„По начина на живот на човека, съдят за ума му.“

Да се опитаме да гледаме на миналото като на стая, различна от тази, в която живеем в момента. Можем да влезем, но вече не живеем там. Може да се отбием на гости, но това не е вашия дом. Домът ни е тук и сега, и всяка секунда от настоящето е безценна. Не трябва да се пропиляват секундите, ценно време, като се заседяваме прекалено дълго в онази някогашна стая. Не трябва да пропускаме случващото се сега, защото сме прекалено заети да гледаме назад, иначе след време ще се обръщаме към този настоящ момент и ще се чудим как сме го пропуснали. Да живеем тук и сега, в настоящия момент.

Ако си мислим, че предишния модел е труден, нека да видим какво представлява животът в бъдещето. Та нали всичко ще се случи в бъдещето, нали в бъдеще ще сме постигнали успехи, ще сме щастливи, богати, красиви, известни, влюбени, активно работещи, приключили тази ужасна връзка, напуснали този град, в компанията на приятели и заобиколени от най-прекрасните вина, които могат да се купят. Вероятно такива са нашите планове, мечти и желания, но всъщност ние съществуваме и живеем тук и сега. Именно настоящето е моментът, който сме чакали цял живот, моментът, на който да се насладим независимо от всичко останало, по което копнеем. Наистина, копнежите са сладко нещо. Да мечтаем е прекрасно и никога да не позволяваме някой да ни внуши, че мечтите са загубено време. Трябва обаче да осъзнаем, че мечтателите сме ние, тук и сега. Нека се наслаждаваме на желанията и копнежите си, но най-вече да се радваме, че сме живи и имаме силата и енергията да мечтаем.

Да живеем за мига не означава да захвърлим всички свои отговорности и грижи и да се втурнем през глава в търсене на удоволствия, нито да седим с кръстосани крака и да дишаме дълбоко, макар във всичко това да няма нищо лошо. Хубаво е обаче от време на време да отделяме по няколко минути просто да се порадваме на живота, да се опитаме да го изживеем пълноценно, тук и сега.

Не е редно да отлагаме цялото си щастие за някакъв бъдещ момент. „Само да бях по-богат, по-млад, по-здрав, по-щастлив, по-влюбен, по-необвързан. Да имах по-добра работа, по-послушни деца, по-хубава кола, да бях по-слаб, по-висок, по-атлетичен, да имах повече коса, по-бели зъби, повече дрехи.” Списъкът е безкраен. Само едно или друго да беше различно, всичко щеше да е прекрасно, нали? За съжаление истината е друга – не става така. Дори едно да се промени, винаги ще се появи друго, което ще ни кара да отлагаме щастието си за по-късно. Ако ненадейно се окажем по-слаби или с по-стегната фигура или се изпълни едно от множеството ни желания, вероятно ще установим, че сега пък искаме да сме по-богати или партньорът ни да е по-любвеобилен. Незабавно ще намерим следващото, чието постигане евентуално ще ни направи по-щастливи.

Налага се да се откажем от максимализма и да започнем да оценяваме всичко, което имаме в момента, но не трябва да преставаме да мечтаем и да планираме. Така ще бъдем по-щастливи още сега, вместо непрекъснато да гледаме бъдещето, където ни очаква щастието. Мечтите са хубаво нещо, но действителността е прекрасна.

Животът препуска покрай нас.Всеки ден и всяка секунда животът препуска покрай нас и темпото непрекъснато се увеличава и дори с възрастта не забавя хода си. Понякога дори изглежда като чели набираме скорост за излитане, нещо като засилване, преди да напуснем този свят. Но ако искаме животът ни да е успешен, щастлив, пълноценен, удовлетворяващ, изпълнен с приключения и доволство, моделът повелява просто да го живеем.

И така, как да живеем? Ами най-лесният начин е да подходим към живота като към всяко нещо, което трябва да свършим. Първо си поставяме цел (намерение), после изготвяме план, определяме стъпките, които трябва да предприемем, и действаме.

Животът трябва да се изживее, но ако няма цели и планове, човек лесно може да се обърка. Ако нямаме представа накъде отиваме, дните ни просто ще се сливат в едно.

Разбира се, че това не означава да зачеркнем всякаква спонтанност в живота си. Не може живота да се възприема като работен проект. Напротив, животът е предизвикателен, вълнуващ, богат и разнообразен, изпълнен с неочаквани обрати и изобщо нещо фантастично. Но ако искаме да го изживеем пълноценно, трябва да се замислим за целите които искаме да постигнем и как да го направим. Иначе дните ни ще преливат един в друг, а ние ще се носим по течението.

В началото, повечето хора смятат, че каквото и да изникне, нещата някак си ще се наредят. Но с течение на времето повечето осъзнават огромното предизвикателство в това да имат цел в живота и да работят за осъществяването ù, вместо да се носят безцелно, защото по този начин приятните неща се случват много по-лесно.

Да, днес е важен ден. Единствено днешният ден е реалност. Тогава защо да не си дадем сметка колко е важен? Следователно нека да се облечем подобаващо. Тук не се има в предвид съвети от рода: „Обличай си чисто бельо всеки ден, защото човек никога не знае!”

Трябва да се каже, че голяма част от тези поведенчески модели изискват съзнателен избор, съзнателни решения, съзнателноотношение. Хората, които се справят с живота, действат съзнателно. Те са будни и бдителни. Знаят накъде отиват и какво правят. Ако и ние искаме животът ни да бъде нещо повече от поредица случайни събития, ако искаме животът ни да бъде предизвикателен, възнаграждаващ и обогатяващ, тогава трябва да действаме съзнателно.

Да приветстваме всеки ден като най-важния в живота ни. Да, събудете се, изкъпете се, измийте се, обръснете се, сложете си грим за жените и срешете косата си, измийте си зъбите и изобщо направете онези неща, благодарение на които ще изглеждате добре и ще миришете приятно. След това се облечете в чисти и хубави дрехи, все едно отивате на интервю за работа, на рожден ден или на заведение. Ако всеки ден се обличате изискано, елегантно, стилно, всеки ваш ден ще бъде точно такъв.

Ако облеклото ни говори, че денят е важен за нас, и хората ще се отнасят към нас различно. Нашето отношение на свой ред също ще е различно. То е като спирала, която се вие нагоре. Трябва обаче да се има в предвид, че не става въпрос за това да се обличате официално и да се чувствате некомфортно. Просто се обличайте сякаш денят е специален.

Ако посрещаме всеки ден с мисълта, че е важен за нас, това ще направи чудеса с нашето самоуважение и самочувствие.

Да, не трябва всичко да се приема на доверие. Пробвайте и вижте какво ще се случи. Ако след две седмици не сте се сдобили с по-голямо самочувствие, спокойно можете да се върнете към старите си навици и да забравите какво повелява този поведенчески модел. Но трябва да знаете, че ще посрещате всеки ден по-жизнени, по-енергични, по-щастливи.

Ако възприемете съзнателно отношението си към живота, ще ви бъде доста трудно съзнателно да се откажете от елегантния и спретнат външен вид.