„Да мислиш, значи да спориш със себе си.“

Да, можем. Човешкият мозък притежава способността да изгражда нови неврони връзки през целия ни живот. Това означава, че навиците и моделите ви на мислене не са постоянни и могат да бъдат съзнателно променени.

Трудно е да се научите да не бъдете нещастен. Не е лесно да започнете да мислите по нов начин. Привикнали сте към определен ред на мисли и произхождащите от тях пораженски чувства. Необходимо е голямо усилие, за да се отучите от всички мисловни навици, които сте поддържали досега. Да се научите да бъдете щастлив е лесно, трудно е да се научите да не бъдете нещастен.

Щастието е естествено състояние, съпътствуващо човека. Доказателството е очевидно, ако погледнете малките деца. Трудно е отучването от всички „би трябвало“ и „редно е“, които сте попили в миналото. Поемането на контрола над самия себе си започва от бдителността. Следете се, когато произнасяте фрази от рода на „Той нарани чувствата ми“. Мислете за това, което правите в момента, в който го правите. Новият начин на мислене изисква да бдите и да улавяте стария си начин на мислене. Привикнали сте към мисловни стереотипи, които откриват причините за чувствата ви извън вас. Изразходвали сте хиляди часове, за да затвърдите това мислене, и сега ще са ви нужни хиляди часове мислене по нов начин – мислене, което поема отговорността за собствените ви чувства. Дяволски трудно е, но какво от това? Трудността не е причина да не го направите.

Спомнете си времето, когато се учехте да шофирате лека кола. Трудността ви изглеждаше непреодолима. Три педала, които се натискат само с два крака. Първото нещо, което ви направи впечатление, бе сложността на задачата. Бавно отпускайте лоста на съединителя – уф, не така бързо и рязко, – натискайте педала за газта със същата бързина, с която освобождавате лоста на съединителя, после десният крак върху спирачката, но съединителят трябва да влезе надолу – ако не, отново го натискате. Милион мисловни сигнали: вие непрекъснато мислите, използувате мозъка си. Сега какво? С неотклонна бдителности след хиляди опити, грешки и нови усилия идва денят, в който се качвате на колата и потегляте. Без да глъхне двигателят, без колата да подскача и безда мислите.Шофирането е станало ваша втора природа, но как постигнахте това? Извънредно трудно. С обмисляне на всеки момент, с напомняне, с усилия.

Човек умее да контролира ума си, когато трябва да изпълнява физически задачи, например да учи ръцете и краката си да правят съгласувани движения при шофиране. Процесът в света на емоциите не е добре изучен, но е подобен. Вие сте усвоили настоящите си навици, като сте ги затвърждавали през целия си досегашен живот. Автоматично ставате нещастен, ядосан, обиден и фрустриран, защото преди много години сте се научили да мислите така. Приемали сте поведението си и никога не сте правили усилия, за да го промените. Вие обаче можете да се научите да не бъдете нещастен, ядосан, обиден или фрустриран така, както сте се научили да изпитвате всички тези пораженски чувства.

Например учили са ви, че посещението при зъболекар е отвратително преживяване, свързано с болка. Винаги сте чувствували, че то е неприятно и дори си казвате: „Мразя бормашината.“ Това обаче са заучени реакции. Вие бихте могли да обърнете цялото преживяване в своя полза, като изберете да го превърнете в приятно, вълнуващо изживяване. Ако решите да си послужите с мозъка си, бихте могли да превърнете шума на бормашината в сигнал за приятно сексуално усещане. Бихте могли да тренирате мозъка си така, че при всяка проява на стържещия звук от зъболекарската машина да си представяте най-приятния момент от живота си. Можете да мислите и нещо друго за това, което сте свикнали да наричате „болка“, и да изберете да чувствувате нещо ново и приятно. Да чувствувате, че владеете и ръководите околната среда на зъболекарския си свят, е много по-вълнуващо и ценно, отколкото да се придържате към стереотипите и да не правите нищо друго, освен да страдате.

Може би гледате скептично на всичко това и си казвате: „Мога да мисля за каквото си искам, но започне ли зъболекарят да работи с машината, ми прилошава.“ Спомнете си пак за шофирането. Кога повярвахте, че можете да шофирате? Една мисъл се превръща в убеждение, след като многократно я преобръщате в ума си – не след като сте я подхвърлили само веднъж и първоначалното си неумение сте използували като повод да се откажете.

