„Със сърдита жена ще се състариш, а с добра – ще се подмладиш.“

Имаме ли общи цели? Когато срещнем любовта, ние си въобразяваме, че знаем абсолютно всичко за обекта на чувствата си. Имаме толкова общи неща. Всичко ни се струва лесно, интуитивно, естествено. Разбира се, че желанията ни са общи. Разбира се, че сме двете страни на една и съща монета. Разбира се, че оттук нататък заедно ще вървим по пътя на живота.

Това е грешка. Понякога пътя прави резки завои и ако и двамата не сте нащрек, напълно и безвъзвратно ще се изгубите от поглед. Трябва непрекъснато да се уверявате, че се движите по една и съща карта, така да се каже, че двамата сте се отправили в една и съща посока.

И така, какви са общите ни цели? Накъде сме се отправили ние, двамата? Не, не се опитвайте да гадаете. Не правете прибързани предположения. Трябва да сте сигурни, че знаете какви са според партньора ви вашите общи цели и какви са те според вас. Може да се окаже, че ви дели цяла вселена. Или пък, че сте много близо. Ще разберете само ако попитате дискретно, защото не се знае дали не сте попаднали на плашлив „кон”.

Постарайте се да направите разлика между общи цели и общи мечти. Всички имаме мечти, например, къща край морето, околосветско пътешествие, мерцедес, вила, пълна с вино изба, басейн с олимпийски размери, но целите са нещо различно. Целите определят дали ще имате деца или пък няма да имате, дали ще пътувате; дали ще се пенсионирате и ще заживеете нормално; дали ще отгледате щастливи деца с реална представа за живота; дали ще останете заедно; дали ще се преместите да живеете на село, в града; дали ще организирате работата си така, че да я вършите от дома; дали ще създадете общ бизнес; дали ще си вземете куче или някакъв друг домашен любимец.

Как би могло да се формулират мечтите? Например, те са онези неща, които искаме да имаме някой ден, а целите са съсредоточени в съвместните ни усилия. Мечтите са желани придобивки, а целите са общи намерения, които не бихме постигнали без другия, защото без партньора целта става безсмислена.

Този поведенчески модел означава да говорим с партньора си, да сме в течение относно това как всеки от нас си представя крайната цел и какво точно правим. Не е задължително разговорът да е тежък. Може да е лек разговор просто за да се уверим, че и двамата вървим в една посока. Не е нужно да е прекалено подробен, задайте само няколко конкретни въпроса, за да сте сигурни в общата посока, никой не ви принуждава да планирате съвместното си бъдеще от край до край.

Отношението към партньора по-добро от това към най-добрия ни приятел.Някои смятат че с приятелите си трябва да се отнасяме по-добре, защото ги познаваме по-добре и в по-голяма степен им дължим лоялност. Други пък изразяват противоположно мнение. Трети считат, че трябва да се отнасяме с партньорите си по-добре, отколкото с приятелите си, защото партньорът ни е и любовник и приятел. А в идеалният случай той дори е най-добрият ни приятел.

Ако партньорът ни не е нашият най-добър приятел, какъв е тогава? И защо сме заедно? Да не би причината да е в това, че партньорът ни е от противоположния пол, а вие имате нужда от добър приятел от същия пол? Или пък обратното? Да не би да изключвате любовника си от категорията приятели? Ако отговорите положително на този въпрос, как точно гледате на партньора си и какво е ролята му?

Всичко отново опира до съзнателно мислене. Когато се отнасяме с партньора си по-добре, отколкото с най-добрия ни приятел, означава, че сме помислили за това и сме взели съзнателно решение да се държим по този начин или обратното.

Доброто отношение се разбира от само себе си. Доброто отношение означава да не се натрапваме, да уважаваме личното пространство на другия и да се държим с него като с независимо, зряло същество. Само погледнете двойките, които се държат един с друг като деца, заяждат се, карат се, критикуват се, нападат се. Те не биха се държали така с най-добрите си приятели, но защо се държат така с единствения човек, който би трябвало да означава всичко за тях?

Нека да разгледаме следния пример. Представете си, че се возите в колата на свой приятел. Той прави глупава грешка. Вероятно ще започнете да се шегувате и ще се посмеете. А сега си представете същия сценарий, но с партньора си. И как реагирате?

• Карате го да се чувства незначителен?
• Дълго не оставяте да забрави инцидента?
• Разказвате на всички?
• Поемате волана с довода, че на него не може да му се има доверие?
• Държите се с него като с приятел и се смеете заедно?

Да се надяваме, че сте избрали последния вариант, за разлика от вас други двойки в подобна ситуация проявяват не добро отношение към партньора си.