„Няма късмет, който не се променя.“

Навигационно хидрографско и хидрометеорологично осигуряване на подводно технически работи в района на потъналата АПЛ „Комсомолец”.

Във връзка с необходимостта от вземане на всестранно обосновано, организационно техническо решение по осигуряване на радиационно екологическата безопасност на потъналата през 1989 г. атомната подводна лодка (АПЛ) „Комсомолец” са потрябвали голям обем океанографски данни. Задачата по тяхното представяне на заинтересованите служби е била възложена на Държавния институт за навигационни и хидрографски изследвания (Института). Тази работа на Института условно може да се раздели на три основни етапа. На първия етап е била направена предварителна оценка на условията на средата в района на потъване на лодката, на втория етап е било направено до изучаване на този район, а на третия етап е било осъществено вече собствено хидрометеорологично и навигационно хидрографско осигуряване на съответните подводно технически работи.

Предварителната оценка за състоянието на средата в района на потъване на АПЛ е била поръчана на НИЦ на Института още на следващия ден след катастрофата.

Районът на гибелта на АПЛ ”Комсомолец” е на североизточния склон на Лофотенската котловина в Норвежко море, който към началото на 1989 г. в океанографско отношение се оказал слабо изучен. За оценка на възможното влияние на океанографските условия на различните стадии от работата с АПЛ са били необходими данни за вятъра, вълнението, теченията, температурата, солеността и прозрачността на морската вода, а също за релефа на дъното и характера на грунда. Но да се даде оценка по повечето от тези параметри, основаваща се на фактически наблюдения е било невъзможно. В района на потъването на лодката не е имало преки измервания на теченията, а измерванията на температурата, солеността и прозрачността, проби от грунда са имали единичен характер. По-представителни данни е имало за метеорологичните условия. Но и тук са отсъствали обобщения по синоптичната обстановка, характеризиращи продължителността на съществуващите различни типове време и съответната възможност за провеждане на операции с АПЛ в течение на необходимото време. Поради това за отговор на поставените въпроси за състоянието на средата са били използвани материалите от отделни експедиции, изпълнявани в райони прилежащи към района на гибелта на лодката, а също така и материалите от редица атласи и пособия (както са показали последващите изследвания, първоначалната оценка на НИЦ на Института, като цяло се е потвърдила).

Голямата неопределеност в оценките на елементите на средата и високата цена на възможните грешки при отчета на влиянието на океанографските условия на работата с АПЛ са определили необходимостта от тяхното уточнение по непосредствени наблюдения в района на потъване на лодката. Задачите по до изучаването на района са били решавани в периода 1990-1995 г. от океанографски експедиции.

Наблюденията през 1990 г. са имали рекогносцировъчен характер и са продължили около 38 денонощия. Резултатите от тях са позволили да се формулират задачите и избора на методологията на последвалите комплексни изследвания. При това приложната насоченост на предстоящите работи, новата използвана океанографска техника обусловели необходимостта от използването както на стандартни, така и на нови методи в океанографските изследвания.

Различните варианти за решение на проблемите по осигуряването на радиационно екологическата безопасност на АПЛ „Комсомолец” обусловели спецификата на изискванията към океанографската информация. Първоначално е бил разглеждан варианта за повдигането на лодката. Поради това главен фактор, влияещ на избора на способа за повдигането й е било определено течението от повърхността до дъното (и преди всичко неговото максимално значение). В последствие било решено да се ограничат до поставяне на защитно покритие на корпуса на лодката. За това е трябвало да се проведат продължителни наблюдения за при дънните течения за оценка на възможния пренос на радиоактивни примеси в случай на изпускането им зад пределите на корпуса. Поради това в НИЦ е била разработена специална програма за наблюдение с използването както на стандартни, така и на експериментални измерители на теченията.

Наблюденията за теченията са били провеждани с дрейфуващи плавателни съдове и с автономни буйкови станции. За изследване на режима на теченията са били използвани автономни буйкови станции от два типа – от повърхностни буйове (АБС) за наблюдение на теченията от 50-1200 м и потопени буйове (ПАБС) за наблюдение на дълбочини от 300 до 1650 м. През 1990 г. от ОИК „А. Вилькицкий” са били поставени АБС и ПАБС с продължителност на наблюдение от 17 д и 9 д съответно.

