарството на Европейския съюз (ЕС).

Общата политика в областта на рибарството е набор от правила за управление на европейските риболовни флотове и опазване на рибните запаси. Чрез нея се управлява общ ресурс, като се осигурява равен достъп на европейските риболовни флотове до водите и риболовните зони на ЕС и се дава възможност на рибарите да се конкурират лоялно. Макар, че рибните запаси са възобновяеми, част от тях могат да бъдат изчерпани. Поради това страните от ЕС предприемат мерки, с които да гарантират, че европейската риболовна промишленост е устойчива и не застрашава размера и възпроизводството на рибните популации в дългосрочен план.

Последните актуални промени в Общата политика в областта на рибарството са в сила от 2014 г. (Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.).

Сектор Рибарство. Сектор рибарство е съставен от 4 направления разделени на любителски риболов, стопански риболов, аквакултурни стопанства и рибопреработка. За да се направи оценка на значимостта на всяко едно направление се използва скала от три нива (високо, средно и ниско) на база експертна оценка, отчитаща индикатори на дейностите, свързани със сектора като социален (високи нива на заетост), икономически (стабилни икономически показатели), екологичен (ниско въздействие върху околна среда), биологичен (натиск върху ресурса) и технически (прекомерна експлоатация). Всеки един от тези индикатори е пряко зависим от начина на експлоатация на биологичния и природен ресурс.

Любителски риболов. Любителският риболов е дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила. Любителски риболов се извършва в Черно море, вътрешните морски води, териториалното море и изключителната икономическа зона, а също и крайморските езера и блата, вливащите се в Черно море реки.

Лицата, упражняващи любителски риболов, са ограничени да използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов, с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в Черно море, като може да се постави чепаре на една от въдиците. Това ограничение определя нивото на техническия индикатор като ниско.

От видовото разнообразие в Черно море, разрешени за любителски риболов са всички видове риби, с изключение на тези, които са обект на квота цаца European sprat (Sprattus sulinus) и калкан (Scophthalums maximus). По данни на ИАРА съотношение на издадените билети за любителски риболов във вътрешността на Република България с този на черноморския регион за периода 2016-2019 г. се запазва и през трите години, като в Черноморския регион издадените разрешения са едва 6% от общия брой за страната. Те нарастват леко от 13 436 бр. през 2016 г. на 19 397 бр. през 2019 г. Това се дължи главно на изключението в чл. 23, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, където се посочва, че във водите на Черно море не се изисква риболовен билет.

Отчитайки тази особеност може да се направи заключение, че броят на лицата, упражняващи любителски риболов, е значително по-голям, което поставя социалния индикатор на високо равнище. Това от своя страна представлява висок риск за биологичното разнообразие на рибния ресурс.

Широкоразпространената практика уловената риба да се връща обратно във водата би могло да доведе до увеличаване на заболеваемостта и смъртността сред някои видове. Също така възможността за задържане на трофейни екземпляри (с тегло и размери по-големи от минимално допустимите) води до изместване в структурата на популацията както и до унищожаване на местообитанията и следователно нивата на риск при екологичния и биологичен индикатори е високо.

Прилагането на практики за съвместно управление от правителствени и не правителствени организации може да балансира социалните и икономическите ползи и целите за опазване. Технологичният и методологическият напредък подобряват способността за мониторинг на биологичната, социалната и икономическата динамика на любителския риболов, които са в основата на способността за максимизиране на ползите за любителския риболов чрез действия на ефективно управление.

Стопански риболов. Стопанският риболов е дейност за улов на риба и други морски организми (естествен природен ресурс) с цел осъществяване на търговска печалба. По-голямата част от хората, работещи в направление стопански риболов, са самонаети, като част или цялото им възнаграждение зависи от постъпленията след продажбата на уловената риба.

Риболовният флот (съвкупност от всички плавателни съдове, извършващи риболовна дейност след издаване на риболовен лиценз) на Република България оперира само в Черно море и по-точно в териториални води (до 12 морски мили). Към 31.12.2019 г. българският риболовен флот се състои от 1 841 кораба, опериращи само в Черно Море, с общ капацитет 6 027,43 GT и 53 590,17 kW.

През годините числеността на риболовния флот намалява, като това се дължи на редица фактори:

– високата средна възраст (над 23 години) на плавателните съдове;

– бързата амортизация на риболовните кораби, дължащо се на излагането им на агресивното влияние на околна среда;

– висока средна възраст на заетите в направление стопански риболов като същевременно липсва приемственост на поколенията;

– недостатъчна възвращаемост на инвестициите за покриване на текущите разходи;

– мерките за постоянно прекратяване на риболовната дейност.

Риболовната техника, използвана в стопанския риболов е пасивна и активна. Това разделение се базира на относителното поведение на целевите видове и принципа на действие на риболовните уреди.

При пасивни съоръжения, улавянето на рибния ресурс се основава на движението на целевите видове към уредите (напр. капани, даляни), докато при активната техника е целенасоченото им преследване (дънни и пелагични тралове, драги). Пасивните риболовни уреди са най-разпространени сред дребно мащабния – крайбрежен риболов. Те се разделят на мрежи, капани, куки и въдици. По данни на ИАРА към 2019 г. броят на изградените стационарни риболовни уреди – даляни е 62 броя.

