„От добрите мисли укрепва умът.“

Новите начини на мислене включват гъвкавост, изграждане на нагласа за растеж и критично мислене. Те помагат за по-добро справяне с промените и решаване на сложни житейски и работни задачи.

Изберете здравето пред болестта. Вие можете също да изберете да изкорените някои физически смущения, които не са резултат от известно органично заболяване. Някои често срещани физически неразположения, които не се основават на физиологични разстройства, са главоболията, болките в гърба, язвата, хипертонията, обривите, копривените трески, мускулните схващания, краткотрайните болки и други подобни.

Психиатър разказва: „Имах някога пациентка, която твърдеше, че всяка сутрин през последните четири години има главоболие. Всяка сутрин в 6 ч. 45 мин. тя очакваше главоболието й да започне и вземаше болкоуспокоителните си таблетки. Освен това на всички свои приятели и колеги съобщаваше колко много страда. На пациентката бе подхвърлено, че всъщност желае тези главоболия и ги е избрала, за да бъде забелязвана и за да й съчувствуват и да я съжаляват. Подсказано й бе също, че би могла да се отучи от този навик и да се тренира да премества главоболията от центъра на челото си към едната или другата страна на главата. Пациентката щеше да разбере, че управлява главоболието си, като го кара да се мести. Първата сутрин след психотерапията тя се събудила в 6 ч. 30 мин. и бе останала в леглото, за да изчака появата на главоболието. Когато то се появило, жената успяла със силата на мисълтаси да го премести в друга точка на главата си. Тя бе избрала нещо ново за себе си, а впоследствие изобщо спря да избира главоболията.“

Расте броят на доказателствата, подкрепящи предположението, че някои хора избират дори такива заболявания като тумори, грип, артрит, сърдечно заболяване, „злополуки“ и много други страдания, включително рак, открай време смятани за нещо, което сполетява хората. Някои учени започват да вярват, че при лечението на пациентите в т. нар. последен стадий на болестта на вътрешния убиец може да се противодействува, като под каквато и да е форма на пациента се помогне да не желае болестта. В някои култури болката се лекува именно по този начин, като се осъществява пълен контрол над мозъка, и самоконтролът става равносилен на контрол над мозъка.

Мозъкът, който се състои от 10 самостоятелно функциониращи единици, има достатъчно голям обем, за да приема всяка секунда 10 нови факта. Общоприетото схващане доскоро бе, че човешкият мозък може да съхранява количество информация, равняващо се на 100 трилиона думи, и че всички ние използуваме съвсем малка част от този обем. Мозъкът е мощен апарат, който навсякъде придружава човека, и ако човек избере, може да го използува по фантастични начини, за които дори не подозира. Имайте това предвид, докато четете публикациите, и се опитайте да си изберете нови начини на мислене.

Не бързайте да заклеймявате като шарлатанство контрола, за който стана дума. Мнозина лекари са имали пациенти, които са избрали физическо страдание, без то да има известна физиологична причина. Често се случва някои индивиди да заболеят от тайнствена болест, когато попаднат в затруднение. Има и такива, които избягват болестта, тъй като понякога да боледуваш е просто „невъзможно“. Така те отлагат болестните симптоми, например треската, докато важното събитие отмине, и след това рухват.

Ето един показателен случай на 36-годишен мъж, сключил твърде несполучлив брак. На 15 януари той решава, че на 1 март ще напусне жена си. На 28 февруари вдига 40°С и започва да повръща. Този модел се затвърждава и всеки път, когато мъжът реши да напусне жена си, се разболява от грип или получава смущения в храносмилането. Той прави своя избор. По-лесно му е да бъде болен, отколкото да поеме вината, страха, срама и неизвестността, свързани с развода.

Разгледайте обявленията, които четем и слушаме по телевизията. „Борсов агент съм… Можете да си представите напрежението и главоболията ми. Това хапче ми помага да се чувствувам добре.“ Посланието е, че ако имате определени професии и функции и заемате определени служби (учители, директори на предприятия, родители), вие не можете да контролирате състоянието си и трябва да разчитате на помощ отвън. Всекидневно ни засипват с подобни послания, чийто смисъл е пределно ясен. Ние сме безпомощни затворници, на които някой или нещо трябва да помага. Това са глупости. Само вие самият и никой друг можете да промените съдбата си, да се направите щастлив. Единствено вие можете да поемете контрол над собствения си ум и след това да се тренирате да се чувствувате и да се държите така, както вие сте избрали.

Избягвайте демобилизацията. Като разглеждате способността си да избирате щастие, не забравяйте думата демобилизация, която посочва отрицателните емоции в живота ви. Възможно е да смятате, че е полезно човек понякога да изпитва гняв, враждебност, стеснение и други подобни чувства, и да не искате да се разделяте с тях. В преценката си трябва да се ръководите от степента, до която тези чувства ви демобилизират по един или друг начин.

Демобилизацията може да се колебае от пълно бездействие до лека нерешителност и колебливост. Гневът пречи ли ви да кажете, да почувствувате или да направите нещо? Ако е така, той ви демобилизира. Стеснението пречка ли е да се срещате с хората, с които искате да общувате? Ако е така, то ви демобилизира и вие губите преживявания, които ви се падат по право. Омразата и ревността ви допринасят ли за появата на язва или за повишаването на кръвното ви налягане? Пречат ли ви ефективно да изпълнявате служебните си задължения? Неспособен ли сте да заспите, или да се любите поради отрицателно чувство в настоящия момент? Това са все признаци на демобилизация. Демобилизациятае състояние, леко или тежко, в което човек не функционира на равнището, на което би желал да функционира. Ако чувствата ви водят до такова състояние, то това е напълно достатъчна причина, за да се избавите от тях.

Ето един кратък списък на някои случаи, в които може да настъпи демобилизация. Те варират от леки до тежки състояния на бездействие. Демобилизиран сте, когато: – Въпреки желанието си не можете да говорите ласкаво на съпруга/съпругата и децата си; – Не можете да работите върху проекта, който ви интересува; – Не се любите, а бихте искали да правите това; – Цял ден стоите в къщи и размишлявате; – Не играете голф, тенис или други приятни игри поради някакво остатъчно глождещо ви чувство; – Не можете сам да се представите на някого, който ви се нрави; – Избягвате да говорите с някого, когато разберете, че малък жест от ваша страна ще подобри отношенията ви; – Не можете да заспите, защото нещо ви тревожи; – От гняв не можете да мислите трезво; – Казвате нещо обидно на човека, когото обичате; – Имате тикове или сте толкова нервен, че не можете да функционирате, както бихте искали.

Демобилизацията е голям враг. Почти всички отрицателни емоции в известна степен са резултат от самоналожена скованост и дори само това е достатъчно основание, за да ги елиминирате от живота си. Може би си мислите за случаите, в които от отрицателната емоция има полза, например, когато викнете с гневен глас на малко дете, за да подчертаете, че не желаете да играе на улицата.

Ако гневният глас е само средство за подсилване и ако има ефект, вие сте избрали полезна стратегия. Но ако крещите на другите хора не за да подчертаете нещо, а просто защото сте вътрешно неспокоен, тогава вие сте демобилизиран и е време да направите нов избор. Той ще ви помогне да постигнете целта си и да държите детето си далеч от улицата, без да изпитвате чувства, които са вредни за вас. Повече информация за гнева и за поведението, предотвратяващо избухването му, ще намерите в следващите публикации.