„Хубавият град се познава по покрайнините.“

Черно море е полузатворен басейн, разположен между Европа и Азия с единствена връзка със световния океан през Средиземно море чрез Босфора. На север чрез протока Керч то се свързва с Азовско море. Българската акватория заема най-западните части от Черноморския басейн.

Българското Черноморско крайбрежие в геоложко отношение е изградено в северната си част от седиментни скали, а в южната – от магмени скали, придружени с пирокластични материали и по-малко седиментни скали. Тези скални формации продължават и под морските води.

Друга особеност е слабата му разчлененост. В крайбрежните териториални води няма големи острови, което е типично за Черно море. Плажовете заемат 1/3 от дължината на българския бряг. Най-големите плажове са разположени северно от Варна и между Бургас и нос Емине.

Свлачищната дейност по българското Черноморско крайбрежие, която заема около 13% от морския бряг е по-изявена в Северните части на крайбрежието, поради значителните площи седиментни скали и високи наклони, активирани допълнително от човешката намеса.

Климатът се формира под влияние на общата атмосферна циркулация и влиянието на морския басейн, което е силно ограничено на запад. Отвореността на Черноморския регион на север и североизток е една от причините българският сектор на Черно море и крайбрежие да са по-студени през зимата от югоизточния сектор на морето и прилежащата акватория.

Климатичното влияние на морския басейн е най-осезателно при повишаване на януарски температури на въздуха, които са между 1,0 и 3,2°С, и при отчетените малки годишни температурни амплитуди. През топлото полугодие е характерна бризовата циркулация, която ограничава високите температури на въздуха. Скоростта на бризовия вятър достига до 3-5 m/s през деня и 1-3 m/s през нощта.

По Северното крайбрежие сезонните суми на валежите се изравняват, докато при Южното Черноморие преобладават валежите през студеното полугодие, свидетелство за засилване на средиземноморското климатично влияние. В района между Балчик и Калиакра са измерени най-малките годишни валежи в България – под 450 mm.

Една от най-важните особености на Черно море, неговата изолираност, е предпоставка за затруднен обмен на водни маси и задържане на постъпващото замърсяване. Вливащият се голям речен приток поддържа ниска соленост на морските води. Водните маси на Черно море се формират от постъпващите речни води, валежите, обмена с водите на Мраморно и Азовско море и изпарението.

Черно море е едно от моретата с положителен сладководен баланс. За черноморските води е характерна ниска соленост – 18‰, която в близост до брега под влиянието на речните води, намалява, а сезонните колебания са значителни. Постоянен слой с високи градиенти на солеността е разположен между 120 и 200 m. Този слой затруднява процесите на вертикално смесване между водните маси и поддържа устойчиви слоеве на кислорода и сероводорода.

Поради затворения характер и положителния сладководен баланс, водното ниво на Черно море е с 30 до 50 cm по-високо от това на Мраморно море. В резултат на това излишните води се оттичат през Босфора в Мраморно море. Повърхностното течение пренася от Черно в Мраморно море води със соленост 17–18‰, а придънното течение, увлича в Черно море вода от Мраморно море със соленост 38‰.

При дълбочина, по-голяма от 150-200 m е установена постоянна сероводородна зона, в която кислородът е изчерпан, което превръща Черно море в най-големия безкислороден басейн в света. Богатите на кислород повърхностни води, от които зависи животът в морето, представляват около 13% от обема на водната маса. Тази особеност влияе върху екологичното състояние на морската среда и разнообразието на организмите.

В Черно море са формирани два затворени кръга на движение на водата – в западната и в източната част на Черно море. Покрай българския бряг преминава западният кръг на морското течение и са регистрирани най-високите скорости на движение на морските течения в целия Черноморски басейн. В откритите водни пространства практически може да няма морски течения, а движението на водата да се извършва под влияние на вятъра. Характерно за Черно море е неголямата височина на ветровите вълни. При силен източен и североизточен вятър през зимата се образуват вълни, високи до 5-6 m и с дължина до 70- 80 m, които нанасят сериозни щети на съоръженията по крайбрежието. За Черно море са типични малките колебания на морската вода при приливите и отливите.

Черно море е характерно с ограниченото си биоразнообразие. Фауната му е около три пъти по-бедна от фауната на Средиземно море, поради сероводорода в дълбоководната зона на басейна, заемаща 87% от обема му, ниската соленост на водите и ограничената връзка на морето със Световния океан.

За разлика от морските води, прилежащото крайбрежие е известно с богатото си биоразнообразие. По българското крайбрежие и над прилежаща акватория преминава един от най-значимите европейски пътища на мигриращите птици Via Pontica. Тук са обявени десетки защитени територии по Закона за защитените територии и защитени зони по НАТУРА 2000 съгласно Закона за биологичното разнообразие. Общата защитена площ на българските морски пространства е 247 724 ha. Над 80% от извън селищните територии по бреговата линия също са под защита.

Около 70% от общото количество замърсители, постъпващи в морето, са с произход от черноморските страни. Поради затворения характер на морето и липсата на по-голяма проточност, екологичното въздействие се увеличава значително за разлика от подобни ситуации при други морски басейни.

Най-силно засегната от еутрофикацията е северозападната част на Черно море, където се вливат реките Дунав, Днепър и Днестър. Големите количества фосфати и нитрати причиняват масирано развитие на фитопланктона с всички последици от това. Допълнително натоварване върху морската среда оказват и инвазията на чуждестранни видове, дънното тралиране и преуловът. Установено е значително намаляване на рибните запаси в българската морска акватория.

Природните ресурси на българската морска акватория и прилежащата крайбрежна ивица са предпоставка за разнообразна стопанска дейност. Климатичните ресурси са изключително подходящи за рекреативни дейности, крайбрежен и морски туризъм. Традиционен отрасъл е риболовът, който губи позиции поради намалените рибни запаси, но се допълва успешно от отглеждането на морски организми в новосъздадени мидени ферми. Традиционни дейности, които продължават да се развиват, са добивът на морска сол чрез естествено изпарение на морска вода на големи специализирани площи, добиването на лечебна морска кал и луга. Морските пространства са отлична предпоставка за развитие на спортни дейности, свързани с морето – плуване, гребане, сърф, гмуркане, ветроходство и др.

Крайбрежните части и прилежащата морска акватория са ценни и в културно-историческо отношение. Двата полуострова, които са архитектурно-исторически резервати – старите градове Созопол и Несебър, са с най-голямата концентрация на паметници на културата от национално значение. Все още в недостатъчна степен е проучено и експонирано подводното културно наследство в българската акватория на Черно море.

Важно място в икономиката на страната заема морският транспорт. Чрез него се реализира значителна част от външнотърговските връзки. През Бургаското пристанище се осъществява вноса на почти цялото количество нефт, необходим на страната. Благодарение на благоприятното транспортно-географско положение в големите морски градове са се развили нефтохимическа промишленост, корабостроене и кораборемонтна дейност и редица други производства. След реализация на дълбоководната връзка през Черно море страната получава голяма част от необходимия природен газ.