„Доволмият има всичко в изобилие.“

Важното е, че съществуваме. Да бъдем мили и внимателни също е важно. Важно е да не нараняваме и да не обиждаме хората. Но не е чак толкова важно да притежаваме, например, последните технически изобретения.

За техноманиаците за съжаление няма лек. Всъщност всички ние сигурно притежаваме повечето от най-модерните приспособления и уреди, но, първо на тях не трябва да се разчита прекалено много и второ, те трябва да се приемат по-скоро за полезни инструменти, отколкото за предмети с истинска стойност или пък за символи на социално положение и просперитет.

Да се прави нещо полезно е много важно. Ходенето по магазините, например, от скука не е съвсем естествено, това, разбира се, не означава да не се ходи по магазините, всъщност трябва да се научим да разграничаваме важното от маловажното във всичко, което правим, тоест да отделяме зърното от плявата. Трябва да се научим да разграничаваме истинското от фалшивото, стойностното от незначителното, полезното от ненужното. Тук не се има в предвид да захвърлим всичко и да заминем за някое неприветливо място, гъмжащо от насекоми, за да помагаме на местните жители, макар само по себе си това наистина да е значимо. Просто не е нужно да се стига до ексцесии, за да осмислим живота си.

Моделът повелява да се съсредоточим върху важните за самите нас неща и да ги променим в положителна насока, така че всичко, на което сме се посветили, да ни носи радост. Не е нужно да се правят дългосрочни планове, изпипани до най-малката подробност. Важното е да знаем към какво се стремим и какво ще направим, за да го постигнем.

В живота има неща, които са важни, и цял куп такива, които са маловажни. Не е нужно голямо усилие, за да се разбере кое какво е. Освен това има доста маловажни и незначителни неща, от които да избираме. В живота ни има място и за обикновените, дребните неща, но просто те не трябва да се бъркат с истински важните неща. Важно е, например, да си върнем заема, но каква марка е прахът ни за пране не е от значение. Изключително важно е добре да отгледаме и възпитаме децата си, но да ги обличаме в дизайнерски дрехи не е. Нека сега да изброим наум всичко важно, което правим, и да го правим по-често.

В живота има куп неща, които са важни, и цял куп такива, които са маловажни. За да разберем, кое е важно и кое не е, трябва да знаем на какво да посветим живота си. Тук, разбира се, няма правилни и погрешни отговори, тъй като изборът е твърде личен, но е наистина полезно да знаем това.

Как може човек да направи живота си по-стойностен? Единственото заключение, което се налага е, че трябва да изживеем живота си по възможно най-благопристойния начин, да се стремим да причиняваме възможно най-малко нещастия и да се държим с всички, с уважение и достойнство. Заслужава си да посветим живота си на подобна цел.

Всичко това не е кой знае какво, но дълбоко в сърцето си човек ще има нещо, което ангажира цялото му внимание. То е мерилото, с което човек може да прецени, първо, как се справя, второ, какво точно прави и трето, накъде отива. Не е нужно да го разгласяваме, дори не е нужно да го обмисляме в големи подробности, защото е достатъчно ясно да формулираме мисията си, пред самите себе си. Просто трябва да решим на какво ще посветим живота си и всичко останало ще ни изглежда доста по-лесно. Това е мерилото, с което можем да преценим, първо, как се справяме, второ, какво точно правим, и трето, накъде отиваме.

Ако мисленето ни е закостеняло, безкомпромисно, непреклонно, ние сме загубили битката. В момента, в който решим, че знаем отговорите на всички въпроси, спокойно можем да се откажем от играта. Щом навиците и мисленето ни закостенеят, вече живеем в миналото.

Ако искаме да извлечем максималното от живота, трябва да бъдем отворени към света, да бъдем гъвкави. Трябва да сме готови да посрещнем бурята, защото тя винаги идва, когато най-малко я очакваме. Ако сме закостенели в навиците си, ние се излагаме на опасността да бъдем изхвърлени зад борда. Може да ни се наложи да преоценим мисленето си, за да разберем, каквото искаме да кажем. Гъвкавото мислене е нещо като бойно изкуство за ума, трябва да сме готови да приклякваме и да се извъртаме, да се отдръпваме и да се хвърляме напред. Трябва да се опитаме да гледаме на живота не като на враг, а като на приятелски настроен спаринг партньор. Ако сме гъвкави, двубоят ще ни е приятен. Ако обаче отказваме да помръднем, ще ни натупат.

В живота на всички ни има определени модели. Обичаме да си поставяме етикети и самодоволно да се перчим с мнението и схващанията си. Обичаме да четем определени вестници, да гледаме определени предавания и филми, да ходим в едни и същи магазини, да ядем една и съща храна и да носим дрехи в определен стил. В това няма нищо лошо. Но ако си отрежем пътя към всички останали възможности, ще се превърнем в скучни, закоравели и закостенели досадници, а това означава, че може да понесем доста неприятни удари.

Трябва да гледаме на живота като на поредица от приключения. Всяко предизвикателство е възможност да се забавляваме, да научим нещо, да изследваме света, да разширим кръга си от приятели и опита си, да разширим хоризонтите си. Ако затръшнем вратата пред предизвикателствата, всъщност ще се изолираме.

Всеки път, когато ни се представи възможност да преживеем нещо ново, да променим мисленето си, да разчупим рамката, трябва да го направим и да видим, какво ще се получи. Ако подобна мисъл ни плаши, трябва да се помни, че винаги можем да се върнем обратно в черупката си. Но също така трябва да знаем, че дори нагласата за приемане на всички възможности не бива да се превръща в неизменен модел, тъй като това отново означава липса на гъвкавост. Хората с гъвкаво мислене знаят кога да приемат и кога да отхвърлят дадено предизвикателство.

Ако искаме да разберем доколко е гъвкаво мисленето ни, нека да направим само няколко прости проверки. Да погледнем книгите на нощното си шкафче, все такива книги ли ще четем цял живот? Казвали ли сме си някога фраза от сорта на „Не общувам с такива хора” и „Не ходя на такива места”? Ако отговорът е положителен, вероятно е време да отворим съзнанието си за заобикалящия ни свят и да се отърсим от нашите предразсъдъци.

Защо трябва да се интересуваме от заобикалящия ни свят? Ами защото се отнася до нас. Интересувайки се от заобикалящия ни свят, ние всъщност не допринасяме за благото на света, а усъвършенствате себе си. Не става въпрос непрекъснато да следим новините, а просто чрез разговори, четене и слушане да сме в крак със събитията по света. Хората, които успешно следват моделите, не остават впримчени в дребните детайли от собствения си живот и не съществуват в сапунен мехур. Защо трябва да си поставим за цел, да се осведомяваме за събитията по света – в политиката, музиката, модата, науката, филмите, храненето, транспорта, дори телевизията, защото хората, които успешно следват моделите, могат да водят разговор на всякаква тема, а това е защото те се интересуват от заобикалящия ги свят. Не е нужно непременно да притежаваме всичко ново, а просто да имаме най-обща представа за промените, новостите и събитията в общността или дори на другия край на света.

А каква е ползата от това? Като начало ще бъдем интересен събеседник, а и ще поддържаме духа си млад. Щастливите, уравновесените, преуспелите хора се чувстват приобщени. А най-интересна и стимулираща е компанията на хора, които се интересуват от заобикалящия ги свят. Защото никак не е лошо да се почувстваш стимулиран и заинтригуван.

Интересувайки се от заобикалящия ни свят, ние всъщност не допринасяме за благото на другите, а усъвършенстваме себе си.