„С ум натрупано, без ум пропиляно.“

Новата политика на ЕС за транспортната инфраструктура цели превръщането на мрежата от съществуващите европейски пътища, железопътни линии, вътрешни водни пътища, летища, вътрешни и морски пристанища и железопътни/пътни терминали в интегрирана мрежа, обхващаща всички държави членки. Политиката за мрежата TEN-T е насочена и към развитието на морските магистрали, както и към прилагането на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS).

Морските магистрали представляват морската част от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), с която се предвижда съсредоточаване на товаропотоците по морски пътища с логистично предназначение, с цел подобряване на съществуващите или създаване на нови жизнеспособни, редовни и чести морски връзки, за да се намали натоварването по пътищата. Като ключов инструмент за постигане на баланс между секторните интереси, морското пространствено планиране е насочено към постигане на устойчиво използване на морските ресурси посредством екосистемния подход. Мерките в подкрепа на морските магистрали следва да бъдат насочени и към инфраструктурата и по-специално към разширението на пристанищата и връзките с хинтерланда.

Широкообхватната транспортна мрежа на ЕС е мултимодална мрежа с относително висока плътност, която осигурява достъп до всички региони на ЕС за да се подпомогне тяхното икономическо, социално и териториално развитие. Основната мрежа TEN-T включва тези части от широкообхватната мрежа, които са от най-голямо стратегическо значение за европейските и международните транспортни потоци. Целта на развитието на инфраструктурата от основната мрежа е реализирането на безпрепятствени връзки по море и суша, които ще позволят предоставянето на ефективни и качествени транспортни услуги за гражданите и икономическите оператори.

Като връзки между морския и сухоземен транспорт, на територията на Р. България в основната TEN-T мрежа на ЕС е включено пристанище Бургас, а в широкообхватната – пристанище Варна.

След изменението на ЗМПВВППРБ и издадената в изпълнение на § 53, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби Заповед № РД-08-19/21.01.2021 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, пристанище за обществен транспорт Варна включва следните пристанищни терминали – държавна и частна собственост, а именно: Балчик Варна-изток, Петрол, „ПЧМВ – Варна“, „Терминал за базови масла“, „Одесос ПБМ – Варна“, Леспорт, „ТЕЦ Езерово“, Варна-запад и Фериботен комплекс – Варна.

Пристанището за обществен транспорт Бургас е разположено в едноименния Бургаски залив на брега на Черно море. То включва пристанищни терминали: Бургас-изток – 1, Бургас-изток – 2, Бургас-запад, „Порт България Уест“, „Кораборемонтен завод „Порт – Бургас“, „Трансстрой – Бургас“, „Бургаски корабостроителници южен кей – Л“, Росенец и Несебър. Пристанищни терминали Бургас-Изток 1, Бургас-Изток 2 и Бургас-Запад, както и нов източен вълнолом се намират в Южната промишлена зона на град Бургас. Трите терминала са разположени един до друг с обща дължина на кейовите стени 4500 m.

Като краен пункт на коридора от основната TEN-T мрежа “Ориент/ Източно – Средиземноморски” пристанище Бургас се обслужва от АМ “Тракия” и жп линия 8, формиращи направлението на този коридор. Автомагистрала “Тракия” – София-ПловдивБургас, с обща дължина 360 km е напълно изградена и е главната пътна артерия в страната, основна връзка на Черноморското крайбрежие с вътрешността на страната и Столицата. Жп линия 8 София/Пловдив-Стара Загора-Зимница-Карнобат-Бургас е другият съставен елемент от коридора на основната TEN-T мрежа – „Ориент/Източно-Средиземноморски”. Това е основната жп линия, обслужваща Черноморското крайбрежие, свързвайки го с вътрешността на страната и Столицата. Част от жп линия 8 Пловдив-Филипово-Бургас е интермодалният терминал (ИМТ) “Бургас-Долно Езерово”, собственост на „Деспред“ АД.

