„Причините са у родителите, последствията – у децата.“

Спорен е въпросът дали този модел ще ви повлияе. Една част от нас вече нямат родители и не би трябвало да се отнася до нас, но всъщност не е така. В живота на всеки има множество области, в които не ни достигат способности, умения, дори желание да се справим.

Родителите на всеки от вас правят най-доброто, което е по силите им. Може би ви се струва недостатъчно, но това е положението. Те нямат вина, ако задачата не е по силите им. Не може всички да сме съвършени родители.

Няма как да знаем техните слабости и грешки, какво ги е подтикнало да постъпват по определен начин или какви мисли са се въртели в главите им. Никого не можем да съдим, докато не бъдем изправени пред аналогичен избор. А дори да се случи да възприемем различен подход, нямаме право да съдим или да търсим вина.

В живота на всеки има множество области, в които не ни достигат способности, умения или дори желание да се справим.

И тъй, заради простия факт, че двама души са причината да се появите на този свят, проявете уважение, имайте прошка към тях. Ако са се справили добре, кажете им го. Ако ги обичате, кажете им го. Ако пък са ужасни родители, простете им и продължете напред.

Като деца на своите родители ваш дълг е да им засвидетелствате уважение. Проявете доброта в отношението си към тях, прощавайте им и не ги съдете. В състояние сте да се издигнете над условията, в които сте израснали.

Нека си поговорим какво означава да си добър родител и каква е вашата роля като родител. Първо да разгледаме този модел – да дадете на децата си малко почивка, означава да ги подкрепяте и окуражавате. Всъщност би трябвало да подкрепяте и окуражавате всички деца, не само собствените си. Децата получават много малко подкрепа и кураж. Отвсякъде ги нападат, а думичката, която най-често чуват, е „не”. Не прави това. Не си достатъчно голям. Не можеш да имаш това. Не може да ходиш там. Не може да гледаш този филм. Припомнете си как сте се чувствали вие преди години.

Лесно ни е да казваме „не”. Тази думичка се изплъзва с такава готовност от устата ни, но за да подкрепяме и окуражаваме децата си, трябва да се научим да я избягваме. Трябва да се научим да казваме „да”. Разбира се, трябва да определим на какво ще казваме „да” съобразно възрастта на децата ни, техните умения и фазата на развитието им. Едно отчетливо „да” може много да ги окуражи, дори да е последвано от „но не в момента”, или „когато пораснеш” или „когато спестиш достатъчно пари”.

Децата се чувстват атакувани от всички страни, а думичката, която чуват най-често, е „не”.

Лесно е да кажем на едно дете, че не се справя достатъчно добре или че не трябва да прави еди-какво си, защото ще се провали. По-добре да го окуражим и да го оставим само да разбере, че може да се провали, вместо предварително да му внушим подобна идея. Всички искаме да предпазим децата си от провал, разочарование и болка, но понякога трябва да ги подтикваме напред и да потиснем за момент притесненията си.

Добрите родители умеят да казват: „Давай, сигурен съм, че можеш, ще се представиш страхотно”. Когато изричаме подобно позитивно насърчение, децата ще повярват в себе си и ще постигнат повече. Ако непрекъснато чуват „не”, те ще израснат неуверени и с ниско самочувствие.

Каквото и да искат децата ви, не е ваша работа да попарвате мечтите им, да заставате на пътя им, да изказвате притесненията си, да ограничавате надеждите им или да ги обезкуражавате по какъвто и да било начин. Вашата работа е да им предложите напътствия, като в същото време ги подкрепяте и окуражавате. Вашата работа е да им предложите ресурсите си за постигане на желанията им. Дали ще постигнат успех, или не, не е от такова значение.

Няма лоши деца. Има една фраза която гласи : „Има добри деца, които правят лоши неща.” Навярно тя е продукт на модерната компютърна епоха. Да, можем да подкрепим това твърдение, защото може и да има деца, които правят лоши неща, може дори да има деца, които правят ужасни неща, но лоши деца няма. Колкото и непослушни да са нашите собствени деца, те не са лоши. Дори понякога с поведението си да ни извеждат от равновесие, когато заспят и ние надзърнем в стаята им, те са като малки ангелчета, безкрайно добрички, направо съвършени. През деня може да ни влудяват с пакостите и лошотиите си, но са добри деца.

Единствената причина поведението им да ни се струва неприемливо е необходимостта им да изследват света и да се учат докъде се простират границите. Трябва да правят грешки, за да разберат кое какво е и това е напълно естествено.

Същото се отнася и до необичайното поведение изобщо. Няма непохватни деца, има непохватно поведение. Няма глупави деца, само глупаво държане. Няма злобни деца, има злобни деяния. Няма егоистични деца, има само егоистични постъпки.

Децата не са се родили научени и нашата задача е да ги научим, да ги окуражим и подпомогнем. Ако вярвате, че децата са лоши, започвате с погрешни презумпции и сте обречени да се провалите. Не можете да промените едно лошо дете, но можете да промените лошото поведение. Повярвате ли, че детето е добро, вие сте спечелили наполовина. Трябва само да промените модела си на поведение, а това е постижима цел.

Пагубно е за едно дете да му се каже, че е лошо, защото после трудно може да изтриете тази нагласа от съзнанието му. По-добре му кажете, че е направило нещо погрешно или че е било палаво, защото така то ще може да се промени. Ако му кажете обаче, че е лошо, то няма да знае как да постъпи, а това ще му се отрази зле. Не можете да промените едно лошо дете, но можете да промените лошият модел на поведение. Важното е, че са имали възможност да опитат.