„Лошо е да попаднеш в блато, но още по-лошо е да останеш там.“

Черно море е разположено между големи континентални масиви суша и поради това континенталните въздушни маси оказват съществено влияние върху климатичните елементи. Доминиращият западен пренос на въздух осигурява достигането на влажните Атлантически въздушни маси до Черно море. Исландските циклони, достигащи до Черно море, влошават времето и носят силни ветрове, морски бури и обилни валежи. Средиземноморските циклони идващи до морето от югозапад през зимата пренасят потопли и влажни средиземноморски въздушни маси. През зимата Черно море, често попада под влиянието на Източноевропейските антициклони, а през лятото и на Азорските антициклони.

Преминаването на въздушните маси над Черно море се повлиява и от водната повърхност на самото море. Студените континентални въздушни маси през зимата частично се затоплят, докато през лятото – се охлаждат. Сериозно влияние върху климата над Черно море оказват и релефните особености. Доминиращите на запад и северозапад ниски брегове на Причерноморската низина и Добруджа през зимата улесняват доминиращото влияние на Източноевропейските студени антициклони. Ниските земи в Южна България и в района на Дарданелите и Босфора улесняват придвижването на влажните и топли въздушни маси на Средиземноморските циклони и горещия въздух от Азорските антициклони до Черно море от югозапад.

Непосредственото влияние на морето навътре в сушата не е голямо и достига до 40-60 km в зависимост от конфигурацията на релефа, но най-вече поради разположението на морския басейн по посока на преобладаващия пренос на атмосферни маси.

Радиационен режим.

Действителната продължителност на слънчевото греене по българското Черноморско крайбрежие е от 2 080 до 2 250 часа годишно. Максималната му продължителност е през месец юли, следван от месец август. Минимумът на сумарната слънчева радиация е през декември, а максимумът през юли. От месец май до септември в Черноморския регион се получава около 60% от годишното количество слънчева радиация, като преобладава пряката пред разсеяната радиация. През този период пряката радиация може да се използва най-ефективно и като енергиен източник. Фотосинтетично активната радиация (ФАР) по българското Черноморие е с максимум през юли (9-10 kcal/cm2 ).

Черноморието е близко до южната граница на ултравиолетовия комфорт. При определени условия то предоставя възможност за хелиотерапия от март до октомври с оптимални възможности от април до септември.

Българското Черноморие е с положителен годишен радиационен баланс. Дори стойностите през декември и януари, които са минимални, остават положителни. Това е причината за топлите зими с положителни средни месечни температури. Максимумът на радиационния баланс е през юли. Черноморието попада под оптималната граница на овлажняването. Недостигът от влага определя приблизителните поливни норми за крайбрежието между 230 и 330 mm. Годишното сумарно изпарение (400-500 mm) не се различава много от средногодишната валежна сума, което обяснява малкия отток и недостатъчното овлажняване.

Черноморието се отличава с най-високо ниво на топлообмен в България. Неговият максимум е през месец юли. Бризовата циркулация допринася за засилване на турбулентния топлообмен чрез създаване на термодинамична неустойчивост в долните атмосферни слоеве.

Температурен режим.

Годишните температури по Черноморието нарастват от север на юг от 11,8 до 13,3°С. Годишната температурна амплитуда е в границите на 19,2 до 21,8°С. През зимата тук се отчитат най-високите зимни температури в България. За Южното Черноморие те са с 1- 2°С по-високи, отколкото в района на гр. Сандански и гр. Петрич. Тук няма отрицателни средномесечни температури, въпреки че през отделни зими не са изключени. Средните денонощни температури на въздуха през зимните месеци се движат между 0,1 и 10°С.

Пролетта по Черноморието е по-хладна отколкото във вътрешността на страната. През март средномесечните температури са от 4,2 до 6,1°С. През месец април температурите са между 8,8 и 10,5°С без отрицателни среднодневни температури, а през май са между 14,4 и 15,8°С. Лятото е с по-голяма равномерност на температурите. За юни средномесечните стойности са между 19,1 и 20,8°С. Температурните условия са почти изравнени през юли и август и са между 22,1 и 23,7°С при преобладаващи средноденонощни температури от 22,1 до 24,0°С. Обикновено средните денонощни температури не надвишават 28°С.

Ранната есен по Черноморието се характеризира с термични условия близки до летните. Средната месечна температура през септември е с 3,5-4,0°С по-висока отколкото през май при преобладаващи средноденонощни температури от 18,1 до 20,0°С. Това е голям резерв за земеделието, а също и за рекреационната дейност. През октомври средномесечните температури се понижават до 13,9 – 15,8°С, а през ноември до 8,9-10,8°С.

Температурните суми над 10°С за Северното Черноморие са от 3 600 до 3 750° и от 3 700 до 4 150° за Южното Черноморие. Тези температурни суми са достатъчни за узряване на по-ранни култури, като остава допълнителен температурен резерв за отглеждане на втори култури. Температурните суми над 15°С са 2 800-3 200° за Северното и от 2 950 до 3 400° за Южното Черноморско крайбрежие.

