„Отива се далече стъпка по стъпка.“

Водната зона на Северния морски път (СМП/NSR) се намира между островите Нова Земля на запад и Беринговия пролив на изток и включва проливите Вилкицки, Шокалски, Дмитрий Лаптев, Санников и Лонг (рис. 17). Водната зона на NSR се разбира като водно тяло, прилежащо към северното крайбрежие на Руската федерация, обхващащо вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона и изключителната икономическа зона на Руската федерация и ограничено от наизток от демаркационната линия на морските пространства със Съединените американски щати и паралела на нос Дежнев в Беринговия проток, от запад от меридиана на нос Желания до архипелага Нова Земля, източното крайбрежие на архипелага Нова Земля и западните граници на проливите Маточкин Шар, Карские Ворота, Югорски Шар.

Рис. 17. Акватория на Северния морски път

Водната зона на NSR, простира се през Карско море, морето на Лаптеви, източносибирското и чукотското море, заедно с европейските и далекоизточните пристанища на Русия, както и устиевите участъци на плавателни сибирски реки, се обединява в единна транспортна система. Има няколко препоръчителни навигационни маршрута по СМП, но в момента се използват основно три маршрута: високоширотен, традиционен крайбрежен и комбиниран (рис. 18). Дължината на трасетата варира от 2700 мили за високите географски ширини и до 2900 мили за крайбрежния маршрут. Общата дължина на всички маршрути в акваторията на NSR надхвърля 14 хиляди мили, включително участъците на устията на арктическите реки с морско корабоплаване.
Действителната дължина и позиция на маршрутите зависи от избора на вариант на маршрута, който се определя главно от ледените условия на даден участък от маршрута и граничните дълбочини.

Рис. 18. Схема на основните навигационни пътища в акваторията на СМП

Навигацията по определени маршрути на NSR, която минава по протежение на руския арктически бряг, се извършва от Русия в продължение на много векове, но едва от началото на 2010 г. благодарение на политическите и икономическите промени, настъпили в Руската федерация от началото на 21-ви век, разработването на огромни петролни и газови находища в руска Арктика и попълването на руския флот с атомни ледоразбивачи, се откриха нови перспективи за растежа на морския транспорт на товари във водите на NSR. Трябва да се подчертаят следните основни дейности, насочени към развитието на NSR, които бяха изпълнени в Русия през периода от 2011 до 2020 г.:

– законово са установени границите на акваторията на СМП;
– Постановление на правителството на Руската федерация от 18 септември 2020 г. № 1487 одобри нова версия на „Правилата за корабоплаване във водите на Северния морски път“;
– завършено е изграждането на пристанищна инфраструктура за проектите «Ямал СПГ» и «Новопортовское» (Yamal LNG и Novoportovskoye);
– завършено е изграждането на серия от 15 кораба за LNG от леден клас Arc7 за проекта Yamal LNG;
– завършено е изграждането на серия от седем танкера от леден клас Arc7 за проекта Novoportovskoye;
– създадени са Центърът за координация на морските спасителни операции в Диксън (MRS Dickson) и подцентровете в Тикси и Певек (MRCSC Tiksi, MRCSC Pevek).

Изменението на климата и процесът на подобряване на ледените условия в Арктика през последните десетилетия, които обсъдихме по-горе, позволяват на кораби от ледени класове, които отговарят на изискванията на Полярния кодекс, да преминават през акваторията на NSR от юли до декември. През последните години обхватът на корабоплаването е значително разширен – преходите на кораби, както независими, така и с ледоразбиващ ескорт, вече се извършват през зимно-пролетния период. През 2020 г. газовозът „Кристов дьо Маржери“ стана първият голям товарен кораб, който прекоси акваторията на СМР в източна посока през май, т.е. два месеца по-рано от традиционното начало на лятната навигация (рис. 19).

Рис. 19. Танкер-газовоз ледови клас Arc7 «Кристоф де Маржери»

В периода от 5 януари до 19 февруари 2021 г. Christophe de Margerie извърши уникално кръгово плаване по маршрута Sabetta – Jiangsu (КНР) – Sabetta по високоширотния маршрут на NSR, по време на което той самостоятелно (без помощ на ледоразбивач) премина водите на СМР в източна посока. Така за първи път в историята голямотонажен товарен кораб направи транзитен преход по източния сектор на СМП през зимата. Реализацията на мащабни инфраструктурни проекти в руска Арктика и мерките за развитие на СМП позволиха да се увеличи обемът на товарните превози в акваторията на последния през последното десетилетие повече от 10 пъти – до 33 милиона тона в 2020 (рис. 20).

