„Приличащият на него, явно не е той.“

Дръжте на думата си. Да държим на думата си означава да спазваме обещанията си, да се впускаме в тъмнината, окичени с цветя, горди и непоколебими, с ясното съзнание, че сме постъпили правилно, че сме били до близките си в трудни моменти. Ценности като чест, вярност, доверие, гордост, подкрепа, преданост, отговорност, отдаденост, сила, способността да довеждаме нещата докрай, постоянството може би ни изглеждат старомодни, но си струва да ги притежаваме. Живеем в общество, което е пристрастено към прахосничество, и това, че държим на думата си, спазваме уговорките си, че сме отговорни и на нас може да се разчита, което ни прави човек, който да изпъква с качества и ценности. Което е изключително хубаво.

В днешно време се стараем да не сме особено „добродушни”, да не би някой да ни помисли за лицемери или подмазвачи. Това обаче е съвсем различно. Да държим на думата си е съзнателна лична нагласа. Да сме лицемерни подмазвачи означава да се опитваме да променяме останалите. Хубаво е да имаме лични ценности и да не ги афишираме, но не е хубаво да се опитваме да накараме всички останали да постъпват като нас. Иначе ще се превърнем в лицемери. Изцяло от нас зависи дали ще възприемем този модел и ще го използваме.

Не може да знаете всичко. Хората представляват много сложни същества в един огромен и сложен свят. Проявленията са толкова невъобразими и непонятни, че никога няма да успеем да ги проумеем. И това важи изцяло за всички сфери от живота ни. Веднъж осъзнали този поведенчески модел, ще можем да спим по-спокойно.

Вероятно всеки един от нас в момента е свидетел на разни събития, които не разбираме напълно. Понякога няма да проумяваме, защо хората до нас се държат странно. Ще се случи така, че нещата неочаквано да се объркат или да се оправят и ние пак няма да отгатваме причината. Решим ли на всяка цена да намерим обяснение, ще полудеем. Ще е по-добре да приемем, че има неща, които никога няма да разберем и затова трябва да продължаваме напред.

Принципът е същият като при големите въпроси, защо ни се случва едно или друго, защо сме на тази земя, къде ще ни отведе следващият живот. Част от въпросите ще останат завинаги без отговор, друга част можем да се опитаме да разгадаем, но повечето от нас знаят, че нищо не е такова, каквото си изглежда.

Да си представим, че животът е една огромна мозайка, ние имаме само част от фигурките, но въпреки това прибързваме с големите заключения. Когато пелената се вдигне, разбираме, че мозайката е огромна, че отрязъкът, които сме разглеждали така задълбочено, представлява нещо съвсем различно и картината пред очите ни е съвсем различна.

В днешно време събираме информация с невероятна скорост и никое човешко същество или компютър не е в състояние да я обработи. Няма как да осмислим цялата тази информация. Не разбираме дори малка част от нея. Същото се случва и с живота ни. Събитията около нас се случват с такава скорост, че не можем да ги разберем напълно. Колкото и да се стараем, картината непрестанно се променя, непрекъснато получаваме нова информация и нашето възприятие се мени.

Бъдете любопитни, задавайте въпроси, питайте себе си, ако искате, разговаряйте и с други хора, но бъдете подготвени, че това невинаги ще ви донесе ясен и точен отговор. Невинаги ще може да разбирате хората и самия живот. Приемете това и постигнете душевно спокойствие. Нещата просто се случват.