„Никой не знае толкова малко, колкото онзи, който за нищо не пита.“

Вътрешната, прибрежна зона е разположена край съвременната брегова линия. За мориста граница на тази зона са приети 23-25 метровите изобати. Тя е подложена на активно вълново въздействие и едновременно са застъпени процесите на абразия и акумулация. Обликът ѝ е повлиян от геолого-геоморфоложките особености на прилежащата суша и обширните области на интензивна абразия с клифов бряг, усложнени от свлачищни процеси. Те се прекъсват от малки заливи със засилена акумулация и обратно, дълги плажни ивици се редуват с изолирани абразионни носове.

Бургаският залив заема особено място в геоморфологията на българския континентален шелф. Той е заключен между гр. Поморие и гр. Созопол и е най-големият залив по българското Черноморско крайбрежие, с площ от 210 km² . Новите изследвания сочат, че по геоморфоложки признаци обхватът му е по-голям, като източната му граница се разполага по меридиана на гр. Созопол. Тя се бележи по стръмното Бургаско структурно стъпало при дълбочини 26-32 m, с изразен скален цокъл, свързващ Поморийската вулканска структура на север и отворения на североизток Созополски залив.

На много места, в горната си част, стъпалото е усложнено от сравнително ниски (3-5 m), линейни скални банки. То е първостепенна структурна граница, отделя Бургаския залив от централната шелфова равнина и го дефинира като самостоятелна морфоструктурна единица.

Южно от стръмните склонове на нос Емине, поради рязката промяна на направлението на бреговата линия от север-североизток на изток-запад се образува характерна акумулативна форма – Еминската пясъчна коса. Изградена е от дребно до среднозърнести пясъци и е образувана през последните 3.5 – 4 хиляди години. На югоизток от нея се разполага банка Кокетрайс, изцяло изградена от холоценски седименти. Тя е с много стръмен югоизточен склон, като от билото, разположено на 12-15 m дълбочина, основата ѝ се разполага на 40-42 m. Върхът на банката непрекъснато ерозира, от измерена дълбочина 9.15 m при откриването ѝ през 1897 г., до 16.2 m при направените площни примери през 2010 г.

Фигура 3: Геоморфоложка карта на българския Черноморски шелф. Геоморфоложки единици (от дълбочина към брега):

Легенда: 1. Заравнена наклонена равнина в началото на континенталния склон със свлачищни ровини; 2. Граница шелф – континентален склон; 3. Периферна шелфова тераса; 4. Потопена палео крайбрежна зона; 5. Район с реликтни дюни и отделни дюни; 6. Периферно издигане с обозначени оси на хребети, долина и дюни; 7. Периферна шелфова депресия; 8. Неравна наклонена шелфова равнина; 9. Заравнена наклонена шелфова равнина; 10. Различни морфоложки единици на Северния шелф; 11. Активни разломи (проектирани на морското дъно).

В централната зона на южния шелф се различават: предвалово понижение; акумулативни валове; наклонена шелфова равнина; и периферна шелфова зона. Предваловото понижение се състои от две самостоятелни, вариращи в ширината си долини. Северната започва в Балчишкия залив и се проследява на юг до паралела на гр. Поморие до дълбочини 42-44 m. Южната се формира непосредствено пред Бургаското структурно стъпало и продължава на юг в морските пространства на Р. Турция, където талвегът ѝ достига дълбочини на морето от 75 m. За двете предваловови понижения е характерна разлятата, U-образна форма в началните им части, която преминава в остра, V-образна от центъра им и по-нататък, което е указание за усилване на придънните течения в южно направление.

На изток от предваловите понижения се разполагат акумулативните валове: Калиакренски (на юг от нос Калиакра) и Емински (южно от нос Емине), заемайки изцяло централните части на шелфа. Това са големи акумулативни форми, образувани през холоцена, от транспортирания на юг от основното черноморско течение теригенен материал, постъпващ основно от делтата на р. Дунав. На север от нос Калиакра тези валове липсват изцяло. Специфична структурна характеристика и на двата вала е асиметричният напречен профил – стръмен западен склон и спокоен, полегат източен склон. Източните склонове на двата вала плавно преминават в наклонената шелфова равнина, чиито релеф в близката зона е заравнен от седиментационните процеси, образували акумулативните валове. В мористо направление процесите на интензивна седиментация все повече затихват и на дълбочини 75-85 m, релефът на дъното става неравен, хълмист и унаследява предхолоценския релеф. Това отчетливо се вижда в зоната на периферното дюнно поле, където дюните, образувани при ниско стоене на морското ниво от -120 m, през последния ледников период, са само драпирани от съвременни седименти с дебелина под 0,5 m.