Рис. 20. Ръст в обема на превоза на товари в акваторията на СМП през 2011–2020 г.

Обемът на годишния транспорт до/от акваторията на СМП е подчертан в тъмно сиво. Син цвят в горната част на колоните – транзитен трафик през СМП по години (данните са предоставени от Федералната държавна институция „Администрация на Северния морски път“).
Следващият по големина проект за дългосрочно развитие на СМП, който се планира да бъде реализиран през следващите години на принципите на публично-частното партньорство, е осигуряването на целогодишно корабоплаване в източния сектор на Арктика и впоследствие , създаването на Северен морски транспортен коридор (SMTК) на базата на NSR. Предвижда се проектът да се реализира на три етапа.
На първия етап – до 2024 г. – обемът на превоза на товари по СМП трябва да се увеличи от 33 милиона тона през 2020 г. до 80 милиона тона при запазване на сегашните условия за корабоплаване в Арктика, главно поради увеличение до 42 милиона тона годишно превози по NSR на втечнен природен газ (LNG), включително до 22 милиона тона по западния маршрут и до 20 милиона тона по източния маршрут, планира се увеличаване на товарния трафик до 150 милиона тона, от които 30 милиона трябва да бъдат транзитен трафик.

На третия етап – до 2035 г. – NSR трябва да се превърне в международен транспортен коридор с товаропоток от 160 милиона тона. Осигуряването на растеж на товаропотока в съответствие с техните планове за развитие трябва да бъде осигурено от най-големите руски корпорации Роснефт, Новатек, Газпромнефт , Nornickel ”, GDK „Baimskaya” и „AEON”.
Разходите за създаване на SMTK на базата на NSR по цени от 2021 г. се оценяват на 716 милиарда рубли. до 2030 г., включително 400 милиарда рубли. ще падне през 2021–2034 г. Въпреки това, като се има предвид продължителността на проекта за създаване на SMTK, можем да очакваме, че цената му ще бъде коригирана нагоре и всъщност ще надхвърли 1 трилион рубли, което прави проекта SMTK в момента един от най-скъпите проекти на руската социална стратегия за икономическо развитие.

За да завърши успешно този мегапроект, корабостроителният комплекс „Звезда“ в Приморския край строи уникални за Руската федерация танкери тип „Афрамакс“ (80 000–120 000 dwt), газовози, сондажни платформи и кораби за доставка. През май 2020 г. корабостроителницата пусна на вода първия руски танкер „Афрамакс“, наречен „Владимир Мономах“, а през декември 2020 г. – първия руски снабдителен кораб от леден клас „Катерина Великая“. На 2 септември 2021 г. беше пуснат на вода вторият руски „зелен“ танкер от типа „Афрамакс“ от серията от 12 голямотонажни танкера с дедуейт 114 000 тона (рис. 21).

Рис. 21. Спускане на вода на втория танкер от серията Aframax в корабостроителницата „Звезда“ на 2 септември 2021 г.

За извършване на целогодишна навигация в цялата акватория на NSR и най-вече в източния сектор на NSR са необходими атомни ледоразбивачи, които могат да преодолеят лед с дебелина над 3 m.
Първият такъв ледоразбивач, Арктика (водещият проект от 60 MW линейни ледоразбивачи), беше пуснат на вода през 2016 г. и завърши първото си пътуване през 2020 г. Планираната дата за доставка на втория атомен ледоразбивач от този проект, Сибири, е планирана за декември 2021 г. (рис. 22).
Третият ледоразбивач от проекта – „Урал“ – беше пуснат на вода на 25 май 2019 г., пускането му в експлоатация е планирано за 2022 г. Строителството на още два кораба от същия тип – „Якутия“ и „Чукотка“ – ще продължи серията.

Рис. 22. Първият сериен ядрен ледоразбивач с мощност 60 MW „Сибир“, завършване в АО „Балтийски завод“, Санкт Петербург

При мощност на ледоразбивач от 60 MW, скоростта на корабите в многогодишни ледени хълмове с дебелина над 3 м е около 2 възела, такива ледоразбивачи са в състояние да полагат канал с ширина малко повече от 30 м. Но това може да не е достатъчно при ескортиране на търговски кервани, където изискваната икономическа скорост, според експертни оценки, трябва да бъде около 8-12 възела.
Осигуряването на възможността за рентабилна целогодишна навигация на транспортни съдове с голяма вместимост и газовози в цялата акватория на NSR ще бъде постигната след пускането в експлоатация на ледоразбивачите от проекта Leader с мощност 120 MW.

