„Времената се изменят и ние се изменяме с тях.“

Сред най-важните предизвикателства пред бъдещото развитие на Черноморския регион е адаптацията към глобалните климатични промени. По данни на НИМХ филиал Варна за периода 1991-2011 г. за станция Варна са настъпили промени в температурите и валежите. Общо 14 години от последните 20 са с по-висока средна годишна температура от климатичната норма, която е 12°С. В сравнение с предходните години, летата и зимите стават все по-топли, а есента по-хладна.

В района на гр. Варна годишните количества на валежите се колебаят между 300 и 700 mm. За последните 20 години, преобладават тези с по-големи количества от климатичната норма – 474 mm. След анализа на снежната покривка и дните със сняг за последните 20 зимни сезона за гр. Варна, подреждането е следното: най-снежна зима е 2009-2010 г., следвана от 2001-2002 г., 2004–2005 г. и т.н. Зимата на 2006-2007 г. е с най-незначителна снежна покривка. Най-дебел сняг от 50 cm е измерен през февруари 2005 г.

Аналогични промени се наблюдават и в района на гр. Бургас – повишаване на броя на дните с по-високи стойности на средно годишната температура от климатичната норма, по-високи температури през лятото и съответно по-продължителни и топли лято и зима, а по-студена есен, по-голям брой дни с валежи над средните норми, по-малък брой дни със снежна покривка, по-голям брой наводнения.

Извършеното климатично моделиране по райони за басейново управление по два сценария – „оптимистичен“ (RCP4.5) и „песимистичен „(RCP8.5) за очаквано изменение на средните температури и количество валежи за три периода: първи период с хоризонт 2027 г., втори период 2021-2050 г. и трети – 2071-2100 г. показва повишена уязвимост на Черноморието от засушаване и суши, екстремни температури, горещи вълни и наводнения. В резултат от климатичните промени се очаква да нараснат случаите с интензивни валежи, които предизвикват внезапни наводнения и щети на фона на общото затопляне и засушаване в региона. Моделите показват нарастване на количеството на валежите с големи регионални различия.

Райони, подложени на най-силно потенциално въздействие.

За приетия в ПУРБ за БДЧР работен сценарий на климатични промени – RCP8.5 с плавно нарастващи емисии на парникови газове във времето (най-песимистичен сценарий), прогнозираните тенденции за изменението за оттока по сезони, проявени като най интензивни за периода 2071-2100 г., са следните:

– На север от Стара планина за поречията на Черноморски Добруджански реки, р. Провадийска и р. Камчия прогнозата за пролетния отток е да намалее до -19%, летния до -38%, есенния до -9%, а зимния до -17%.

– В района на Севернобургаски реки според прогнозата пролетният и летният отток намаляват значително. На север от Стара планина за поречията на р. Вая, р. Двойница, р. Панаирдере и р. Фъндъклийска прогнозата за изменение на оттока е пролетният отток да намалее до -19%, летният до -38%, но също така намаляват есенният отток до -9% и зимният до -17%. На юг от Стара планина прогнозата за изменение на оттока е пролетният отток да намалее до -30%, а летният до -35%. Очаква се есенният отток да се увеличи до 9%, а зимният до 48%.

– В района на Мандренски и Южнобургаски реки, р. Велека и р. Резовска прогнозата за изменение на оттока е пролетният отток да намалее до 30%, летният до -35%. Очаква се есенният отток да се увеличи до 9%, а зимният до 48%.

Съгласно подхода за оценка на въздействието на климатичните промени върху количественото състояние на подземните води от Басейнова дирекция е определен процент на намаляване на средномногогодишното подхранване на подземните водни тела (ПВТ) на 20%. Очаква се през първите два прогнозни периода (2013-2042 и 2021-2050 г.) известно увеличение на естествените ресурси на подземните води, свързано с очакваното нарастване на валежите. За двата прогнозни периода резултатите са близки, тъй като тези два времеви периода в по-голямата си част се припокриват. Увеличението се отнася и за двата климатични сценария (CRP4.5 и CRP8.5).

През третия прогнозен период (2071-2100 г) се очертава намаление на ресурсите – свързано не толкова с намаляване на валежите, колкото с нарастване на евапотранспирацията, поради по-високите температури. Намалението е почти повсеместно и се наблюдава и при двата климатични сценария.

Същевременно, изчисленията за промените в морското равнище за Черно море показват несъществено повишение, което няма да застраши сградите, инфраструктурата и съоръженията по крайбрежието.

Отражението на изменението на климата върху развитието на крайбрежната територия и морските пространства и осъществяваните дейности там е свързано от една страна с вероятността за заселването на т.нар. климатични мигранти, и от друга, с възможността за пренасочване на туристи към българското Черноморско крайбрежие поради по-добрия климатичен комфорт. Последното означава повишени изисквания за по-добър стандарт на предлаганите услуги и разнообразие на рекреационните и спортни дейности.