Черно море – отворена врата към света, българското Черноморско крайбрежие – наша отговорност и общо наследство.

Морският пространствен план на Република България за периода 2021-2035 г. се разработва въз основа на договор No РД-02.29.198/25.07.2019 г. между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националния център за териториално развитие ЕАД.

Мотивите за възлагането на Морския пространствен план на Република България са повишеният натиск върху морските пространства, влошаването на състоянието на морската околна среда и загубата на биоразнообразие, налагащи прилагането на интегрирана морска политика и задължението за прилагане на рамковите директиви на ЕС – за водите (2000/60/ЕО), за морска стратегия (2008/56/ЕО) и за морско пространствено планиране (2014/89/ЕС). Държавите-членки на ЕС трябва да представят в ЕК одобрени морски пространствени планове до 31 март 2021 г.

Директива 2014/89/ЕС определя „морското пространствено планиране като процес, чрез който органите в държавите-членки анализират и организират човешките дейности в морските райони за постигане на екологични, икономически и социални цели“. Съгласно Интегрираната морска политика на ЕС то е „трансверсален политически инструмент, позволяващ на публичните органи и заинтересованите страни да прилагат координиран, интегриран и трансграничен подход“. Прилагането на екосистемен подход ще допринесе „за насърчаване на устойчивото развитие и растеж на морските и крайбрежните икономики и за устойчивото използване на морските и крайбрежни ресурси“.

Териториалният обхват на плана е определен в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и включва морските пространства съгласно чл. 5 ал. 1 и крайбрежните морски води съгл. §1, т. 54 от ДР на Закона за водите (ЗВ). В Директивата и в програмните документи и методически указания се посочва, че морските пространствени планове обхващат само акваторията, тъй като не предвиждат дейности по устройство на територията.

Изискванията да се интегрира морското пространствено планиране с интегрираното управление на крайбрежните зони, да се изследват взаимодействията между морето и сушата, налагат да се проследят дейностите на брега, които въздействат върху прилежащите морски пространства. Именно поради това, при определяне обхвата на плана е включена крайбрежната територия от зона А (100 m) и зона Б (2 km) на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), където са съсредоточени важни обекти и съоръжения на транспортната, техническата, туристическата и екологичната инфраструктура.

Тази своеобразна „сухоземна“ граница на разработката се променя при специфични изисквания и обхват на изходните данни. Демографската динамика се проследява от данните за населението на 14-те Черноморски общини, за градовете Варна и Бургас, за важни курортни населени места и големи черноморски курорти. Анализът на биоразнообразието и състоянието на защитените територии и защитените зони, освен обявените в морето, обхваща и някои елементи на Националната екологична мрежа (НЕМ) на брега, които имат акваториална част. Културното наследство се разглежда въз основа на информацията за обектите под вода, но и с най-важните световни и национални обекти на брега, между които и Старинен Несебър, уникален паметник на Световното културно наследство. Въздействията от климатичните промени, хазарта и риска от зачестилите природни бедствия са проследени в обхвата на рисковите зони, чиито граници са определени в действащи национални и регионални стратегически документи. Рискът от наводнения е разгледан в зоните, определени в ПУРН 2016-2021 г. и в подготвените им актуализации.

Пристанищната дейност и морският транспорт, като важни сектори от морската икономика са анализирани заедно с пристанищата и с връзките им с националната инфраструктура и с важните центрове и коридори на TEN-T. Сектор Рибарство също има обекти на брега – рибарски пристанища и стоянки, обекти на преработвателната промишленост. Туризмът, освен бурното развитие на морските курорти, има ясно определени съпътстващи дейности в морските пространства, за които в България има по-малко опит – плуване, гмуркане, гребане, сърфинг, кайт-сърфинг, водни ски, разходки с яхти, лодки и скутери, подводен риболов и др. Черноморските курорти се разглеждат и във връзка с натиска, който тяхното презастрояване поражда в морските пространства и по морския бряг.