Да станете господар на себе си, означава нещо повече от това да изпробвате нови мисли. Нужна е решимост да бъдете щастлив, да прогонвате и потискате всяка мисъл, която поражда у вас отрицателни емоции.

Изборът – израз на пълната свобода. Ако все още смятате, че не вие избирате да бъдете нещастен, опитайте се да си представите следния низ от събития. Всеки път, когато се чувствувате нещастен, ви подлагат на неприятно изживяване. За дълго ви заключват сам в стая или, обратно, затварят ви в претъпкан асансьор, където трябва да престоявате няколко дни. Може да ви държат гладен или да ви принуждават да ядете храни, които не обичате. Може да бъдете подложен и на изтезания – по-скоро на физически мъчения, причинявани от други хора, отколкото на душевни, причинявани от самия вас.

Представете си, че ви подлагат на всяко от тези наказания дотогава, докато прогоните пораженските си чувства. Колко дълго смятате, че ще ги изпитвате? Съществува вероятност доста бързо да овладеете положението. Следователно въпросът не е дали можете да владеете чувствата си, а дали искате това. Какво трябва да преживеете, докато направите този избор? Някои хора избират лудостта пред това да овладеят положението. Други се отказват и започват да водят жалък живот, тъй като печалбата от полученото състрадание е по-голяма от наградата да бъдете щастлив.

Основният въпрос тук е собствената ви способност да избирате щастието или поне да не избирате нещастието в който и да е момент от живота си. Идеята може да е умопомрачителна, но преди да я отхвърлите, трябва внимателно да я проучите: да я пренебрегнете, означава да извършите предателство спрямо себе си. Да я отхвърлите, означава да повярвате, че друг – а не самият вие – е ваш господар. Но да изберете да бъдете щастлив, може да изглежда по-лесно от някои други неща, които всекидневно усложняват живота ни.

Както сте свободен да изберете щастието пред нещастието, така и в безбройните случки от всекидневието вие сте свободен да изберете само осъществяващото пред самопогубващото поведение. Ако карате кола, имате всички шансове да попадате често в задръствания. Ядосвате ли се, псувате ли другите водачи, мърморите ли пред спътниците си, изливате ли яда си върху всички и всичко наоколо? Оправдавате ли поведението си, като казвате, че движението по улиците винаги ви къса нервите и че не се контролирате, когато попаднете в задръстване? Ако всичко това е така, вие сте свикнали да мислите определени неща за себе си и за начина, по който се държите, когато сте част от уличното движение.

Какво ще стане, ако решите да мислите нещо друго? Ако изберете да впрегнете мозъка си в по-полезна работа? Това ще ви отнеме време, но можете да се научите да си говорите по нов начин, да привикнете към ново поведение, например да си свиркате, да пеете, да включите телефона си и да запишете някои изречени на глас мисли, дори да се научите да броите до десет, когато се ядосате. Няма да започнете да харесвате уличното движение, но ще се научите, макар и твърде бавно в началото да прехвърляте в ума си нови мисли. Решили сте да не се чувствувате неудобно. Избрали сте бавно, но сигурно да замените старите отрицателни емоции със здравословни нови чувства и навици.

От избора ви зависи дали всяко ваше преживяване ще стане приятно и стимулиращо. Скучните празненства и деловите заседания са благодатна почва за избор на нови чувства. Когато усетите, че се отегчавате, можете да накарате ума си да заработи по интересни начини, като заговорите за нещо съвсем различно, съчините първата глава от романа си или обмислите нови планове, които ще ви помогнат да избягвате такива събирания в бъдеще. Да си служите активно с мозъка си, означава да преценявате кои хора и събития най-много ви затрудняват и да решавате какви нови мисловни усилия са ви необходими, за да извлечете полза от тях.

Ако обикновено се ядосвате от лошото обслужване в ресторанта, първо помислете защо не би трябвало да избирате да се дразните поради това, че някой или нещо се различава от това, което бихте желали. Вие сте твърде ценен, за да се гневите на някой друг човек, особено ако той заема толкова малко място в живота ви. След това разработете стратегии, за да промените обстановката, да напуснете ресторанта или да направите нещо друго. Не се ограничавайте само с гнева си. Впрегнете мозъка си в работа и в края на краищата ще си изработите чудесния навик да не се ядосвате, когато нещата се объркват.