„Където няма срам, няма и чест.“

Решения на основа „обосновани предположения“. Отговорът може и да не ни хареса, но поне ще сме наясно. Знае се, че повечето световни проблеми са възникнали заради предположения. Когато правим предположения, смятаме, че сме наясно как стоят нещата, но всъщност нищо не знаем. Предполагаме, че грешната информация, с която разполагаме, е чист факт, а нещата продължават да се влошават. Предполагаме, че хората харесват плана ни, докато всъщност изобщо не е така, и всичко се проваля. Най-добре е да зададете въпросите от самото начало, за да знаете кое какво е.

Въпросите помагат да се изясни ситуацията. Въпросите поставят хората на място, което означава, че са длъжни да мислят, а мисленето помага на всички във всякакви ситуации. Въпросите ни помагат да проясним съзнанието си. Въпросите изискват отговори, а отговорите често налагат да обмислим ситуацията отново и отново, докато стигнем до логично заключение.

Важно е да се запомни, че колкото по-добре разбираме действията, желанията, вярванията и нуждите на другите, толкова по-вероятно е да реагираме правилно, да променим мнението си, когато е нужно, и да постигам успехи.

Задаването на въпроси ни предоставя възможност за размисъл, възможност да поемем въздух. Вместо да изпадаме в ярост, защото смятаме, че сме наясно със ситуацията, по-добре да зададем въпрос и да разберем истината. Така ще можем да реагираме логично, спокойно и правилно.

Хората, които спазват моделите, веднага се познават: те задават въпроси, докато другите спорят, паникьосват се, интерпретират погрешно ситуацията, правят предположения, губят контрол и като цяло реагират зле.

Непрекъснато задавайте въпроси. Питайте се защо смятате, че сте прави или грешите. Питайте се защо правите определени неща, защо искате нещо, защо следвате даден курс на действие. Задайте си точни и настоятелни въпроси, защото е възможно някои друг да не го прави. А ние имаме нужда. Всички имаме нужда, защото въпросите ни предпазват от опасното заключение, че знаем кое е най-доброто за нас.

Естествено, настъпва момент, в който трябва да спрем да задаваме въпроси, както на себе си, така и на другите. Трябва да знаем кога да спрем. Нужно е известно време, за да усвоим това умение, а всички правим грешки.

Дръжте се с достойнство. Почти всички преуспели хора имат чувство за лично достойнство. Какво точно се има в предвид? Ами те са непоклатими, осъзнали са същността и намеренията си. Не изпитват нужда да се хвалят с придобивките си или онова, което са постигнали. Не изпитват нужда да привличат вниманието, защото не проявяват особен интерес към чуждото мнение, защото са твърде заети да изпълняват целите си, които са си поставили. Държат на благоприличието, не защото се притесняват да не се изложат, а защото не изпитват потребност да попаднат в центъра на вниманието.

Ако искате успешно да следвате модела, важно е да бъдете уравновесени, да си тежите на мястото и да не вървите след стадото, да сте любезни, вежливи, внимателни и да се дължите така, че останалите да ви сочат за пример. Това не означава да сте резервирани или надменни, сериозни и сдържани. Никой не ви спира да се забавлявате, просто не се правете на глупаци. Спокойно, можете да се отпуснете, просто не излизайте извън контрол. Отпуснете душата си, но не преминавайте границите.

Да имаме достойнство означава да демонстрираме самоуважение, да притежаваме самочувствие, без да го афишираме. Ако започнем да спазваме този модел, ще забележим как хората около нас ни ценят и уважението им към нас нараства.

Ако постоянно сте заети с мисълта да поддържате достойнството си и се стремите да бъдете спокойни и уравновесени, вероятно ще решите, че така се откъсвате от реалността и в живота ви няма място за големи чувства и бурни емоции. Е, добрата новина е, че това не е така. Няма нищо лошо да се отдадем на емоциите. Няма нищо лошо да се ядосаме, когато някой наистина ни лази по нервите. Няма нищо лошо да чувстваме огромна болка и скръб, ако загубим някой близък. Няма лошо да ни завладее огромна радост. Няма лошо да се страхуваме, да се притесняваме, да изпитваме облекчение, въодушевление, тревога и всички останали чувства.

Ние сме човешки същества и изпитваме емоции. И това е напълно естествено. Естествено е да ни завладяват дълбоки и силни чувства и не бива да ги крием. Не трябва да се срамуваме от чувствата си. Не е срамно да си поплачем, но не е полезно да таим чувствата си. По този начин само ги потискаме. По-добре е да ги проявите, справете се с тях и после продължете напред.

Ако преживяваме някакво травматизиращо събитие, разстройваща случка или труден период, определено няма да ни е от полза през цялото време да се опитваме да крием чувствата си от притеснение околните да не ни сметнат за слаби или неуравновесени. Сигурно ви се струва, че това противоречи на модела да се държим с достойнство, но изпитването на емоции не е недостойно, освен ако не ги изразяваме в неподходящо време и по неуместен начин.

Понякога е напълно оправдано дори да се ядосаме, стига да успяваме да се владеем и да не направим нещо, за което ще съжаляваме. Когато се ядосаме, припомняме на хората, че не сме мекушави, че те са ни наранили, обидили, засегнали дълбоко и сериозно, и че действията им са ни причинили болка. В същото време не е хубаво да се ядосваме за глупости и да си го изкарваме на невинни хора, ако не можем да изразим гнева си по подходящ начин, ще трябва да намерим начин да се освободим от него, без да нараняваме никого. Потиснатият гняв ще ни разяде отвътре, затова задължително трябва да се освободим от него.

Гневът не е единственото чувство, което се нуждае от отдушник. Страховете, опасенията и буйната радост също не трябва да се потискат. Изпитването на бурни емоции не означава, че губим контрол. Можем да бъдем доста емоционални и в същото време напълно да контролираме чувствата си. Нямаше да сме хора, ако не изпитвахме чувства и то в пълен размах. Това е естествено и не бива да си налагаме строги ограничения. Разбира се, чувствата трябва да се изразяват в подходящо време и по подходящ начин, но това е изцяло във възможностите ни. И ако все пак реагираме зле, впоследствие винаги можем да се почувстваме виновни. И в това също няма нищо лошо.