„Вселената се осветява от слънцето, човек – от знанието.“

Морските пространства на Република България са регламентирани от 1987 г. в Закона за морските пространства, а от 2000 г. в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. България не е декларирала своя континентален шелф поради липса на данни за външната му граница. С натрупването на нови данни и знания в настоящо време тя може надлежно да се картира. Северната морска граница на Р. България, налична в Световната база данни на морските граници (Maritime Boundaries Geodatabase) се различава съществено от тази, възприета от органите на Р. България и е в ущърб на страната, ощетявайки ни с повече от 1 000 km² (Фигура 2).

Общата площ на акваторията в Черно море под юрисдикция на Р. България възлиза на 32 271 km² . Предполага се, че Черно море е остатък от древния океан Тетис. Много автори смятат, че образуването на басейна е протекло в периода късна креда до палеоген.

По отношение на структурата на земната кора, басейнът на Черно море се състои от Западен и Източен седиментни басейни, разделени от Средно Черноморското възвишение (хребет Андрусов-Архангелски). Българската ИИЗ попада изцяло в границите на Западния Черноморски басейн (ЗЧБ), лежащ на океанска и субокеанска кора. В нея се различават четири геоморфоложки зони, батиметрично лимитирани на различни нива: континентален шелф – от бреговата зона до дълбочини 130-140 m; континентален склон – до дълбочини около 1 200 m; континентално подножие – до дълбочини около 1 800 m; и абисално дъно, максималната дълбочина на което в българската ИИЗ, достига до 2 120 m.

Фигура 2: Морски пространства на Република България.

Главни тектонски елементи на българския континентален шелф (БКШ), проследяващи се от север на юг, са: източната част на Мизийската платформа, Долнокамчийското понижение, Източно-Старопланинската зона и Средногорската тектонска зона, като последната е представена от Бургаската падина и Странджанския антиклинорий. Въпреки голямото разнообразие от хетерогенни, хетерохронни и разнопорядкови геологотектонски елементи, изграждащи недрата на българския континентален шелф, те нямат отражение в съвременния му релеф, с изключение на малкото активни разломи, проявени като структурни стъпала на морското дъно в северния шелф и по неговата периферия.

Съвременният релеф на българския континентален шелф е формиран под въздействието на хидродинамични процеси, основно през Холоцена, след като връзката му със Световния океан е възстановена. Присъстват и реликтни форми на релефа, образувани по време на последния ледников период (дюнното поле в периферията на шелфа).

Българският континентален шелф се характеризира като относително плитководна (средна дълбочина около 130 m, в отделни участъци до 170 m) част от дъното, слабо разчленена, абразионно-акумулативна равнина, разположена между бреговата линия и границата с континенталния склон. Той представлява плавно стесняваща се от север на юг акватория с ширини по паралела от 90-100 km на север по акваториалната граница с Р. Румъния, 60-70 km в централните си части на паралела на гр. Варна, до 45-50 km срещу устието на р. Резовска на юг. В тези граници неговата площ е 12 194 km².

Краят на шелфа и началото на склона е изразен или чрез ясно колянообразно пречупване на релефа на дъното, или чрез полегато изпъкналата си форма, но винаги чрез дефинитивна промяна на наклона на дъното – от сравнително малкия регионален наклон на шелфовата равнина (от порядъка на 0.1-0.3°) до 3-5° и дори десетки градуси наклон на континенталния склон. Границата между тези геоморфоложки елементи се проследява по челния ръб на периферната шелфова тераса на дълбочини от 130-170 m, независимо, че на по-големи дълбочини могат да се срещнат и по-резки чупки в релефа на дъното. На изток от тази граница, дъгообразно се разполага континенталния склон (Фигура 2).

Геоморфоложки, в континенталния шелф се различават три области: прибрежна, централна и периферна, всяка със специфични особености. Основна отличителна характеристика между зоните е различната хидродинамична обстановка и като следствие, различна проява на абразионни и акумулативни процеси, т.е. конкретната морфология и геоложка изявеност на морското дъно е в най-пряка зависимост от съвременните седиментационни и масопреносни процеси, протичащи в различните зони на шелфа. Меридионалната зоналност на шелфа се определя от хидрологичния режим по крайбрежието, като се разграничават северен шелф, от границата с Р. Румъния на север до паралела на гр. Варна на юг) с доминиращи абразионни процеси, и южен шелф (до границата с Р. Турция) с преобладаващи акумулативни форми на дънния релеф.