„Всеки е ковач на своето щастие.“

За съжаление никой не е разкрил тайната, търсена от хората още от самото начало на съществуването на човешкия род. Не е известно къде се крие истинското щастие, но със сигурност се знае къде не си струва да се търси. Да си представим следната ситуация. Купуваме си нова кола, къща, костюм, компютър или каквото там се сетите. Имаме пари и купуваме желаната от нас вещ. Чувстваме се невероятно щастливи и въодушевени, усещането е фантастично. Представете си, че се влюбвате. Чувството е невероятно. Вие сте щастливи, въодушевени, в приповдигнато настроение. Отивате на среща с любимия и когато го видите, тези чувства буквално струят от вас. Чувствате се приказно, защото сте с любимия човек и той предизвиква тези чувства у вас. А сега нека си представим, че ни уволняват от работа. Чувствате се отвратително. Въпросът е къде се намират всички тези чувства? Истината е, че ги носим със себе си.

Но колкото и силно да е влюбването ни, еуфорията от новите ни придобивки или отчаянието от уволнението, тези чувства не продължават по-дълго, отколкото е нужно да се справим с тях. Хората се пристрастяват към пазаруването, към влюбването и към какво ли още не, защото харесват чувствата, които тези действия предизвикват у тях, без да съзнават, че, така или иначе, притежават тези чувства. Тайната е в това да можете да отприщвате подобни емоции, без да се ангажирате с други хора и предмети. Истинското щастие е на едно единствено място, където не бихме се сетили да търсим. Да, точно там, в самите нас.

Кога да се откажем.Понякога просто трябва да обърнем гръб и да си тръгнем. Всички мразим да губим, да се отказваме, да се предаваме. Обожаваме предизвикателствата на живота и искаме да продължаваме напред, докато постигнем целта към която сме се устремили, докато спечелим, докато победим. Понякога обаче това не се случва и е добре да се научим да разпознаваме тези моменти, да се научим философски да махнем с ръка и да си тръгнем с гордост и непокътнато достойнство.

На моменти желанието ни да постигнем нещо е много силно, но трябва да сме реалисти. Вместо да се тормозим, по-добре е да развием умение да разбираме кога е време да се оттеглим и тогава животът ни ще бъде далеч по-спокоен.

Ако дадена връзка е към края си, вместо да усложняваме и удължаваме агонията, просто слагаме край на всякакви игрички и се оттегляме. Когато нещо свърши, просто го оставяме. Този модел е личен, защото той ще ни предпази, ще се погрижи за нас. Той няма нищо общо с останалите хора, а само с нас. Ако дадени взаимоотношения са приключили, недейте да ровите за тлеещи остатъци. Тръгнете си.

Може да ви се иска да си отмъстите, но не трябва да се гневите, тръгнете си. Много по-разумно е, защото показва, че сте над обстоятелствата, които са ви ядосали. А и надали има по-добро отмъщение от това да демонстрирате пълно пренебрежение.

Умението да се отказвате и да се оттегляте означава, че упражнявате контрол върху ситуацията и притежавате добри умения за вземане на решения, защото ги вземате сами, вместо да се оставяте ситуацията да ви диктува.

Нека не прозвучи грубо, но вашите проблеми няма да фигурират дори като бележка под линия в историята на вселената. Тръгнете си сега, след десет години като погледнете назад, ще ви е трудно дори да си спомните за какво сте се притеснявали. Знайте, че „времето лекува”, но когато се отдалечите във времето и пространството, от проблемите си, ще ги видите в по-широка перспектива и много по-обективно. А за да постигнете това, трябва просто да се отдалечите. Времето ще свърши своята работа, но разбира се не на мига.

Винаги учтиви.Вероятно като повечето хора и вие смятате, че вече сте изградили обноските си. Но колкото повече бързате и колкото по-голямо е напрежението, под което се намирате, толкова по-вероятно е да пропуснете да бъдете вежливи. Ако сме честни, повечето от нас ще си признаят, че забравяме да изразим благодарността си по подходящ начин, когато сме напрегнати или бързаме за влака, а пред нас някой се мотае.

Колкото и да сме напрегнати и забързани винаги трябва да се опитваме да показваме следните добри маниери:

• да се редим на опашка, без да се блъскаме;
• да правим комплименти на хората, когато е нужно;
• да не си пъхаме носа, където не ни е работа;
• да спазваме обещанията си;
• да спазваме основен етикет;
• да не викаме на хората, които застават на пътя ни;
• да се извиняваме, когато застанем на пътя на друг човек;
• да бъдем вежливи и любезни;
• да не псуваме, да не използваме непристоен език;
• да задържим вратата отворена, ако след нас има друг човек;
• да не се мотаем, когато останалите бързат;
• да отговаряме, когато ни питат нещо;
• да поздравяваме;
• да благодарим, когато някой ни е помогнал или се е погрижил за нас;
• да бъдем гостоприемни;
• да спазваме правилата на любезност на други общности;
• да не грабваме последното парче сладкиш;
• да сме чаровни и внимателни;
• да предлагаме освежителна напитка и дребни сладки на посетителите си и да ги изпращаме до входната врата.

Не позволявайте на добрите си обноски да изчезнат, независимо от броя на срещите си. Те не ви струват нищо, но могат да предизвикат доброжелателност и да направят живота на всички много по-приятен.