„Няма опасност там, където не се плашат от нея.“

Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно оценката и управлението на риска от наводнения (ДН)77 е транспонирана в националното законодателство с изменение на Закона за водите през август 2010 г. Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН) са задължителни и изпълнението им намалява възможните неблагоприятни последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност, свързани с наводненията.

Разработеният от Басейнова Дирекция „Черноморски район“ ПУРН (2016–2021 г.) 78 , приет с Решение на МС №1103/29.12.2016 г., разглежда всички аспекти на управлението на риска, като се съсредоточава върху предотвратяването, защитата, подготвеността, прогнозите за наводнения, системите за ранно предупреждение и отчита характеристиките на Черноморския район за басейново управление на водите. Той включва Програма от мерки за решаване на проблемите и постигане на поставените цели за всеки един от определените 45 района със значителен потенциален риск от наводнения. В 11 от тях се съдържат данни за минали морски наводнения с обща дължина 267 km, а в 34 данни за минали речни наводнения (включително езерни), както следва: р. Провадийска: 7 броя с дължина 124 km; р. Камчия: 13 броя с дължина 325 km; Севернобургаски реки: 6 броя с дължина 100 km; Мандренски реки: 6 броя с дължина 88 km; Южнобургаски реки: 2 броя с дължина 11 km.

За разработването на морския пространствен план интерес представляват 11-те морски района, за които са генерирани карти за 1000, 100 и 20 годишна вълна:

BG02_APSFR_BS_01 – Черно море – Дуранкулак – Особено уязвимо е с. Дуранкулак. Заплаха е установена и за ресторант до брегозащитна каменнонасипна дамба защитаваща къмпинг „Дуранкулак“ от абразия. И трите блата – Блатата, Карталийско и Дуранкулашко са хидравлично свързани с морето и въздействието на солената вода при наводнение не би оказало неприемливо екологично въздействие.

BG02_APSFR_BS_02 – Черно море – Шабла – Особено уязвимо населено място е гр. Шабла. Установена е заплаха за резиденция и две двуетажни вили край плажа и някои озеленени територии край Шабленското езеро.

BG02_APSFR_BS_03 – Черно море – Балчик – Уязвими населени места са гр. Балчик, к.к. „Албена”, с. Кранево. Цялото крайбрежие на Балчик е защитено с брегозащитна и вълнозащитна каменно-насипна дамба и система от буни, което изключва необходимостта от нови съоръжения.

BG02_APSFR_BS_04 – Черно море – Варна – Особено уязвими населени места са гр. Варна, с. Казашко, с. Езерово и с. Страшимирово.

BG02_APSFR_BS_05 – Черно море – Обзор – Реките Панаирдере и Двойница са некоригирани. Деретата, вливащи се в морето, са некоригирани и обрасли с дървета и храсти. Особено уязвимо населено място е гр. Обзор.

BG02_APSFR_BS_06 – Черно море – Несебър – Особено уязвими населени места са к.к. Слънчев бряг, гр. Несебър, с. Равда и с. Ахелой, или почти целият участък в тази рискова зона.

BG02_APSFR_BS_07 – Черно море – Бургас – Особено уязвими са градовете Бургас и Поморие и най-вече някои от ниско разположените им квартали.

BG02_APSFR_BS_08 – Черно море – Созопол – Най-застрашен е гр. Созопол, а при най-песимистичния сценарий, освен жилищни, хотелски и обществени сгради, биха пострадали и археологически разкопки и културни ценности.

BG02_APSFR_BS_09 – Черно море – Приморско – Особено уязвими населени места са гр. Приморско, гр. Китен и с. Лозенец, а при най-песимистичния сценарий при 1000 годишната вълна е възможно да бъде застрашено и летището край Приморско.

BG02_APSFR_BS_10 – Черно море – Царево – Особено уязвимо населено място е гр. Царево.

BG02_APSFR_BS_11 – Черно море – Ахтопол – Районът е с най-малко засегнати площи и при песимистичен сценарий. Особено уязвимо населено място е гр. Ахтопол.

Съгласно утвърдения от Министъра на околната среда и водите списък на реките, подлежащи на изследване на заплаха от морски наводнения, в него попадат р. Батовска (BG2_APSFR_BS_03), р. Панаирдере (BG2_APSFR_BS_05), р. Двойница (BG2_APSFR_BS_05), р. Хаджидере (BG2_APSFR_BS_06), р. Ахелой (BG2_APSFR_BS_06), р. Дяволска (BG2_APSFR_BS_09), р. Караагач (BG2_APSFR_BS_09) и р. Лисово дере (BG2_APSFR_BS_10).

Заплахата от езера, намиращи се в пряка хидравлична връзка с морето е определена за Варненското и Бургаското езеро при шестте характерни за РЗПРН максимални морски нива, в оптимистичен и песимистичен сценарий на климатична промяна.

Заплахата от езера без пряка хидравлична връзка с морето е картирана за четири от крайбрежните езера: Дуранкулашко, Шабленско, Атанасовско и Поморийско. Резултатите от моделирането и оценката на риска показват, че най-големи щети се очакват в случаите, когато е възможно комбиниране на речни и морски наводнения и увеличаване на дълбочината на водата до 4 и 5 метра.

Съществуващият План за управление на риска от наводнения е с действие до края на 2021 г., в момента се осъществява проект за актуализирането му, в който се предвижда комбинирано моделиране на морско с речно и дъждовно наводнение, прецизиране границите на заливане и конкретизиране на рисковите обекти при отчитане на изменението на климата.