„Редът пести време.“

Към тези райони се отнасят всички райони, към които се прилага по-специфичен режим за сигурност.

Военни полигони. Използване на военните полигони се определя в зависимост от разположението, периода на използване, хидрометеорологичните условия, наличните ресурси, целта и характера на провежданата дейност, корабния трафик в конкретния момент и др.

Основните варианти за предназначение на военните полигони са свързани с:

– провеждане на артилерийски и ракетни стрелби по различни цели, от различни позиции и с различно оръжие;

– провеждане на бойни упражнения, минни операции и взривни дейности;

– провеждане на учения по водене на бойни действия на кораби, на разнородни противоподводни сили с участие на подводници, на амфибийни сили и с различно базиран противник;

– тренировки по контрол на корабоплаването, комуникационен обмен, по борба за живучест, по потапяне, изплаване, управление и маневриране под вода и др.;

– обучение и тренировки на водолази и леководолази за подводна работа и аварийно спасителна дейност;

– учения по търсене и спасяване и по мащабни спасителни операции на екипажи и пътници на кораби и самолети, аварирали в/над района, за който Република България отговаря.

Тези повече от 20 дейности, свързани с учения и обучения, с провеждане на различни военни операции и на операции по търсене и спасяване, за работа под вода, за целите на Морския пространствен план се групират в зависимост от сходството в ограниченията им и едва тогава да се обявят за „забранени за корабоплаване“, при ясен времеви диапазон на действие на забраните.

Военни пристанища и обекти, свързани със сигурността. Военните пристанища са разположени край град Варна и град Бургас. Информацията за военните пристанища е чувствителна по отношение на сигурността и отбраната, поради което същата е защитена от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).

Други обекти, свързани със сигурността и безопасността в морските пространства попадат са местата за заставане на корабите на котва. В обхвата на зоните “Котвени стоянки” попадат защитени от опасни направления на вятъра котвени места. Всяко котвено място притежава специфични характеристики – безопасни дълбочини, безопасни разстояния, защитени от силни ветрове направления. Тези зони са във функционална зависимост от Системата за разделно движение (СРД) и препоръчаните пътища.

Във Варненския залив са определени седем района за котвени стоянки, повечето от които във Варненското езеро, един южно от нос Галата (предимно за зимния период), един североизточно от устието на р. Камчия за кораби под карантина или пренасящи опасни товари и един район южно от пристанищен терминал Балчик.

Корабните стоянки на корабите от Бургаските пристанища между порт Бургас и нос Фарос са 5 броя с различен капацитет. Единият от районите е разположен югоизточно от пристанище за обществен транспорт Бургас, другият западно от остров Св. Анастасия. И двата района са предназначени за танкери с водоизместване до 5 000 t. Северно от нефтеното пристанище „Росенец“ е разположен район за заставане на котва на кораби с максимална дължина над 150 m. Котвената стоянка за корабите, посещаващи пристанищен терминал Несебър, е на дистанция 0,7 морски мили югоизточно от входен фар – Несебър.

Забранените за корабоплаване райони се обявяват от компетентните органи в териториалното море и вътрешните морски води съответно с постоянни или временни забрани. Контролът на плаването във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се осъществява самостоятелно и съвместно от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи и от Военноморските сили. Плаването се осъществява извън забранените райони. Полигоните за подготовка на ВМС (зоните и отделни райони) се обявяват „временно забранени за плаване”, когато са в териториалните и вътрешните води на Република България. Когато тези действия са извън териториалното море, се обявяват зони за „временно опасни за плаване”. Такива райони са разположени източно от нос Шабла, източно от Черни нос и западно от нос Атия.

Районите, забранени за заставане на котва, риболов с придънни средства, за подводни и драгажни работи, за придънно тралене и взривове се определят с цел опазване на инфраструктурата, съоръженията и оборудването от увреждане, на потъналите военни кораби, историческите и археологическите обекти или природните ценности.

Синтезната карта с приложени координати за определяне на полигоните с различни забрани показва припокриването на много от районите, което може да предизвика конфликти, както и да доведе до неефективно използване на морските пространства. Припокриването със схеми за разделно движение, фарватери и препоръчителни пътища не е възможно винаги да се избягва, но трябва да се отчита вероятността от аварии.

Данните за районите за изхвърляне на земни маси са използвани за идентифициране на потенциалните конфликти, които биха възникнали в резултат на навигационна авария, засядане при грешно определена дълбочина на изхвърляне, или поради друг инцидент, възникнал от детонация, подводен взрив, придъден трал и други.

Капацитетът на пределното използване на тези райони е изчислен на база отредената площ, релефа на дъното, дълбочините в началото на използването му, изхвърлените количества, максималната дълбочина, до която могат да бъдат натрупвани и влиянието на натрупването върху съседни зони. Към настоящия момент сигурността и безопасността в райони за изхвърляне на земни маси е организирана нормативно и организационно въз основа на водещите световни практики, натрупания опит и законовите изисквания.

Районите за подводна дейност с учебни интереси и подводен туризъм заемат площи във вътрешните води и териториалното море на Република България. В тях се извършват водолазни дейности за работа, спорт, туризъм и развлечения. Постоянни са само границите на полигоните за подготовка на водолази от Военноморските сили, а границите на другите райони се определят за времето на използването им, като се ограничава режима на корабоплаване в тях по реда на Наредба № Н-7 от 12 юни 2008 г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност. Наредбата определя видовете водолазни работи, и забранява водолазна или друга подводна дейност в районите, обхванати от системата за движение. Другите райони за водолазна и подводна работа или дейност се обявяват в „Известие до мореплавателите“ от Хидрографска служба на Военноморските сили по определен ред. Границите на тези полигони варират. Указанията по използване на райони за подводна дейност с учебни интереси и подводен туризъм, осигуряват необходимата безопасност, посредством изискванията на цитираната по-горе наредба.