В най-югоизточните части на българския шелф е развита т.н. периферна шелфова депресия, която е затворена елипсовидна долина с дължина от 26 km и почти постоянна ширина от 5.5 km. Максималната ѝ дълбочина достига 12 m. Краят на шелфа се бележи от Периферната шелфова тераса развита по цялото му протежение, чиято източна част се явява граница между континенталния шелф и континенталния склон.

Континенталният склон се разполага на дълбочини на морето до 1 400–1 600 m. Релефът на склона се отличава със сложна морфология, вследствие на хоризонтална и вертикална разчлененост. Характерна особеност е наличието на многобройни подводни долини, врязани на различна дълбочина, и най-често системи, формиращи конвергиращи в посока на абисалната равнина: Дунавска, Бабадагска, Тузленска, Шабленска, Варненска и т.н.

Континенталното подножие е разположено на дълбочини от 1 400 до 1 800 m и представлява голяма акумулативна форма. Релефът е слабо наклонен до хълмисторавнинен. В тази част става преустройство на мрежата от подводни каньони, които често се сливат, след което устията им преминават в конуси на износ на седиментен материал. Абисалната равнина е най-дълбоката заравнена част на морското дъно. В геоложки смисъл, това е частта от басейна с океански тип кора.

Като вътрешно-континентален басейн в хумидната умерена зона, Черно море се характеризира с обширна водосборна площ, която обуславя активна теригенна седиментация. Кватернерният комплекс е със значителни дебелини, които нарастват от юг на север към аванделтата на р. Дунав, откъдето постъпва основният обем теригенен материал.

В българския сектор на Черно море са развити области на контрастни седиментационни обстановки. Пространственото разпределение на темпа на седиментация в съвременния етап се контролира и от редица хидродинамични фактори, съвкупността от които определя пъстра картина на седиментогенезата. В зоната на шелфа е ясно проявено меридионално разпределение на генетичните типове седименти. На север от паралела на нос Калиакра е развита обширна зона на транзитно преминаване на теригенния материал. Утайките са представени от черупчести кондензати. В условията на байпас на кластичния материал, се засебява зона на плиткоморска карбонатна биогенна седиментация. На юг от тази зона започва разтоварване на дунавския теригенен материал, като на шелфа преобладават теригенните алевритови и алевро-пелитови тини. Промяна настъпва и южно от нос Емине, където също има рязка смяна на конфигурацията на брега. Там се забелязва хомогенизация на седиментния материал и формиране на хоризонтална акумулативна равнина. Включването на локални източници на подхранване по пътя на водните маси се отчита по теригенно-минераложката асоциация на Средногорската подхранваща провинция.

Основните изводи от анализа на геоложките и геоморфоложките характеристики на бреговата зона и на континенталния шелф показват, че познанията за бреговата зона откъм сушата са повече от задоволителни, но тези за акваториалната зона са откъслечни и непълни. Това е сред причините за несигурността в прогнозите и в адекватността и ефективността на мерките за подобряване на морската околна среда. Необходимо е да се попълнят познанията за тази активна, интензивно експлоатирана и най-богата на биоразнообразие зона като се възстанови прекъснатия мониторинг по Дескриптор Д7. Изменения на хидрографските условия и подновяване на мониторинга на ерозионноабразионните процеси по Черноморското крайбрежие.

Необходимо е също уеднаквяване на терминологията и синхронизиране на подзаконовата нормативна база, за да се подобри управлението и контрола чрез ясни правила и отговорности. Възстановяването и разширяването на мрежата от мареографни станции по българския бряг и съчетаването им с наблюдения на хоризонталните и вертикални движения на земната кора, поддържането и подаването на данни в реално време и свободен достъп от оторизираните органи, също ще подобри качеството на изследванията и наблюденията.

Актуалното измерване на бреговата линия по утвърдена методика и поддържането ѝ от специализираните органи на Министерството на отбраната и Министерството на регионалното развитие и благоустройство и актуализацията ѝ в срокове от 5 години е от значение за научните изследвания на процесите на територията и акваторията. Утвърждаването на единна за България унифицирана цифрова версия на бреговата линия за картопострояване в различни мащаби, заедно с уеднаквяването на изходната информация, ще предаде по-голяма достоверност и легитимност на научните изследвания и представянето в националните и световните бази данни.