„Щастлив е онзи, който се счита за щастлив.“

Дръжте езика си зад зъбите. Моделите на поведение могат да бъдат разделени на няколко части, например, лични, за отношения с партньор, семейство, социално обкръжение и накрая за отношение към света. Най-общо това са основните несъзнателни кръга на отношения, които всички ние описваме около себе си.

Нека започнем с най-важните модели, тези които се отнасят лично до нас самите, нашите лични модели. Това са модели, които ще ни помагат да ставаме от леглото сутрин, да се изправяме срещу света с оптимизъм и да се справяме успешно и безопасно през целия ден, независимо от възникналите пречки. Тези модели помагат да намалим стреса, дават ни правилната нагласа, поощряват ни да поставим собствени стандарти и цели, към които да се стремим.

Предполага се, че ще ви се наложи да промените леко моделите, така че те да отговарят на вашето възпитание, възраст и положение. Всички си имаме лични стандарти, към които се стремим. Те се различават у отделните хора, но наличието им е жизненоважно. Без тях бихме се носили по течението, без да можем да преценим как се справяме. Поставяйки си определени стандарти обаче, ние изграждаме основата, мястото, към което да се завърнем, да отдъхнем и да презаредим батериите. Те са нашият критерий за личния ни напредък. Но тук не става въпрос само за стандарти, става въпрос за забавление, радост от живота и оптимистична нагласа.

А сега нека да започнем с това, че на вас ви предстои да играете по правилата на поведенческите модели за постигане на по-добър и щастлив живот. Ще се впуснете в приключение, което може да промени живота ви, стига да решите да следвате мисията си. Ще откриете начини да придобиете положителна нагласа, да бъдете по-щастливи и по-успешни във всичко, което правите. Няма нужда да казвате нищо на никого. Просто си мълчете. Никой не харесва всезнайковците. Да кажем, че това е модел, който гласи: Дръжте езика си зад зъбите.

Естествено на моменти ще ви се иска да споделите с хората, какво точно правите, но трябва да знаете, че не можете и не бива да го правите. Нека разберат сами, без да им подсказвате. Може да ви се стори несправедливо, но ще се уверите, че мълчанието си струва. Ако се разприказвате, хората ще се настроят срещу вас. И с право, защото всички мразим да ни поучават. Както когато откажете цигарите и изведнъж откриете здравословния начин на живот и просто се чувствате длъжни да накарате всичките си приятели пушачи да се откажат от вредния навик. Проблемът е, че те още не са готови да предприемат такава стъпка и внезапно ще осъзнаете, че са започнали да ви наричат самодоволен фукльо или още по-лошо, например, ренегат. А всички мразим подобни епитети.

Не поучавайте, не агитирайте и дори не споменавайте моделите си на поведение.

И така този модел на поведение гласи: не поучавайте, не агитирайте, не се опитвайте да променяте хората, не крещете на всеослушание и дори не споменавайте за него.

Промените ли отношението си към живота, ще ви бъде особено приятно, когато хората започнат да ви питат какво ви се е случило. Можете просто да отговорите, че не правите нищо, а само се наслаждавате на слънчевия ден и се чувствате по-добре, по-щастливи, по-жизнени, по-весели, каквото и да е. Няма нужда да навлизате в подробности, защото всъщност хората не се интересуват от тях. Точно обратното. Същото се случва и когато някои ви пита как сте. Очакват да чуят, че сте добре. Дори да сте изпаднали в отчаяние, хората не желаят да знаят, защото това би означавало някакво обвързване от тяхна страна. А едно обикновено „Добре съм” не ги ангажира по никакъв начин. Ако вместо да отвърнете, че сте добре, започнете да се оплаквате и те бързо, бързо ще се отдръпнат от вас.

Нещата стоят по същия начин и когато започнете да спазвате модела. Никой не иска да знае за това, така че си мълчете. Така ли е наистина? Така е, защото множество хора постигат значителни успехи, без да им се налага да прибягват до подмолни средства, те просто използват същата стратегия на мълчание и знаят, че действа. Те живеят щастливо живота си и спазват мълчаливо модела, без да разтръбяват наляво и надясно за това.

Човек остарява, но невинаги помъдрява. Широко разпространено е мнение, че с възрастта хората помъдряват. Но дали това изобщо е вярно? Като правило и на зрели години сме точно толкова глупави и правим точно толкова грешки, колкото и като млади. Просто грешките, които допускаме са различни. Наистина, учим се от опита си и вероятно не повтаряме старите си грешки, но отвсякъде непрекъснато ни дебнат сложни ситуации, в които можем да се объркаме. Тайната е да приемем фактите и да не се самобичуваме, когато допуснем грешка. Моделът всъщност гласи: бъдете мили със себе си, когато оплескате нещата. Простете си и приемете, че това е част от кръговрата, защото остарявайки, хората не винаги помъдряват.

Поглеждайки назад, човек вижда грешките, които е допуснал, но пропуска да види онези, които тепърва назряват. Мъдростта не изисква да не допускаме грешки, а да успяваме да се съвземем с достойнство и непокътната психика.

Като млади остаряването ни изглежда като нещо, което се случва на старите хора. Но за жалост всички остаряваме и нямаме друг избор, освен да приемем този факт и да се примирим с него. Каквото и да правим, както и да се чувстваме, все някога ще остареем. И този процес сякаш се ускорява с напредване на възрастта.

