„Обичай хората, хората са богатство.“

Ние всекидневно контактуваме с живи човешки същества – в работата, докато пътуваме, в магазините, навсякъде, – общуваме с хора, които вече сме срещали или с напълно непознати. Непрестанно взаимодействаме със себеподобните си. Тези контакти, близки или не, могат да бъдат жизнеутвърждаващи или изключително неприятни. За тази цел могат да бъдат използвани няколко социални поведенчески модела. Те не са непоклатими. Не са и откровение. Служат просто за напомняне.

Да разгледаме тези няколко модела за комуникация с хората на работното ни място. В крайна сметка в работата си прекарваме ужасно много време, следователно всичко, което може да направи кариерата ни по-успешна, а живота ни в службата по-щастлив, удовлетворяващ, продуктивен и преди всичко по-приятен, не може да е лошо, нали?

Социалните контакти са четвъртият кръг, който описваме около себе си. Първият сме самите ние, вторият е нашият партньор, третият – семейството и приятелите ни, четвъртият са социалните ни контакти, петият – заобикалящият ни свят.

Много лесно можем да възприемем непосредственото си обкръжение, социалната класа или общност като най-подходящата за нас, най-важната, най-желаната. Но не всяка общност възприема себе си по този начин. Много по-добре би било да очертаем този кръг около нас така, че той да включва хора с различен произход, с различна етническа принадлежност, произхождащи от други общности, за да се почувстваме приобщени към онази много по-голяма общност – на човечеството като цяло.

По-добре да разширим кръга, отколкото да изключим макар и един индивид. Много лесно е да отхвърлим някого, изхождайки от позицията „те са едно, ние – друго”, докато всъщност всички заедно съставляваме едно цялото.

Трябва да се отнасяме към всички с дължимото уважение. Трябва да се грижим за всички, иначе цялото ще се разпадне. Трябва да си помагаме един на друг без оглед на това, кой какъв е, защото в противен случай, когато ние изпаднем в нужда, няма да има кой да ни се притече на помощ. Трябва първи да подаваме ръка. Защо ли? Ами защото ние сме тези, които следваме моделите на доброжелателство.

От прошка не боли.Лесно е да се ядосваме. Лесно е да се подразним, да мърморим, да правим неприлични жестове и да ругаем. Но не е толкова лесно да прощаваме. Не, не става въпрос да обръщаме и другата си буза, а да се опитаме да вникнем в гледната точка на другия човек. И да можем да простим.

Да можем да прощаваме не означава да позволяваме да ни обиждат и да търпим несправедливости. Можем да отстояваме позицията си като заявим: „Съжалявам, но няма да търпя това”, но можем и да направим опит да простим, защото умеем да се поставим на мястото на другия. Както и да наречем този акт на великодушие, не трябва да го бъркаме с покорство и слабост. Да можем да прощаваме не означава, че трябва да позволяваме да ни обиждат, за да се покажем колко сме толерантни.

Да се притечеш на помощ също не боли.По всяко време можем да срещнем някой ядосан човек, който да е имал лош ден. Въпросът е дали трябва да се опитаме да направим деня му по-приятен? Нека опитаме и да проявим добрина, и тогава вероятно тези ядосани хора няма да прибързват да налитат на бой и да сипят ругатни.

Всъщност лесно и приятно е да предлагаме помощ и да се държим добре с всички, щом осъзнаем, че така е правилно да постъпим. Постепенно този модел на поведение ще ни стане присъщ и първата ни реакция ще бъде веднага да се притечем на помощ, вместо да се оправдаваме, че сме прекалено заети.

Опитайте този модел на поведение в работата си и наблюдавайте как се отразява върху репутацията и кариерата ви. Готовността да се притечете на помощ не ви прави по-слаби противници в очите на другите. Точно обратното.

Всеки път, когато видите човек в беда, дори да е дребен инцидент като това да разсипе покупките си, докато ги товари в багажника на колата, можете да се опитате да помогнете. А ако ви откажат, по причина на това, че човекът си е помислил, че искате не да му помогнете, а да откраднете, важното обаче е, че поне сте се опитали.

Всъщност моделът е за това, всеки ден да започвате с усмивка и позитивна нагласа към себеподобните си и винаги да предлагате помощта си, вместо да бързате да избягате. Моделът е за това да се опитвате във всяка ситуация да се поставяте на мястото на другия, да изказвате съчувствие, макар и да не можете да разрешите чуждите проблеми. Това означава да отделите нужното време и енергия, за да се уверите, че хората около вас са добре, включително и непознатите. Ако от време на време се усмихваме на непознати, денят ни може да започва доста по-приятно.