„Морето е полето на рибаря.“

Множеството яхтени стоянки, разположени почти равномерно по цялото ни крайбрежие, предоставят добри условия за цялостни турове по море с посещение на всички забележителни части на българския черноморски бряг.

През последните години яхтеният туризъм в България става все по-популярен, но все още е във фаза на начално развитие. Потенциалът е безспорен и обнадеждаващ. Българското Черноморие предлага силни съчетания от атрактивни ландшафти, културно-исторически ценности, отлични условия за плажуване, много атракции, прилична яхтена инфраструктура и услуги. Всичко това е предпоставка за осезателното му развитие в близко бъдеще.

В инвестиционната програма на ДП „Пристанищна инфраструктура“ е заложен обект за проектиране и изграждане на яхтени зони в градовете Варна и Бургас.

За град Варна е предвидено изграждането на две яхтени зони – едната на територията на пристанищен терминал Варна-изток, на 1-во, 2-ро и 3-то корабни места, в тила на които вече е обособена Зона за обществен достъп. Втората яхтена зона се предвижда да бъде изградена в съществуващата база СНО на ДППИ, разположена на плавателния Канал 1, източно от Аспаруховия мост.

За Бургас се предвижда изграждането на една яхтена зона на терминал Бургас-изток 1 в обхвата на 3–то до 9-то корабни места. Проектът за нейното изграждане ще предвиди необходимите съоръжения за приставане и домуване на различни типове яхти, съобразени и с бреговата инфраструктура.

Независимо от отчетените добри показатели и тенденции, Черноморското крайбрежие разполага с нереализиран потенциал за настаняване, особено във високо категорийни места за настаняване. Незапълненият капацитет се дължи на непреодоляната сезонност на черноморския, в частност на българския туризъм.

Усилията за диверсифициране на туристическия продукт и удължаване на активния сезон са актуална цел на националната туристическа политика. Очакваните резултати са по-висока заетост на местата за настаняване, повече приходи и повишени възможности за конкурентоспособност и устойчиво развитие на дестинациите.

Морският рекреативен туристически продукт е ориентиран към сегмента на ниско бюджетните потребители на външните пазари, обвързани с ниско бюджетните продуктови марки на туроператорите.

Предлагането се осъществява основно по модела „всичко включено в цената” (all inclusive) и е ориентирано най-вече към Германия, Великобритания, Скандинавските страни, Полша, Украйна, Молдова и Румъния. Това води до ниски приходи на легло и туристоден. На пазари като Русия, Израел и Иран, предлагането привлича туристи със сравнително по-висока платежоспособност.

През последните години се наблюдава тенденция към обвързване на туристическите оферти в повечето морски курорти с младежки целеви групи, привлечени от възможностите за забавления. Съпътстващото шумово замърсяване води до отлив на други потенциални клиенти – туристи от третата възраст и семейства с деца.

Обобщено, силните страни на българския морски туризъм се свеждат до разнообразие, атрактивност и достъпност на Черноморското крайбрежие; догонващо развитие на техническата инфраструктура; добре контролирано стопанисване на плажовете; и разнообразяване на предлаганите услуги.

Сред основните слаби страни на коментирания продукт са прекомерното застрояване (вкл. незаконно строителство), претоварването на туристическите ресурси, свлачищните процеси, проблемната организация на ползването и туристическото обслужване на плажовете, замърсяването на околната среда и водите, недостатъчно развитата инфраструктура между и в туристическите места, високото ниво на шум, ниското качество на питейната вода на някои места, безопасността и сигурността на туристите.

Остават не докрай изследвани възможностите за съпътстващите рекреационни и спортни дейности, осъществявани в морските пространства, за които все още няма традиции и информация. Това обхваща плуване, гмуркане, подводен риболов, водолазни спортове, изследване на подводното културно наследство, разходки с яхти, скутери и лодки, водни атракции в морето. Именно за тях трябва да се предвиди пространство.