Diefenbaker трябва да бъде 39,6 MW. Първият ледоразбивач от новия проект, който е два пъти по-мощен от „Арктика“, беше заложен в корабостроителницата „Звезда“ през юли 2020 г. и получи името „Россия“ (рис. 23).
Въвеждането в експлоатация на атомния ледоразбивач „Россия“ е планирано за 2027 г. Атомните ледоразбивачи на проекта Leader ще могат да преодолеят многогодишния арктически лед с дебелина повече от 4 м и да положат леден канал с ширина около 50 м. Общо в рамките на мегапроекта за създаване на SMTК на базата на NSR се планира изграждането и въвеждането в експлоатация на три такива ледоразбивача.

Рис. 23 Проектно изображение на главния линеен ядрен ледоразбивач „Лидер“ с мощност 120 MW

В заключение, изменението на климата и прогнозите за загуба на морски лед в Арктика с основание повишават очакванията относно перспективите за търговски изгодно арктическо корабоплаване.

Масовото топене на многогодишни ледове в Северния ледовит океан, безпрецедентно за последните 60 години наблюдения, осигурява повишена наличност на природни ресурси и по-дълъг период на навигация. Това от своя страна прави Арктическия регион по-привлекателен както за добив на енергийни и минерални ресурси, така и за нарастване на перспективите за морско корабоплаване.

Интересното е, че от трите разглеждани трансарктически морски маршрута (СЗП, ТМП и СМП), до средата на 21 век морската достъпност на акваторията на NSR ще нарасне най-малко (с 16%). Въпреки това NSR, който днес е 86% достъпен от юли до септември, според научно обосновани прогнози, ще стане 100% достъпен, а средното прогнозирано време за преминаване през акваторията на NSR ще бъде само 11 дни.

Руската федерация в началото на 2020 г е обективно по-добре подготвена да развие потенциала на трансарктическия транспорт от всяка друга страна. Наличието на единствения флот от най-мощните атомни ледоразбивачи в света, пристанища и спасителни центрове по морските пътища на NSR, развито законодателство и модерен модел на управление, както и значителен десетилетен опит в навигацията в Арктика е очевидно конкурентно предимство на страната. Трябва също така да се подчертае, че от трите трансарктически маршрута, добре функционираща система за помощ при ледоразбиване работи само в Русия във водите на NSR, което позволява да се повиши степента на безопасност на навигацията на кораби в лед, намаляват рисковете, свързани със самостоятелната навигация в полярните региони, и значително разширяват безопасната експлоатация на корабите както по сезона, така и по района на навигация.

Развитието на трансарктическия морски път може да бъде постигнато само от технологично и финансово мощни сили, към които Русия днес напълно принадлежи. Доказателство за това е разработеният стратегически мегапроект за създаване на базата на NSR на SMTК, който предвижда инвестиции на повече от 700 милиарда рубли до 2030 г. Пускането в експлоатация през следващите две години, след ядрения кораб „Арктика“, на още два ледоразбивача от същия тип с мощност 60 MW, както и други кораби от леден клас, предвидени от проекта SMTК, може да се направи целогодишна навигация в цялата акватория на СМП вече за пет години.

Изграждането на серия от атомни ледоразбивачи по проекта Лидер, първият е Русия, който трябва да бъде въведен в експлоатация през 2027 г., което пък най-накрая ще гарантира осъществяването на безопасно и редовно ескортиране в източния регион на руската Арктика.

Мощността на атомните кораби Leader ще бъде 120 MW, което ще позволи преодоляването на лед с дебелина над 4 метра. Тези кораби с ядрен двигател не само ще осигурят целогодишна навигация в СМП, но и ще открият реални перспективи за развитието на нови търговски трансарктически маршрути във висока широта.

Изпълнението на проекта SMTК на базата на NSR с нарастване на превоза на товари до ниво от 150-160 милиона тона ще осигури целогодишен достъп до глобалната икономика на природните ресурси на руските арктически територии както в западна посока, на Арктика – Европа, така и в източната посока на Арктика – Азия. В бъдеще потенциалът на SMTК ще позволи да се повлияе положително върху процеса на диверсификация на международния морски товарен трафик в полза на руския трансарктически корабен маршрут, поне по отношение на петролни товари и втечнен природен газ, с по-нататъшно превръщане на SMTК в определена алтернатива на южния маршрут през Суецкия канал.