„В държава, където има вълци, за народа живот няма.“

Мислите ли самостоятелно и отстоявате ли мнение си? Сигурно смятате този поведенчески модел за очевиден и твърде ясен, но е необходимо да се знае, че ние трябва да сме напълно наясно с мнението си, с чувството си за идентичност, твърдо да отстояваме своето „аз”, за да не ни разколебава чуждото мнение. По-трудно е отколкото изглежда на пръв поглед. Всички сме раними. Всички имаме страхове и притеснения. Всички искаме да сме обичани и приемани. Искаме да се приобщим, да бъдем част от някаква общност, да бъдем признати. Да принадлежим.

Вероятно смятате, че ако сте оригинални, творчески личности и просто различни, ще изпъквате прекалено много и хората ще ви отбягват. Никой обаче не отбягва истински преуспелите личности и те обикновено са водачи тъкмо поради своята оригиналност и различност.

Ако се държите нахално, грубо или обидно, наистина ще ви отбягват. Но ако сте мили, любезни, внимателни и почтителни, ще бъдете приемани и обичани. Ако в допълнение имате и оригинално мислене, всички ще търсят мнението ви, ще ви уважават и ще ви се възхищават.

За да притежаваме самостоятелно мислене, трябва да сме сигурни в самите себе си и да мислим ясно и целенасочено, защото няма смисъл да мислим самостоятелно, ако мислите ни са объркани и оплетени.

Има хора, които изглеждат интелигентни и находчиви, но всъщност и за тяхно съжаление формират мнението си по различни въпроси под влияние на прочетеното или видяното в медиите, които пък в нашето съвремие, в по-голямата си част, са манипулативни. Каквато и гледна точка да възприемат тези медии, такъв курс са готови да поемат и те. Вярват безрезервно на всичко написано и казано от тях и не могат да разберат, че ги манипулират. Тези хора винаги защитават тезите си изразително, ясно и добре обосновано, но те винаги съответстват на възгледите изказани от медиите.

Всички изпадаме в подобни ситуации и затова от време на време трябва да сменяме източниците си на информация, за да черпим свежи и оригинални идеи.

Разбира се, за да притежаваме самостоятелно мислене, трябва първо да имаме за какво да мислим и второ, да провеждаме самия мисловен процес. Наблюдавайте определени хора сред познатите си. Ако са доволни от живота си, те умеят да вършат и двете. Ако не успяват да се адаптират и като цяло се боричкат с живота, най-вероятно нито имат за какво да мислят, нито са наясно с мисловния процес.

Ние ли контролираме нещата? Да, този въпрос може и да ви шокира, но ние наистина не контролираме нещата, независимо, колко много ни се иска или колко го заслужаваме. След като ние не контролираме нещата, това не означава непременно, че някой друг ги контролира. Възможно е всички да сме се качили на един и същи кораб на който няма капитан.

Когато приемем факта, че не контролираме нещата, ще се почувстваме прекрасно, защото ще можем да се разтоварим. Вместо да се оплакваме, че едно или друго не е по вкуса ни, може просто да приемем фактите и да продължим напред. Вместо да си блъскаме главата в стената, можем да се отдалечим с ръце в джобовете, защото не контролираме живота и следователно не носим отговорност.

След като приемем чудесната идея, че сме на този свят за да се наслаждаваме, а не да ръководим, ще се окаже, че имаме повече време да поседим на спокойствие и да се насладим на слънцето.

Да, на нас непрекъснато ни се случват разни неща. И добри и лоши. Корабът може да има, но може и да няма капитан. Ние можем да го виним, ако искаме, но можем да приемем, че след като няма капитан, плаването може да бъде плашещо или вълнуващо, на моменти досадно или красиво. И така налага се да изживеем и добрите, и лошите моменти. Ако ние контролирахме нещата, вероятно щяхме непрекъснато да се намесваме и да изхвърляме по-голямата част от лошите моменти и човешкият род щеше да измре поради настъпилия застой, липсата на предизвикателства, мотивация и вълнения. В крайна сметка нали точно лошите моменти и проблемите ни възпламеняват, учат ни и ни дават стимул да продължаваме напред. Ако всичко беше само хубаво, животът би бил ужасно скучен и празен.

Моделът обаче има едно условие. Може и да не ръководим шоуто, но това не ни освобождава от всички отговорности. Всички ние имаме задължения и ангажименти, трябва да уважаваме света, в който живеем, и хората около нас, ние просто не носим отговорност за всичко и всеки.

Когато приемете, че не контролирате всичко, можете да наблюдавате живота като на кино, да тръпнете на вълнуващите моменти, да плачете на тъжните и да се криете при плашещите. Вие не сте нито режисьорът, нито киномеханикът. Дори не сте разпоредител. Вие сте само зрител. Когато осъзнаете, че не контролирате всичко, ще се почувствате свободни.

Сами избираме. Успелият човек винаги има план за действие. Този, който не успява винаги има извинение за бездействие. Успелият човек казва: “Трябва да направя нещо”. Този, който не успява казва: “Трябва да се направи нещо”. Успелият човек се грижи нещата да се случват. Този, който не успява оставя нещата да се случват.

Успелият човек има мечти. Този, който не успява има кроежи. Успелият човек се труди, за да победи. Този, който не успява иска да победи, без да се труди. Успелият човек казва: “Постигнахме го”.Този, който не успява казва: “Постигнах го”.

Успелият човек изповядва философията “Не прави на другите – това, което не искаш да направят на теб”. Този, който не успява изповядва философията “Направи го на другите, преди те да са го направили на теб”. Успелият човек вярва, че начинът той да спечели е като всички спечелят. Този, който не успява вярва, че начинът той да спечели е като другите изгубят.