„Което е направено достатъчно добре, е направено достатъчно бързо.“

Глобалната Интернет връзка на България се осигурява чрез положените по дъното на Черно море подводни оптични кабелни системи. Град Варна е основният телекомуникационен възел в страната, осъществяващ връзките на Трансевропейската телекомуникационна мрежа с подводните оптически кабелни системи в Черно море KAFOS и BSFOCS, което позволява транзитиране на големи съобщителни потоци от Русия, Украйна, Грузия и Задкавказието през територията на България към Гърция и Кипър, а чрез тях – към Средиземноморието и Северна Африка.

Фигура 25: Трасета на основните оптични кабелни системи в Черно море

KAFOS свързва под вода Румъния, България и Турция с изходни точки в градовете Мангалия (Румъния), Варна (България) и Истанбул (Турция). Оптичната система е в експлоатация от 1997 г., с обща дължина 504 km и възможност за пренос на 622 Mbit в секунда.

BSFOCS е Черноморска оптична кабелна система, свързваща градовете Варна (България), Одеса (Украйна) и Новоросийск (Русия). Оптичната система е в експлоатация от 2001 г., с обща дължина 1 300 km и осигурява връзки и с други кабелни системи като “Грузия-Русия”, KAFOS и ITUR (Италия-Турция-Украйна-Русия). Изходните точки на ITUR в Черно море са Истанбул, Одеса и Новоросийск и чрез наземни връзки от оптични влакна до Гърция и отвъд Кипър, системата BSFOCS осигурява допълнителен достъп до дестинации в Европа, Близкия Изток, Югоизточна Азия и САЩ.

Фигура 26: Трасе на CAUCASUS Cable System – Балчик – Поти (Грузия)

CAUCASUS Cable System свързва градовете Балчик и Поти (Грузия). Кавказката кабелна система е грузински подводен комуникационен кабел в Черно море, в експлоатация от 2008 г. Тази подводна система е с дължина над 1 200 km и капацитет 12,6 Tbit в секунда. От българска страна е изградена оптична връзка към Варна, а от грузинския край е положена оптична връзка към Азербайджан. Наземната станция в Балчик е свързана с Франкфурт, Германия и други европейски Интернет центрове чрез наземна връзка.

Информационните и комуникационни технологии са един от водещите фактори за иновативно и приобщаващо информационно общество, осигуряващо високо качество на живот на гражданите. Напредъкът в развитието на информационното общество се счита за изключително важен за удовлетворяване на потребностите на обществото и на икономиката. Постепенно ИКТ стават широкодостъпни за населението както по отношение на възможностите за достъп, така и по отношение на тяхната цена, като темповете на достъпност нарастват по-отчетливо в периода 2007-2013 г. и малко по плавно в периода 2013-2018 г. За десет години делът на домакинствата в ЕС-28 с достъп до Интернет е достигнал 85%, или с 30 процентни пункта повече в сравнение с 2007 г.

България следва тези темпове с по-ниски абсолютни стойности, като за периода 2007- 2013 г. достъпът до Интернет рязко нараства с 35 процентни пункта, а през периода 2013- 2018 г. – с два пъти по-малко, достигайки стойност 72,1%, което е най-ниският дял на достъп от страните в ЕС. Анализът на информацията от НСИ показва, че изоставането по свързаност и ползваемост постепенно се преодолява, с което се подпомага развитието на модерна цифрова инфраструктура в страната.

Най-голям напредък в достъпа на домакинствата до Интернет за последните години се регистрира именно в регионите, граничещи с Черно море – Североизточен и Югоизточен. Забележително по-висок е и напредъкът в използваемостта на Интернет, най-отчетлив в северната част на крайбрежната зона.

Фигура 27: Относителен дял на домакинствата с достъп до Интернет и широколентов достъп до Интернет

По-бавните темпове на развитие на достъпа до Интернет в България дават предимството да бъде реализиран по-качествено и в момента предоставяният достъп в страната е почти 100% широколентов. Така българските потребители получават услуги с качество над средното за ЕС, тъй като в голяма част от държавите-членки на ЕС, делът на тези високоскоростни връзки е по-малък или подобни скорости не се предлагат.

Широколентово покритие и достъп до високоскоростен Интернет. Широколентовото покритие в България е над средните стойности за ЕС, но се наблюдава дисбаланс между гъсто населените и слабо населените места. По отношение скоростта на Интернет в по-големите градове, България е на едно от челните места в Европа. Въпреки това в средните и малките градове, както и в отдалечените и слабо населени селски зони, големи области нямат достъп до Интернет. По данни на НСИ, през 2018 г. 71,5% от домакинствата в страната имат широколентов достъп до Интернет, като за градовете тази стойност е 75,7%, а за селата – 58%. През 2013 г. само 30,9% от домакинствата в селата са имали широколентов достъп до Интернет при 61,1% за градовете с разлика от 30%, докато към 2018 г. разликата е намаляла почти двойно. Между регионалните различия в осигуряването на широколентов достъп до Интернет затрудняват използването на информационно комуникационните технологии и забавят приложението им, тъй като достъпът до ИКТ в голяма степен се определя от степента на развитие на телекомуникационните системи.

Таблица 9: Относителен дял на населението с достъп до високоскоростен Интернет в областите Варна, Добрич и Бургас

Бяла* зона – в т.нар. „бели райони” не съществува инфраструктура за широколентов достъп или няма вероятност такава да бъде развита в близко бъдеще (в период от три години).

Сива* зона – в „сивите райони” съществува само един доставчик на широколентов достъп

В областите Варна и Бургас достъпът на населението до високоскоростен Интернет е над средните стойности за страната, докато в област Добрич разпространението изостава с два пъти по-висок относителен дял на населението от областта, попадащо в “бяла” зона. В област Бургас е по-висок относителният дял на населението, попадащо в “сива” зона.

Най-северните общини по крайбрежието (област Добрич) имат сравнително по-ограничен достъп до високоскоростен Интернет. В общините Балчик и Шабла под 95% от населението има такъв достъп, при това с висок процент, попадащ в “бяла” и/или “сива” зона. Най-южната община по крайбрежието – Царево, също има по-ограничен достъп до високоскоростен Интернет. Община Бяла (област Варна) се откроява с голямо изоставане в достъпа до високоскоростен Интернет – едва около две трети от населението, а над една трета попада в “бяла” зона.

По-отдалечените и слабо населени места в споменатите общини са затруднени в своите комуникации и в социален, и в икономически аспект, изолирани от обществения и културен живот в страната. Осигуряването на достъп до онлайн услуги на хората, живеещи в слабо населените и отдалечени райони цели преодоляването на тези тенденции и стимулиране на социалното сближаване.

В инициативата на Европейската комисия за изграждане на безплатен високоскоростен безжичен Интернет и достъп на обществени места WiFi4EU и проведените по етапно през 2018 и 2019 г. три конкурса, 86% от българските общини са спечелили ваучери за изграждане на високоскоростен безжичен интернет на обществени места. Повечето от черноморските общини са се възползвали от тази възможност, с изключение на общините Аврен, Поморие и Царево.

Необходимо е да се разшири достъпът и използването на мрежите и услугите на ИКТ, предвид нарастващата роля на информацията, особено в по-малките градове и селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор и улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество. Модернизацията на преносните телекомуникационни мрежи и ускоряването на цифровизацията на местните мрежи, паралелно с разширяването им в икономически слаборазвитите и отдалечени територии, е от решаващо значение за подобряването на достъпа до ИКТ и за цялостната социално-икономическа среда в Черноморското крайбрежие.