Развитието на коридор Ориент/Източно-Средиземноморски” и неговото разширяване на изток, където прераства в ТРАСЕКА (транспортен коридор Европа – Кавказ – Азия) е от особена важност за управлението и разработването на потенциални пазари на източния бряг на Черно море и страните от Централна Азия и за превръщането на пристанище Бургас в основна връзка между континента Европа и Близкия изток. В тази връзка важна роля ще има изградената и пусната в експлоатация от „БМФ Порт Бургас” нова логистична база, която ще получава, съхранява и претоварва оборудване за разработване на петролните полета в Казахстан. Новата база е важна връзка при реализацията на един от най-големите логистични проекти в света. За изграждането ѝ концесионерът на пристанище Бургас извършва мащабни морски строителни дейности, които са прецедент в съвременната пристанищна история на България. Това е най-голямата частна инвестиция в пристанищна инфраструктура в страната и голям потенциал за развитие.

Пристанищата за обществен транспорт в по-малките черноморски градове, които са собственост на общините, се обслужват с вече описаните пътища от републиканската пътна мрежа, както следва:

• Пристанище Поморие – от първокласния път І-9 граница Румъния-ДуранкулакВарна-Бургас-Малко Търново-граница Турция (Е-87);

• Пристанище Царево – от крайбрежния второкласен път ІІ-99 с туристическо значение;

• Пристанище Ахтопол – от третокласния път III-9901 Царево-Ахтопол.

Пристанище Варна е важен център на транспортната система на страната, през което преминава голяма част от вноса и износа. Граничното положение на пристанището е предпоставка за ключовата му роля в икономиката на страната и района и поради факта, че всички стоки превозвани по вода, независимо от това дали са предназначени за вътрешния пазар или са транзитно преминаващи, се обработват в него. Пристанищният комплекс Варна включва терминали Балчик, Варна-изток, Петрол, „ПЧМВ – Варна“, „Терминал за базови масла“, „Одесос ПБМ – Варна“, Леспорт, „ТЕЦ Езерово“, Варназапад и Фериботен комплекс – Варна.

Пристанищен терминал Варна-Изток се намира в район „Одесос” на гр. Варна. На югозапад се намира Канал 1, входен за Варненското езеро, а по продължение на вълнолома, на североизток е разположен централният градски плаж. Общата дължина на кейовите стени, които се използват за товаро-разтоварни дейности е 2 345 m.

Пристанищен терминал Варна-Запад се намира в северозападния край на Белославското езеро. Общата дължина на кейовите стени е 3 430 m.

Пристанищен терминал „Леспорт”, част от пристанище за обществен транспорт Варна, е разположен на северния бряг на Варненското езеро и се намира в южната част на землището на село Тополи на стария път за град Варна между с. Езерово и с. Казашко. Общата дължина на кейовия фронт е 450 m. Терминалът има 3 (три) кейови места с дължини – 130, 180 и 140 метра.

Пристанищен терминал „Фериботен комплекс Варна” се намира на 22 km западно от Варна – на южния бряг на Белославското езеро на пътя село Разделна – град Белослав. Пирсът на пристанището е с обиколна дължина 400 m.

Пристанищен терминал Балчик е разположен в източната градска част на град Балчик. Пристанищният комплекс с административната сграда, обслужваща терминала, се намира при кейовата стена, изградена при уширение на вълнозащитния мол. Дължината на корабните места е 164 m, а дължината на вълнолома е 1200 m.

Пристанищен терминал Петрол Варна, изграден през 60-те години на миналия век е разположен на острова между стария и новия канал – на южния бряг на стария канал мореезеро. Терминалът е разположен върху тясна брегова ивица, където са трите пирса и пътна връзка за обслужването им. Ползван е за извършване на товаро-разтоварни дейности за наливни товари – суров петрол, петролни продукти и деривати. Общата дължина на кейовия фронт е 515 m. Терминалът разполага с 3 (три) кейови места с дължини – 220, 185 и 110 метра.

Пристанищен терминал „ТЕЦ Езерово” е разположен на северния бряг на Варненското езеро в землището на с. Езерово, с обща дължина на кейовия фронт 480 m.

Пристанище Варна е включено в разширената ТEN-T мрежа на територията на страната и се обслужва основно от жп линия 2, жп линия 3, включени в разширената ТEN-T мрежа и жп линия 9, както и с пътните направления от същата мрежа – АМ “Хемус”, АМ “Черно море” и скоростен път Варна-Дуранкулак (път І-9).

Бъдещото развитие на жп възел Варна се предвижда като Интермодален терминал (ИМТ) “Варна” (проект), включен в разширената TEN-T мрежа за интермодален транспорт по направление на жп линия 2 София-Мездра-Горна Оряховица-Каспичан-Синдел–Варна.