„Няма мир в този дом, в който кокошката пее, а петелът мълчи.“

Лесно е в съвременния забързан живот и сложните всекидневни взаимоотношения да забравим, че до нас стои живо човешко същество, а не просто някой, в когото се блъскаме по пътя. Лесно можем да започнем да възприемаме определен човек като наш пленник веднъж и завинаги, да се заблуждаваме, че сме му благодарили, че сме го похвалили или помолили, докато в действителност не сме го забелязвали, държали сме се грубо и пренебрежително, не сме зачели чувствата му и сме се държали с него като с низше същество.

Ако искаме връзката ни да блика от енергия, трябва да се върнем съвсем в началото и да започнем да се ухажваме по традиционния старомоден начин. Трябва наново да започнем да се държим един към друг като почтителни, тактични личности, които отново ще бъдат мили, добри, любезни и вежливи. Обещайте си, че отсега нататък ще казвате „моля” и „благодаря” колкото и често да ви се налага през деня. Бъдете внимателни. Бъдете мили. Подарявайте подаръци без повод. Задавайте въпроси, за да покажете, че проявявате интерес към казаното от партньора ви.

Проявявайте загриженост към здравето, благополучието, мечтите, надеждите, работата, интересите и удоволствията на партньорите ви. Отделете време, за да им окажете помощ. Отделете време да се съсредоточите върху нуждите и желанията им. Отделете време просто да бъдете до тях, дори да няма нужда да правите каквото и да било, освен да ги изслушвате, да показвате загрижеността си, да им доказвате, че още ги обичате. Не занемарявайте връзката си.

Обикновено се държим с непознатите изключително добре и запазваме цялото си внимание за хората, с които работим. Партньорът ни често остава незабелязан, загубен в суматохата. В действителност би трябвало да се отнасяме с партньорите си по-добре, отколкото с всички останали. Та нали те са най-важните хора за нас. Тогава трябва да им го докажем.

Какво искате да направите?Само защото сме се събрали да живеем заедно, не означава, че сме залепени един за друг и трябва да мислим еднакво, да чувстваме едно и също и да реагираме по един и същ начин. Доказано е, че най-успешните връзки са онези, в които партньорите са силни заедно, но също така силни и по отделно. Най-добрите взаимоотношения са онези, в които и двамата партньори поддържат интересите на другия, дори те да се различават от собствените им такива.

За да можете да подкрепяте партньора си и да разбирате желанията му, самите вие трябва да сте уравновесени и да сте се отърсили от чувства като ревност, недоверие или негодувание. Трябва да приемете, че партньорът ви е независима, силна и отделна от вас личност. Това може да се окаже доста трудно и да послужи за проверка на чувствата ви и на склонността ви да бъдете прекалено покровителствени.

Колкото повече свобода предоставяме, позволяваме, толерираме, окуражаваме, толкова повече ще получаваме. Ако партньорът ни чувства, че го окуражаваме и му имаме доверие, много по-малко вероятно е да пожелае „да кривне от пътя” или да поиска да прекъсне връзката, защото се чувства притиснат или ограничаван. Показвайки нашата подкрепа, ние караме партньора си да се чувства обект на внимание, а това е изключително приятно.

Задайте си въпроса кое е най-лошото, което би се случило, ако партньорът ни предприеме нещо напук на възраженията ни. Ще ни нацапа пода, ще ни стъпче градината, ще изхарчи пари за нещо ненужно, ще закъснява в продължение на цяла седмица. А сега си представете, че ни напуска или живее с нас с чувството, че е нещастен и огорчен. Кое е по-лошо?

Разбира се, ако партньорът ни заяви, че се готви да направи нещо, не означава, че непременно ще се стигне дотам. Има някои инатливи личности, които са склонни да упорстват само защото вие възразявате срещу всяка тяхна дума. Кажете „да” и партньорът ви може да се откаже.

Трябва да се разбере, че ние трябва да се държим с партньора си по-добре, отколкото с най-добрия си приятел, и че да му оказваме подкрепа е част от това. Често забравяме, че партньорът ни е отделна личност. Забравяме, че той също има планове, мечти и неосъществени амбиции. Тъкмо ние трябва да го окуражим да намери пътя, да реализира амбициите си, да разгърне пълните си възможности, да се чувства пълноценен, удовлетворен и преуспял. Не трябва да го обезкуражаваме, да го пренебрегваме, да поставяме пречки по пътя му или да го ограничаваме по някакъв начин. Трябва да го окуражаваме всеки път щом поиска да полети.