„Най-силна е онази жена, която може да си овладее езика.“

Да изслушаш или да действаш? Съвсем е сигурно, че за жените е по-лесно да изслушат отколкото да действат, а за мъжете е по-трудно да изслушат отколкото да действат. За повечето мъжете това е така, защото те се чувстват длъжни, ако има проблем, той трябва да бъде решен, защото те не умеят да изслушват, но при появата на проблем те изпитват силно желание да се втурнат и да направя нещо. Няма значение какво точно, но у тях се появява желание да действат.

В действителност много често от тях се изисква само да спрат и да изслушат отсрещната страна. Хората не споделят проблемите си, за да превърнат някого в супермен и той да се втурне да ги спасява или да им поднесе на тепсия някоя героична победа. Те просто имат нужда от това само да бъдат изслушани, да си поплачат на рамото му и да чуят в отговор: „О, да, сигурно се чувстваш ужасно”. Такъв е психологическия подход, пълно и съсредоточено внимание и зрителен контакт. И това е сложната част. Веднага щом чуят проблема, те изключват или по-скоро превключват на режим „намиране на решение”.

За повечето от тях, когато самите те имат проблеми е валидно, че всъщност те не желаят да слушат съчувствено мънкане и окуражителни възгласи. На тях не им е нужен довереник, с когото да споделят. Те имат нужда от решение, от готовност за помощ, от чифт ръце, здраво въже и отвертка или каквото там е нужно за практическото решаване на проблема.

Но пък и всички мъжки проблеми са свързани с нещо веществено и изискват конкретно решение, тоест, накратко казано – мъжка работа. Всички проблеми, свързани с хора се нуждаят от напълно различен подход, тези хора просто трябва да бъдат изслушани, а това за мъжете е изключително трудно.

Умението да разбирате кога да изслушвате и кога да действате е изключително полезно. Понякога се налага буквално да си прехапете езика, за да не прекъснете човека, споделящ с вас даден проблем и да не му кажете: „Чакай малко, знам какво трябва да се направи”, и да не хукнете за куфарчето с инструментите.

Естествено, някои проблеми просто нямат решение, но не това е причината хората да споделят с нас. Те искат да бъдем част от процеса, да изкажем нашето съчувствие, тъга, съпричастност, доброта, емоционален съвет или просто да подържим нечия женска ръка. Трябва да се научим да разпознаваме кога да предложим чай и състрадание, и кога да извадим куфарчето с инструментите. Хората, които спазват моделите, владеят това умение. За една част от мъжете се налага да си признаят, че все още понякога прибързано оплескват нещата.

Преодоляване на проблеми. Всеки път, когато се задават проблеми, единственото, което може да ни избави, са разговорите. Точно така, разговаряйте за проблемите. Всеки път, когато минаваме през трудни периоди, отново разговорите ни помагат да ги преодолеем. Разговорите ни помагат да споделим със своя партньор щастието и оптимизма си.

Ако не разговаряме, значи има нещо нередно. Ако не си говорим, какво тогава правим? Разговорите ни помагат да общуваме, да споделяме, да се разбираме, да се изслушваме.

Много хора предполагат, че мълчанието означава наличие на някакъв проблем. Естествено, не е нужно винаги да запълваме мълчанието, но що се отнася до разговорите, етикетът повелява няколко основни момента, например:

• Демонстрирайте разбиране, когато партньорът ви се обръща към вас – сумтенето и въздишките не се броят;
• На всеки няколко минути давайте знак, че все още сте будни и внимавате, че сте заинтригувани – едно кимване, кратко „да” или „не”, окуражителен звук, са напълно достатъчни;
• Осъзнайте, че разговорите са част от задълженията ви като любовник, партньор и трябва да владеете умението да ги провеждате;
• Дори разговорите водят до добър секс, ако не разговаряте, значи няма как да флиртувате, да държите ръцете си, да съблазнявате партньора си. Разговаряйки, ние всъщност подхващаме любовна игра;
• Разговорите помагат за решаване на проблемите, мълчанието единствено ги задълбочава;
• Говоренето крепи връзката ви, та нали когато се влюбихте, непрекъснато разговаряхте, помните ли?

Разбира се, че има време и място, и за мълчание, но разговорите са здравословни, продуктивни, приятни, приятелски, любвеобилни, мили и забавни. Мълчанието може да е скучно, безплодно, разрушително, заплашително. Естествено, качествените разговори са едно, бърборенето е съвсем друго. Уверете се, че не бръщолевите просто за да запълните мълчанието с безсмислени думи. Говоренето трябва да има някаква цел, макар, че клюкарстването също не е лошо. Празнодумството обаче е вредно. Така, че говорете разумно.