През 1991 г. от ОИК „М. Крупский”, „С. Дежннев” и „Персей” за периода от 16 юни до 28 август са били поставени 15 АБС и ПАБС на хоризонти за наблюдение 50, 100, 300, 500, 700, 1000, 1200, 1400, 1500, 1550, 1600 и 1650 м. Част от тях – с максимално възможна близост до мястото на АПЛ. Една от ПАБС е била поставена на разстояние 1 миля от лодката, две други – на 15 и 40 мили на изток от лодката. На стика на Медвежинския подводен жлеб с материковия склон. Тази схема е позволила да бъдат получени необходимите данни както за оценка на режима на теченията непосредствено до мястото на лодката, така и за проверка на хипотезата за наличието на стокови течения в при дънния слой на Медвежинския жлеб.

През май – юни от ОИК „И. Крузенщтерн” за 15 денонощия са били поставени 4 АБС в местата където са били през 1991 г. През септември 1993 г. от ОИК „Б. Давидов” са били поставени 3 ПАБС, а през юни 1994 г. от ОИК „С. Дежнев” са били поставени, разработените в НПО „Аквастандарт” по задание на Института, две възвръщащи се дънни автономни станции за радиационен контрол, в състава на които са били измерители на теченията, разчетени за работа на не по-малко от 6 месеца, на отстояние на 1,5 м от дъното.

Наблюденията за теченията в дрейф са били направени от борда на ОИС „М. Крупский” (1991 г.), разработени по техническо задание на Института акустически сонди – профилографи на течения – от повърхността до дълбочини на 10-30 м над дъното. Сондите – профилографи са позволили в мащаба на времето близки до реалните при известни параметри на дрейфа на кораба да се получи вертикалния профил на теченията.

Сондите, снабдени с три компонентни акустически измерители, осъществяващи на практика моментна регистрация на скоростта на теченията са пригодни за оценка на нейните екстремални значения. Поради това при използването им се е преследвало определянето на екстремалните значения на теченията непосредствено на разстояния не по-големи от 8 мили от мястото на потъналата лодка и в районите, характеризиращи се с повишени градиенти на хидрофизичните параметри.

Наблюденията са се провеждали в периода от юни до август, ежемесечно в течение на 10 – 20 денонощия. Тяхната обща продължителност е била 45 денонощия. Необходимо е да се отбележи, че по мащаб и продължителност тези наблюдения нямат аналог в отечествената океанография.

Наблюденията за хидрометеорологичните условия са предвиждали извършването на стандартни наблюдения в синоптически срокове (8 пъти в денонощието) и на хидрологичните станции на всички кораби, работещи в района на изследване. При това важен елемент се явявал сборът на факсимилна информация от чуждестранни и отечествени радио метеорологични центрове, а също така и получаването на инфрачервени и телевизионни изображения за повърхността на океана и метеорологичните обекти. Всичко са били приети повече от 500 факсимилни карти и 100 снимки от метеорологични спътници.

Наблюденията за температурата и солеността на морската вода се е осъществявала в течение на целия период на изследванията. Най-обстоятелствено те са били изпълнени през 1991 г., основно с дрейфуващи хидрологични станции – хидро физични сондиращи комплекси – във възлите на регулярна мрежа. Те са били осъществявани от повърхността до дъното, на полигони с размери от 90х90 мили до 16х16 мили. При провеждането на хидрологичните снимки при откриване на зони с повишени градиенти схемата на наблюдение е била променяна, в резултат на което са били открити три мезомащабни образования (вихъра), преминаващи през района на изследване. При това за първи път на практика са били използвани буксируеми измерители на температурата и солеността, които по-рано са били използвани само в експериментален порядък.

Прозрачността на морската вида през 1991 г. също е била обследвана особено подробно. Ежедневно близо до АПЛ са били извършвани 3-4 сондирания и наблюдения на няколко разреза с протяжност до 20 мили, преминаващи през мястото на потъване на лодката.

Определянето на типа стратификация на грунда в района на лодката (квадрат 5х5 мили с център точката на потъване) е било осъществено с безконтактен способ – с морски хидрографски грунтограф от ОИК „В. Карварийски” (септември 1991 г.). При което експерименталния образец на грунтографа, разработен за повишаване на надеждността на оценките за типа на грунда и неговата стратификация, е бил за първи път използван за решаването на практически задачи. Калибровката му е била осъществена със сравняване на проби от грунда, взети с грунтова тръба и дъночарпатели, със записи на сейсмо ехограми.