„При буря всяко пристанище е добро.“

Значимост на проблема по изменение на климата. В доклада на Световния икономически форум (СИФ) 2017 година сред глобалните рискове (икономически, геополитически, социални, технологически и климатични) аранжирани по тяхната вероятност на първо място били поставени рисковете от климатичен характер. По мащаба на оказваното въздействие екстремалните атмосферни явления отстъпват само на оръжията за масово поразяване.

Под глобален риск в доклада на СИФ се разбира неопределено събитие или условие, което, ако то се случи, може да окаже значително негативно въздействие на няколко страни или отрасли в течение на продължителен период от време (10 години и повече).

На рис. 1 е приведен график на общия брой природни катастрофи за периода 1980-2016 г., съдържащи се в годишния отчет на Мюнхенската застрахователна компания. Общия брой на природните катастрофи за последните 36 години е нараснал почти три пъти. При това за този период е отбелязано съкращаване на броя на човешките жертви, причинени от природни катастрофи, от 60000 човека ежегодно през 1990 г. до 10000 човека ежегодно през последните две години. При това изплатените от застрахователните компании по природните катастрофи за разглеждания период са нараснали от 15 до 135 милиарда долара за година. Общите икономически загуби от природни катастрофи през 2017 година е бил 330 милиарда долара.

В РФ по данни на Росхидромет за периода 1990-2000 г. на територията на Русия ежегодно се фиксират 150-200 опасни хидрометеорологически явления (ОЯ), нанесли щети. В следващите години техния брой е нараснал до 250-300 за година, а от началото на 2007 г. средно един път на две години броя на такива ОЯ надвишава 400. При това ОЯ, наблюдавани в течение на две последователни десетилетия, се оказали по-интензивни и разрушителни, от колкото, когато и да е било.

Рис. 1. Брой на природните катастрофи за периода 1980-2016 г. по данни на Мюнхенската застрахователна компания.

Ръстът на икономическите загуби от природните фактори и осъзнаването на климатичните изменения са стимулирали усилията на приложната насоченост на климатичните изследвания. За цели на тези изследвания са били признати управление на климатичните рискове и адаптацията на човешката дейност във всичките й направления към съвременния и бъдещия климат.

За достигане на набелязаните цели на международно ниво са били приети редица нови инициативи, насочени към повишаване на приложната насоченост на климатичните изследвания. Сред тези мерки могат да бъдат причислени:

– Глобалната рамкова основа за климатичното обслужване (ГРОКО). В реализацията на тази програма вземат участие 16 страни, общия бюджет на проектите достига 700 млн. долара;

– Сендайска (2015 г.) рамкова програма за действие през 2015-2030 г. по намаляване на опасностите от бедствия. В тази програма е отбелязано, че инвестирането в снижаването на рисковете е много по-ефективно, отколкото да се плаща за последиците от климатичните катастрофи;

– в рамките на изпълнение на Световната климатична програма на СМО е създадена целева група по управление на климатичните рискове Комисия по климатология на СМО, разработена е и функционира Глобална програма за изследване на уязвимостта, въздействието и адаптацията към измененията на климата (PROVIA).

Причислените действия и редица други мерки на международната общност насочени към снижаване на отрицателните последствия от измененията на климата по два възможни способа – по пътя на управление на климатичните рискове и по пътя на адаптация на човешката дейност към измененията на климата.

Осъзнаването на важността на проблемите с изменението на климата за Русия е довело до приемането през 2009 г. на „Климатична доктрина на Руската Федерация.”

Благодарение на взетите мерки отечествените изследвания на климата са преминали към ново ниво, нараснала тяхната приложна насоченост.

През 2008 г. от Росхидромет бил публикуван първия, а през 2014 г – втория „Оценъчен доклад за измененията на климата и техните последствия на територията на РФ. През 2017 г. бил публикуван „Доклад на Росхидромет за климатичните рискове на територията на РФ”

В Росхидромет и в министерството на извънредните ситуации на РФ активно се развива методисткия апарат за оценка на атмосферно климатичните рискове, по разработката на системи за управление на риска и адаптация към последствия на климатичните изменения. За съжаление, в ВМФ подобни изследвания не се провеждат, което е станало и стимул за написването на настоящата публикация.