По Северното Черноморие средната от абсолютните годишни минимални температури е от -12 до -13°С, а за Южното Черноморие е от -9 до -12°С. Отрицателните температурни суми по Черноморието са с по-малка стойност, като за Южното Черноморие те са средно под 40%.

Характерна особеност за Черноморието е по-ранното прекратяване на късните пролетни мразове и слани и по-късните дати на тяхното настъпване през есента в сравнение с вътрешността на страната. Крайните дати на есенните мразове са през октомври, а средните дати – през ноември и декември. Тези температурни характеристики отличават българското Черноморие с по-топлата есен и възможностите за отглеждане на късни и втори култури. Крайбрежието се отличава с най-дългия безмразов период в България – средно 240 дни за северните, 250 дни за средните и 260 дни за южните му части.

Облачност и валежи.

Облачността е най-висока през зимата, когато преносът на въздушни маси е най-интензивен в тази част от страната. През периода ноември-февруари облачността е предимно ниска, през пролетта намалява, а през лятото е най-ниска – 2,5–3,2 десети. Това се дължи на ограничената циклонална дейност в този период и на дейността на морския бриз, който ограничава условията за вътрешномасова облачност. През октомври облачността отново се увеличава.

Годишният и месечният брой на ясните дни е около средния за страната. Максимумът е през лятото – 12-16 дни през месеците юли и август, а минимумът е през декември – 1,5 – 2,5 дни средно за месеца. Мрачните дни по Черноморието – 110, са малко над средните за страната – 97 дни, поради наличието на морския басейн. Максимумът им е през декември и януари, а минимумът е през юли – август.

Южното Черноморие отчита 2 пъти по-големи валежи под прякото влияние на средиземноморските циклони, отколкото Северното Черноморие. Северните части на крайбрежието и прилежащите им територии са най-сухите части на страната. Средният годишен валеж е около 450 mm, на юг – 550-700 mm, достигайки в Резово до 812 mm. Вътрешногодишното разпределение на валежите по българското Черноморие е приблизително еднакво с максимум през ноември – декември и минимум през август – септември. В преобладаващия брой станции се наблюдава добре изразено лятно засушаване, което продължава 2-3 месеца. Вътрешногодишният ход на валежите, характерен за средиземноморския климат е по-изразен по Южното, отколкото по Северното Черноморие.

Дните със снеговалеж са съизмерими с тези от ниските части на Южна България. Поради по-високото термично ниво обаче, броят на дните със снежна покривка е от 6 до 16 дни. В най-южните части на Черноморието не рядко 4-5 последователни години са без снежна покривка. Поройни валежи – над 60 mm по Южното Черноморие се наблюдават средно по 1 случай на година, най-често през студеното полугодие. По северното крайбрежие такива поройни валежи се наблюдават по 1-2 случая на десетилетие предимно през топлото полугодие.

Сравнително чести и опасни са поледиците през студеното полугодие. Неголемите количества преохладени валежи и силният североизточен вятър създават ледени наслоения, които предизвикват значителни щети.

Влажност на въздуха.

Абсолютната влажност на въздуха е по-висока по Черноморието в сравнение с останалата част на страната, поради наличието на воден басейн, от който се изпаряват значителни водни маси. Минимумът е през януари и февруари, а максимумът през юли и август. Денонощният ход на абсолютната влажност е с малка амплитуда, като максимумът през всички сезони е в 14 часа. Относителната влажност по Черноморието е висока през цялата година. Дни с относителна влажност на въздуха под 30% не се наблюдават, за разлика от вътрешността на страната.

Средната продължителност на засушаванията през лятото и есента е 17-18 дни, а през зимата и пролетта – 14-15 дни. През лятото те са по-чести – 2-3 пъти за сезон срещу 1 път през зимата и пролетта. Често месеците юли, август и септември са изцяло засушливи особено по Южното крайбрежие, а падналите валежи са незначителни.

Ветрови режим.

През студеното полугодие преобладават северните ветрове – от 30 до 43% от случаите с вятър. Тяхната средна скорост е 5-7 m/s. По Черноморието са измерени едни от найсилните ветрове в страната в станциите Калиакра и Галата – 44 m/s. В понижението ВарнаДевня се наблюдава падащ вятър – средно около 20 случая годишно. През студеното полугодие се наблюдават и южни и югозападни ветрове. При преминаване на средиземноморските циклони на север от Черноморието, се проявяват ветрове с фьонов характер. Честотата на ветровете от други посоки е много по-малка.

През топлото полугодие преобладаващи са източните ветрове благодарение на дневната бризова циркулация. Характерно за нашето крайбрежие е рядкото проявление на нощния бриз със западна посока в около 40% от нощите. Неговата скорост е 2-3 пъти по-малка – между 1 и 2 m/s. След източните ветрове през пролетта и лятото се нареждат ветровете от северната четвърт.

Случаите с вятър по Черноморието – 85-90% от всички денонощия, значително надвишават тези в останалата извънпланинска част на страната – 55-60%. Преобладаващите посоки на вятъра са северната и североизточната, като средната скорост е около 2 пъти по-висока от средната за страната. Поради това, въпреки сравнително високото термично ниво през зимата, субективното усещане е за по-ниски температури.