„Единственият начин да имаш приятел е да бъдеш приятел.“

Ако си представяте, че сте център на своята вселена, то първият кръг около вас е вашия любим, вашият партньор, това е най-близката ви, най-интимна връзка. Вашето семейство и приятелите ви представляват следващия кръг. Това са хората, които обичате най-много, с които прекарвате най-много време и които на свои ред ви обичат. В тяхната компания си почивате, отпускате се и си позволявате да бъдете самите себе си. Което обаче не означава, че поведенческите модели напълно отпадат.

Тук също има такива и не толкова за правилното отношение, но и тук следва да се държите с достойнство, почит и уважение. Имате задължения както към децата, така и към родителите си. Имате задължения към братята и сестрите си, имате отговорности и към приятелите си и трябва да ги приемете на сериозно.

Натоварени сте с множество роли – на родител, приятел, дете, брат, сестра, леля, чичо, кръстник, кръстница, племенник, племенница, братовчед, братовчедка, всяка от които предполага определени модели на поведение.

Животът неизбежно ни въвлича в контакт с най-различни хора. Ние непрекъснато се сблъскваме емоционално с тях и се налага да следваме моделите, за да управляваме поведението си, да се справяме в сложни ситуации, с нови преживявания и трайни връзки с близки хора.

Ако искаме отношенията със семейството и приятелите ни да са успешни и те да имат високо мнение за нас, тогава трябва да се замислим над тези отношения, да възприемем съзнателен подход, а не да се носим сънено по водата като повечето хора. Съзнавайки ясно какво правим, можем качествено да подобрим тези отношения, да изгладим проблемите, да поощрим близките си и същевременно да разпръскваме топлина и щастие. Какво по-добро от това?

Да бъдеш истински приятел е голяма отговорност. Трябва да сте лоялни, откровени, честни, надеждни, отзивчиви, добронамерени, любезни, открити, общителни, благоразположени, ласкави, великодушни, иначе какъв е смисълът да имате приятели. Освен това трябва да можете да прощавате, да бъдете готови да предложите помощ, подкрепа и съчувствие. В същото време не бива да позволявате да ви използват или заблуждават.

Често може да ви се наложи да бъдете брутално откровени и да бъдете готови да рискувате приятелството си. Също толкова често ще трябва да си държите езика зад зъбите и да премълчавате мнението си. Тези хора са ви приятели, не ваши клонинги и правят нещата по различен начин. Ще ви се налага да бъдете съветник, изповедник, свещеник, помощник, приятел, другар, събеседник и довереник. Ще трябва да вложите в приятелството ентусиазъм, непоколебимост, въображение, интерес, страст и енергия.

Всичко това трябва да правите вие. А какво трябва да правят те? Ами в най-добрия случай – същото. Ако не успеят докрай, вие пак ще бъдете техен приятел, пак ще им прощавате, ще ги подкрепяте и ще бъдете до тях.

Ако решите да махнете нещо от този модел на поведение, трябва да знаете, че най-важното е винаги да сте до приятелите си. Трябва да бъдете до тях, когато преживяват трудни моменти, а не само когато се забавлявате. Ще се отзовете, когато им потрябвате рано сутрин, в мрачни дни и в моменти на трудности и неволи. Ще държите ръката им, ще ги оставите да поплачат на рамото ви, ще избършете сълзите им, ще ги потупате по гърба и ще им сервирате безброй чаши чай. Ще им повтаряте да се развеселят, да не се притесняват, да престанат да се държат глупаво и всичко останало, за да ги изправите отново на крака.

Трябва да сте до тях да им давате добри съвети. Трябва да сте до тях просто да ги изслушвате. Трябва да сте до тях дори когато не искате. Трябва да сте до тях дори когато всичките им други приятели са си отишли. Трябва да сте до тях независимо от всичко. Най-важното е да бъдете до тях, при това не само в хубавите моменти.