Активните риболовни уреди са траловете. Те се делят на пелагични и дънни (бийм тралове). Риболовът с тралираща техника дава над 65% от общия улов.

Пелагичните тралове обикновено имат висока селективност на видовете, тъй като се използват за улов на пелагични видове в сходна зрялост, които обикновено се срещат в едновидови агрегации.

Бийм траловете са широко използвани за улавяне на различни видове дънни риби. В идеалния случай определен размер на окото на мрежата трябва да позволява освобождаването на всички риби под минимално допустимия размер.

Биологичният, екологичният и техническият индикатор при стопанския риболов се определят от риболовното усилие, необходимо на един, няколко или група риболовни кораби, изразходвано при улова на целевия вид. От друга страна, използваната риболовна техника оказва допълнително въздействие върху експлоатацията на ресурса. За постигане на пълна и точна картина риболовното усилие се изчислява и за съответната техника, като се умножава използваният риболовен капацитет в бруто тонаж или мощност в kW по брой куки, брой кошове, дължина на мрежите, площ на тралиране.

Отчитайки резултатите за последните три години, индикаторите биологичен и технически са на средно равнище. Главна роля за това, дейността на стопанския риболов да се счита за балансирана, изиграват в голяма степен рестриктивните мерки, заложени в европейското и национално законодателство, засиленият мониторинг и интензивният контрол над целия сектор.

Местата за разтоварване на продукти от стопански риболов на територията на Република България са общо 75 на брой (Приложение 1), като десетте от тях с най-голяма използваемост и значимост са Созопол, Несебър, Варна, Каварна, Балчик, Поморие, Север Експорт (Варна), Крапец, Родопа 1 (Варна) и Дуранкулак. Разтоварванията в тези пристанища и пристанищните терминали съставляват 84% от общия брой.

Поради тясната взаимовръзка между стопанския риболов и директното предлагане на продукцията в пресен вид на пазара, без допълнителна обработка, целяща да се добави допълнителна стойност, социалният индикатор се разглежда като съвкупност на заетите с риболова (рибари) и регистрираните купувачи. Общият брой на заетите е 3 540 души, от които 1 738 рибари. Въпреки че броя на заетите в направление стопански риболов не е толкова голям, социалният индикатор е поставен на средно ниво поради значимостта на стопанския риболов като основен снабдител на черноморски риби и организми за осигуряване на хранително разнообразие в България.

Основните целеви видове са цаца (Sprattus sprattus), калкан (Scophthalums maximus), барбун (Mullus barbatus), хамсия (Engraulis encrasicolus ponticus), черноморска бодлива акула (Squalus acanthias), сафрид (Trachurus mediterraneus ponticus), рапан (Rapana venosa), паламуд (Sarda sarda), лефер (Pomatomus saltatrix). През последните години уловът на бели пясъчни миди (Mya arenaria, Chamelea gallina, Donax trunculus, Anadara inaequivalvis) се увеличи поради силно търсене на пазарите в други европейски държави.

Аквакултури. През последното десетилетие производството на аквакултури в България се увеличава и видовете се обогатяват. Политиката на ЕС за намаляване на стопански риболов в морски води, поради намаляване на местните популации и увеличаващото се търсене на риба и рибни продукти на национално ниво, доказва необходимостта от преструктуриране на отрасъла. В България са развити два под сектора на аквакултурите: отглеждане на сладководна риба (в топла или студена вода) и отглеждане на морски аквакултури. Във връзка със забраната за извършване на стопански риболов във вътрешните водоеми на страната, влязла в сила от м. август 2012 г., и свързаната с това пререгистрация, се увеличава броят на активните регистрирани производители на аквакултури.

Наблюдава се тенденция към нарастване на броя на регистрираните сладководни аквакултурни стопанства през годините, които достигат 84% през 2018 г. от общото производство на аквакултури в България и 16% за черноморските аквакултури. Производствените съоръжения за морски аквакултури включват основно съоръжения за производство на черна морска мида. Пазарен интерес представляват и други видове молюски, интродуцирани в Черно море като пясъчната мида (Mya arenaria) и рапана (Rapana venosa), които към момента са единствено обект на улов, без да се разработват методи за развъждането и отглеждането им.

По данни на ИАРА през последните години сред морските аквакултури се наблюдава разнообразие и на други видове, като калкан, дънен морски червей и др. Общият брой производствени обекти към 2019 г. е 700, от които 25 са черноморските аквакултури. При анализ на производствените обеми в сектора в периода 2015-2019 г. се наблюдава ясно очертаваща се тенденция на нарастване на продукцията и достигането на 16 513,78 тона за 2019 г., но повишаването на националната продукция е резултат основно от повишени количества във вътрешните водоеми.

Запазващата се тенденция към нарастване на производството на черноморските аквакултури спрямо общото количество продължава, като през периода 2017-2019 г. показва незначително понижаване, поради прекратяване на дейността на част от мидените плантации.