„Ако искаш мир, готви се за война.“

Средата, в която действат институциите, осигуряващи морския суверенитет на държавата и реализирането на другите суверенни права, свързани с морето, са морските пространства на региона (МПР) на Черно море. Те включват националните морски пространства (НМП) на Р. България, но също така и морски пространства на другите черноморски страни. Необходимостта НМП на останалите черноморски държави също да се разглежда като част от средата, касаеща морския суверенитет на страната, се обуславя от затворения характер на морето и възможността отделни процеси, възникнали в НМП на съседни държави да застрашат суверенитета и интересите на Р. България.

Високата степен на интензивност в Черноморския регион, породена от силно дефрагментираното развитие и разнопосочност на интересите на държавите, правят анализа на средата многообразен с трудна предсказуемост. Предвид глобалните предизвикателства с регионални измерения и разсъждавайки за задачите на ВМС и останалите институции с морска компетентност, се затвърждава разбирането, че те трябва да осигурят защитата на националния суверенитет в един по-широк контекст.

Насоките и приоритетите на политиките са неизменно обвързани с променящата се среда за сигурност в глобален и регионален план, чиито особености оказват пряко влияние върху динамиката на политическите, икономически и обществено-социални процеси. Планирането на национално отговорни отбранителни приоритети и тяхното изпълнение от една страна ще осигури максимално усвояване на всички икономически възможности, и от друга страна е необходим инструмент за осигуряване на сигурна и безопасна среда в динамично променящия се Черноморски регион.

Предизвикателствата са многообразни и включват липсващата обща „идентичност” на черноморските страни, различията в политическата легитимация и икономическо състояние, „замразените конфликти” и периодичното им проявление, опитите за налагане на доминантната роля на Русия, промяната в демократичните процеси в Турция, рисковете и заплахите, включително „хибридните”, със силно проявление в морето и засягащи морските интереси на държавите.

Множество фактори формират средата за сигурност в Черноморския регион. Моментното състояние позволява разглеждане и оценка на развиващите се процеси, като биха могли да се очертаят няколко вероятни сценарии за развитие на базата на декларирани и следвани дългосрочни цели на най-важните участници в тях. Без да бъде напълно изчерпателен, анализът има за цел да дефинира областите, в които морските институции, в частност ВМС, имат ключова роля за защитата на националната сигурност и интереси на страната. Рамката на този анализ се определя от членството на България в евроатлантическите структури – нашата отбрана се осъществява в контекста на съюзническата, т.н. колективна отбрана. Пълноправното ни членство в ЕС предполага и допълващи ангажименти в контекста на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС, част от общата външна политика на ЕС, също е много сериозен фактор в средата за сигурност на континента и в региона.

Действията на ВМС, операциите, които провежда, и необходимите способности за този кръг задачи се съобразяват с контекста на задачите, които НАТО си поставя и с приоритетите на политиката на ЕС за Черноморския регион. Средата за сигурност, в която ще се решават тези задачи и в която се очаква да действат нашите ВМС е изключително динамична и сложна и в Черноморския регион и в Източното Средиземноморие, където те са задължени да действат по силата на членството в НАТО.

Освен конкретното военноморско присъствие стои и проблемът за безпрепятственото гарантиране на готовност за оказване на всички видове критични услуги в морето – на компании, хора, екипажи и летателни апарати, които са ангажирани с обслужването на тези платформи. Възниква въпрос за по-нататъшното развитие на морската патрулна авиация, за да може тя да притежава капацитет да достига до тези райони, да пренася хора там, да стои по-продължително и да контролира ситуацията.

Друг аспект в този контекст е проектът за изграждане на газовия хъб „Балкан”. Създаването му ще доведе до формирането на нов тип пристанище. То ще промени значително направлението на морския трафик. Всичко това поставя необходимостта от решаване на широк кръг въпроси, от охраната на тези комуникации, гарантирането на сигурността на корабите в далечната, средната морска зона и непосредствено до бреговете на страната, осигуряване на безопасността на корабоплаването, готовността за оказване на критични услуги в контекста на търсене и спасяване, в контекста на борба с нефтени разливи и др. Необходимо е стимулиране на научно-изследователската и образователна работа в тази актуална сфера, за да се изгради и поддържа капацитет.

Още един специфичен аспект в контекста на критичните услуги на море е свързан с откриването и началото на работа на новото летище в Истанбул. То се намира северозападно от града, много по-близко е до българската граница и започва сериозно да ангажира националната ни система за Ръководство на въздушното движение. Българската служба ще контролира кацанията в Истанбул чрез така наречената „далечна преводна”. Това, в допълнение на засиления авиационен трафик над българските национални морски пространства заради затварянето на въздушното пространство над Украйна и Египет повишава риска от авиационни аварии.

Адекватната реакция на държавата в един песимистичен сценарий, свързан с факторите време на реакция и множество човешки жертви, може да има негативни ефекти върху международния имидж на страната. Това изисква подобряване на организацията и готовността за действия при такава ситуация, определяне на платформите в морето, които ще бъдат ангажирани с търсене и спасяване, особено в отдалечени зони. Изниква необходимост от бързоходни морски платформи на ВМС, които да бъдат ангажирани в такива операции и нарастване на капацитета на морската авиация на България. В момента нито една институция освен ВМС не разполага с капацитет за оказване на подкрепа на операции по търсене и спасяване на море в отдалечени райони.

Военноморските сили са основен компонент на Националната система за морски суверенитет, която е създадена за гарантиране на суверенните права на държавата Съгласно „Доктрина за морски операции“ (Национална публикация на въоръжените сили на Република България НП 3.1) и „План за развитие на Въоръжените сили до 2020 г.“, ВМС (самостоятелно или съвместно в национален или коалиционен формат) са основното силово средство за защита на националните морски пространства и националните интереси в открито море, чрез провеждане или участие в морски операции. Те защитават интересите на Република България в морските пространства и във взаимодействие с другите видове въоръжени сили гарантират суверенитета и териториалната цялост на страната, участват в мисии по спасяване, в научни изследвания, опазване на околната среда и в гарантиране на функционирането на държавната икономика.

Дейността им е свързана контрол на корабоплаването в условията, предвидени от Наредба № Н-8 за режима на корабоплаване в териториалното море, вътрешните води, пристанищата и рейдовете при осъществяване отбраната на страната, издаването на известия до мореплавателите, разпространението на хидро-метеорологична информация, навигационното осигуряване, картографирането, помощ при бедствия и кризи (вкл. при инцидент в пристанище), и търсене и спасяване.

ВМС работят във взаимодействие с Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и териториалните дирекции във Варна и Бургас, Морския спасително-координационен център (МСКЦ) на Р. България, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) със структурите си в Бургас и Варна, Дирекция „Ръководство на корабния трафик – Черно море“ и пристанищните оператори, БД „Черноморски район“, „Поддържане чистотата на морските води” АД, Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), Държавна агенция „Национална сигурност”, Агенция „Митници” и други национални и регионални институции, които участват в контрола на националните морски пространства и гарантират безопасността и сигурността на гражданите.