МППРБ не предвижда ново строителство или промяна в начините на трайно ползване на крайбрежната територия, която е обект на Общите устройствени планове на черноморските общини. Той дава основни стратегически насоки за подобряване на взаимодействията между акваторията и прилежащата територия и за координиране на дейностите в морските сектори. От него не произтича реализация на инвестиционни инициативи, които се планират и процедират в условията на законовата рамка за устройство на територията (ЗУТ, ЗУЧК и ЗМПВВППРБ). МППРБ се съобразява с приоритетите на общностни, регионални, национални и локални документи, свързани с устойчивото развитие на морските пространства.

Главна цел на Морския пространствен план на Р. България, е създаването на условия за устойчив растеж на морската икономика, за постигане на стабилно развитие на българския черноморски регион, чрез ефективно използване на природните ресурси, съобразено с изискванията за интегрирано опазване на морската среда. МППРБ трябва да съвмести безконфликтно съществуващи и бъдещи дейности по използване на морските пространства, отчитайки мерките за постигане на добро състояние на морската околна среда на Програмата от мерки към Морската стратегия на Р. България.

Специфичните цели на Морския пространствен план са съобразени с изискванията на Директива 2014/89/ЕС и на ЗМППВВППРБ и определят задачите, които трябва да бъдат изпълнени:

– анализ на състоянието на морските пространства на база налична информация;

– анализ на ресурсите в морските пространства (биологични, минерални, материални);

– анализ на дейности и ползвания в морските пространства, конфликтни точки и зони и потенциал за безконфликтно интегриране;

– разработване на прогнозни сценарии и избор на предпочитан вариант при съчетание на икономически, социални и екологични цели;

– определяне на визия и стратегически цели за развитие към избраните хоризонти – краткосрочен до 2024 г. и дългосрочен до 2035 г.;

– разработване на процедури за прилагане, управление, изпълнение, наблюдение и контрол.

При изготвянето на МППРБ са приложени задължителните подходи за морско планиране (екосистемен, интегриран и трансграничен) и подходящи принципи, методи и инструменти за събиране и обработка на информацията, за системен и документален анализ, за прогнозиране и стратегическо планиране, за групово експертно вземане на решения и за обществени консултации. Основен инструмент при разработването на МППРБ е ГИС.

Законодателната рамка на МППРБ се определя от законодателни, програмни и стратегически документи – международни (конвенции, протоколи, харти), Европейски (регламенти, директиви, решения, програми, стратегии и инициативи); регионални конвенции и протоколи за Черноморския регион; национални (закони, наредби, указания, концепции, стратегии, планове и програми от мерки); примери от добрите практики на други държави. Опазването на океаните и моретата, заложено още в края на 1950-те години, днес се свързва с глобалната ЦУР14 на Програмата на ООН Дневен ред 20302, която предвижда намаляване на морското замърсяване до 2025 г., възстановяване на морските екосистеми до 2020 г., преустановяване на разрушителните риболовни практики и преосмисляне на субсидирането на рибарството. В същия срок се предлага да се съхранят минимум 10% от крайбрежните и морски зони, да се стимулират научните изследвания и трансфера на морски технологии, повишаването на научните знания, развитието на изследователския капацитет и на информационната основа. До 2030 г. се очаква повишаване на икономическите ползи за най-слабо развитите държави „чрез устойчиво управление на рибарството, аквакултурите и туризма“.

След основополагащите документи е Конвенцията на ООН по морско право (1982 г.), в която зоната на морското и океанско дъно и техните недра, отвъд националната юрисдикция, и техните ресурси, са обявени за общо наследство на човечеството. Тя задава дефинициите, фиксира границите на морските пространства и принципите за определянето им и установява ангажиментите на участниците в използването на тези пространства.

Европейският съюз регламентира развитието и прилагането на интегрираната морска политика в държавите-членки с акцент върху рибарството и корабоплаването. За МППРБ най-важен документ е Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране, която определя методическия подход за разработване и прилагане на морските пространствени планове. Транспонирана е в българското законодателство чрез ЗМВВППРБ, в който се обосновават правната, институционалната и методологична рамка на пилотния за страната документ.