Класификация на рисковете. Съгласно А. И. Орлов рисковете по мащаба на въздействие се делят на шест крупни групи:

– планетарни (в мащаба на цялата Земя);

– глобални (в мащаба на една или няколко държави);

– финансови;

– комерчески;

– производствени;

– лични.

В състава на причислените групи влизат примерно сто вида рискове. Риска за възникване на природни стихийни бедствия (земетресения, изригване на вулкани, цунами, урагани, наводнения, засушавания), космически катастрофи (сблъскване с астероиди, смяна на магнитните полюси), а също и климатични рискове (затопляне, захладяване, повишаване на нивото на Световния океан и т.н.) се отнасят към рисковете с планетарен и / или глобален мащаб. Атмосферно времевите и екологическите рискове се отнасят към рисковете от финансов, комерчески, производствен и личен характер.

В съвременните документи по проблемите за изменение на климата често се използва термина „климатични рискове”.

Този термин бил въведен от МГЕИК през 2012 г. в „Специален доклад по управлението на рисковете от екстремални явления и бедствия за съдействие по адаптация към изменение на климата” (СДЕБ). Климатичният риск бил определен като вероятност за възникване на неблагоприятни събития за уязвими и подложени на риск реципиенти в резултат на опасни атмосферно климатични явления, тоест под климатични рискове в настоящо време се разбира качествена характеристика за възможно настъпване на нежелани последствия за реципиентите с различна степен на уязвимост и подлагани на влиянието на атмосферно климатичните явления в условията на неопределеност на бъдещото състояние на климатичната система. Концепцията на климатичните рисков на МГЕИК е илюстрирана на рис. 2.

Представя се, че основния недостатък се явява качествения характер на определението на МГЕИК и отсъствието в нея на допустими размери на последствията за реципиентите от климатичните изменения. Освен това, явно е неопределено, как при оценка на климатичните рискове да се отчита неопределеността на прогнозите за климатичните изменения.

Рис. 2. Концепция за „атмосферно климатичните рискове” МГЕИК.

Под термина реципиент се разбира обект (система от обекти), подложени на въздействието на природната среда. В качеството на реципиенти се разглеждат обекти на икономиката в мащабите на страната, ведомствата, корпорацията, региона, а също така на отделни конкретни обекти. Във всеки случай реципиента се характеризира с някаква площадна територия и част, дялово вътрешно движение на продукта (ВВП) или други показатели на производството.

Под подлагане на климатичен риск се разбира степента на откритост към въздействието, на определена специфика на работа на реципиента.

Под уязвимост се разбира склонността към неблагоприятно въздействие. Понятието уязвимост обхваща най-разнообразни концепции, включително чувствителност или възприемчивост към щети и отсъствие на способност за справяне с този проблем и да се адаптират. Уязвимостта се изразява в брой на загинали хора, количеството на разрушенията, нарушаването на инфраструктурата, във вид на щети, определени в пари, енергийни единици, урожайност, в дял, част от вътрешно движещата се продукция (ВВП) или други показатели на щети.

За съжаление, термина „климатична уязвимост” също се трактува различно. Например, използва се като без размерен показател, представляващ сума от отношения на абсолютния екстремум към средно годишния екстремум на няколко климатични фактора. В качеството на основни климатични фактори са използвани температурата на въздуха (минимална и максимална), количеството на валежите и скорост на вятъра. Разбираемо е, че такъв род безмерен показател отразява степента на изменчивост или „континенталността” на климата и не позволява да се премине към последваща оценка на атмосферно климатичните рискове. Много по-продуктивен се представя подходът към количествената оценка на уязвимост, която ще бъде описана по-надолу.

Методи за разчет на показателите за „атмосферно климатичните рискове”. Приложните климатични изследвания предполагат преход от качествени оценки на климатичните рискове към количествени.

От математическа гледна точка рискът преди всичко се разглежда като функция на две променливи – честота и последствия от нежелателните събития.

R=f(p,C),

Където: R – риск; p – вероятност за ОЯ; C – последствия от ОЯ (уязвимост).

В много случаи риска се отъждествява с количествена мярка за възможните щети и се изразява във вид на произведение на вероятността за ОЯ p и уязвимостта на реципиента C.

R=p.C (1)

Ако сравним израза (1) с определението на МГЕИК за климатичните рискове, то може да се утвърди, че уязвимостта и подложеността на климатичен риск може да се трактува като щета от едно или друго ОЯ.