Нека да погледнем на нещата така, колкото повече остаряваме, толкова повече области, в които се допускат грешки, сме покрили. Винаги ще има нови ситуации, в които няма да имаме ориентири и няма да се справим особено добре, случаи, в които можем да объркаме нещата или да преиграем. Колкото сме по-гъвкави, колкото повече умеем да рискуваме и да се наслаждаваме на живота, толкова повече възможности и ситуации ще се разкриват пред нас, в които да допускаме грешки.

Мъдростта не означава да не допускаме грешки, а да успяваме да се съвземем с достойнство и непокътната психика.

Не е нужно да правим кой знае какво, освен да продължаваме да поглеждаме назад, да преценяваме къде сме сгрешили и да вземем решение да не повтаряме грешките си. Трябва да се помни, че всички модели, които се отнасят до нас, се отнасят и за другите около нас. Те също остаряват, но не помъдряват особено. Приемайки това, ние ще можем да прощаваме по-лесно и да бъдем по-мили, както към себе си, така и към останалите.

Каквото и да се каже, времето наистина лекува и нещата се оправят с напредване на възрастта. В крайна сметка, колкото повече грешки сме допускали, толкова по-малко вероятно е да грешим в бъдеще. Хубавото е, че ако сте допуснали по-голямата част от грешките си, докато сте били млади, то ще научавате по-малко неща по трудния начин в бъдеще. Точно затова е младостта, за да допуснем всички възможни грешки и да не ги допускаме повече, макар и това да не е съвсем сигурно.

Хората допускат грешки. Понякога сериозни грешки. Обикновено не са преднамерени или насочени конкретно към някого. На моменти хората просто не знаят какво правят. Следователно, ако в миналото някой се е отнесъл зле с вас, това не означава непременно, че нарочно ви е засегнал, а по-скоро е бил толкова наивен, глупав или просто човек като всички останали. Сигурно ви се е случвало някой да ви нарани в хода на възпитанието ви, при скъсването на отношенията с вас или при други ситуации, не защото такава е била целта му, а просто защото не е знаел по какъв друг начин да се държи.

Стига да имате желание, можете да се отърсите от всякакви чувства на горчивина, съжаление или яд. Можете да приемете, че сте страхотен човек точно зарадилошите неща, които са ви се случили, а не въпреки тях. Станалото – станало и вие трябва да продължите напред. Не използвайте етикетите „лошо” или „добро”. Да, наистина някои неща са лоши, но всъщност „лошо” е, че сме позволили да ни засегнат. Можете да оставите миналото да ви потиска, да ви разяжда като киселина, докато ви поболее и ви направи обидчиви и злопаметни. Вашия избор обаче трябва да бъде друг, например, да се отърсите от неприятностите и да приемете тези преживявания като оформящи характера ви и носещи положителен опит. Станалото – станало. Просто трябва да продължите напред.

За всеки е важно да приеме всички неприятности като съществена част от живота му и да продължи напред. Всъщност те трябва да се възприемат като двигателна сила, която да ни тласка към бъдещето и да ни дава такава положителна нагласа, че да не можем да си представим живота си без тези неприятни моменти.

Промяната настъпва, когато се осъзнае, че дори да можем да изправим пред себе си всички, които са ни „сторили злини”, те не биха могли да променят нещата. Можем да им крещим, да ги гълчим, да им изнасяме проповеди, но те не биха могли да поправят нещата. Те също трябва да приемат, че стореното е сторено. Няма път назад, затова трябва да се върви само напред. Това трябва да се превърне в мото на живота ни, да продължаваме напред.

Ако приемете, че станалото вече е станало, остава да приемете и себе си такива, каквито сте. Не можете да върнете времето назад и да промените нещата, така че ще трябва да се справите с наличните средства. Тук не се предлага нещо модернистично от вида на „Обичайте себе си”, което изглежда прекалено амбициозно. В такъв случай нека започнем с простото приемане на нещата. Лесно е, защото то е точно това приемане. Не е нужно да търсите подобрение или промяна, нито да се стремите към съвършенство. Точно обратното. Приемете себе си такива, каквито сте.

Това означава да приемем всички неприятни страни на характера си, всички несъвършенства и слабости. Това не означава да изпаднем в самодоволство, да станем мързеливи и да водим недостоен живот. Напротив, ще се приемем такива, каквито сме, и ще започнем да се развиваме и усъвършенстваме. Няма да се самобичуваме заради една или друга черта от характера си.

Този поведенчески модел е включен, защото нямаме друг избор. Трябва да приемем, че сме такива, каквито сме, в резултат на всичко, което сме преживели. Всички ние сме просто човешки същества, следователно сме доста сложни личности. Не са ни чужди страстите, болката, яростта, греховете, известна дребнавост, грешките, избухливостта, грубостта, отклоненията, колебанията и повторенията. И точно тази сложна плетеница прави хората толкова прекрасни, защото никой не е съвършен. Можем да започнем с това, което имаме и което сме, и ни остава единствено всеки ден да бъдем по-добри от предишния. От нас се иска само да направим избора. Да бъдем нащрек, да бъдем готови да постъпим правилно. И да приемем, че понякога няма да успяваме. Понякога ние всички ще търпим провал, но не трябва затова да се самонаказваме. Трябва да се стегнем и да започнем отначало. Трябва да приемем, че от време на време ще се проваляме и да помним, че сме просто хора.

Ясно е, че понякога ще ви се струва трудно, но щом сте се хванали на хорото и сте решили да следвате поведенческите модели за по-добър и щастлив живот, значи сте поели по пътя към усъвършенстването. Престанете да търсите грешки в себе си и да се упреквате. Приемете се такива, каквито сте. В този момент вие правите най-доброто, на което сте способни, така че се поздравете и продължете напред.