Разработена е методика за оценка на икономическия риск от опасни атмосферни климатични явления. За това е бил използван оригинален подход, основан на косвена оценка на икономическия риск, доколкото непосредствения разчет на икономическия риск предизвиква редица затруднения. Разчета на икономическия риск се базира на броя на пострадалите жители от ОЯ на територията на реципиента и допускания, което се явява и икономическа щета (риск). Независимо от спорността на тези допускания, предложения апарат може да се използва в качеството на основа за количествена оценка на климатичните рискове и за военно морската дейност. Продукцията, създавана от жителите, попаднала в зоната на действие на ОЯ, като чели се изразходва за компенсация на щетите, създадени от ОЯ. Поради това от началото се разчита социалния риск.

Социалния риск R_soc или броя на пострадалите хора се оценява като произведение от уязвимостта (броя на хората, подложени на въздействието на източника на опасност) и вероятността за ОЯ.

Уязвимостта на реципиента в най-простия случай при равномерно разпределение на жителите числеността l зависи от отношението на площта, заета от ОЯ sкъм цялата площ на реципиента S:

C=l.s/S

При отсъствие на сведения за площта, заета от ОЯ s, за величината s сеприема радиуса на хоризонтална корелация на ОЯ.

С отчет на това изражение (1) придобива вида:

R_soc =p.l.(s/S).k,

Където: k – коефициент за агресивност на опасното явление.

В дадения случай социалния риск може да се трактува като брой хора, подложени на опасни природни явления средно един път в годината.

Коефициента на агресивност на ОЯ k зависи от редица фактори. При оценка на коефициента на агресивност на природните явления за 1 се приема въздействие на силен вятър (15 м/с), а за въздействието на други ОЯ се оценява пропорционално на величината на ветровия напор, тоест пропорционално на квадрата на скоростта на вятъра. Например, коефициента на агресивността на силния вятър е приет равен на 1, а за смерча – на 6.

Съвкупна щета наричат икономическия риск (R_ekon). За неговия разчет е предложено използването на израза:

R_ekon=A.t.R_soc,

Където: A – коефициент наречен цена на риска и полагаем равен дял от ВВП на страната, падащ на един жител; t– средна продължителност на ОЯ, водещо към щети на ВВП.

Разработен е бил също опростен подход към количествена оценка на климатичните рискове, позволяващи отчитането на пространствено времеви мащаб на опасните метеорологични явления, на агресивността им на въздействие и уязвимост на реципиентите.

Оценка на допустимост на риска. За първи път концепцията за приемлив (допустим) риск е била разработена в Нидерландия през 1989 г. и сега се използва в практическата дейност в редица държави. Съгласно тази концепция целия „спектър” значението на риска (рис. 3) се разбива на три области:

– недопустим риск;

– приемлив риск;

– пренебрежителен риск.

Концепцията за допустимост на риска се явява ключова и за отечествените системи за управление на риска. При това целевата група по управление на климатичните рискове Комисията по климатология на СМО е определила понятието „управление на риска” като системен процес, в който климатичната информация се използва за снижаване на атмосферно климатичните рискове за повишаване на устойчивостта на социалните, икономическите и екологическите системи.

Рис. 3. Оценка за допустимост на риска.

Анализа и прогнозите за изменение на климата, оценката на климатичните рискове изпреварват последващите етапи в борбата с нежелателните последствия от климатичените изменения. Разгледаните съвременни подходи за създаване на системи за управление на климатичните рискове, за разработка на адаптационни мерки и мерки по борбата с причините за изменението на климата излизат извън рамките на настоящата публикация.

По такъв начин, в настоящо време приложната климатология преминава през нов етап от своето развитие. Независимо от значителния прогрес да се счита, че задачата за разработка на методология за климатични изследвания в условията на изменящ се климат е завършена, би било невярно.

Рано или късно проблема от необходимостта за оценка на климатичните рискове и изработването на предложения по адаптацията на военно морската дейност към климатичните изменения ще бъде осъзната и от нашия ВМФ, също както е била осъзната от ръководството на ВМС на САЩ. В този случай ще трябва да се разбере съответстващата методология за приложните климатични изследвания. За това може да се използват съвременните методологически подходи, които бяха частично разгледани в настоящата публикация.