„Майката обича нежно, бащата – силно.“

Децата порастват и напускат дома. От безпомощни бебенца се превръщат в зрели личности, които правят секс и пият бира зад гърба ви. Тайната е в това да се опитате да вървите в крак с тях. Колкото по-големи стават, толкова повече трябва да се отдръпвате и да им позволявате да правят повече неща. Трябва да преодолеете желанието си да вършите всичко вместо тях и да им разрешите, например, сами да пържат яйца или пък да боядисат кофата за боклук.

Колкото по-големи стават, толкова повече трябва да се отдръпвате и да им позволявате да правят повече неща.

Наистина е трудно да се балансира. Не можете да възложите на децата си повече отговорности, отколкото могат да поемат, но в същото време не можете и да ги спирате. И когато им позволите да пържат яйца и да боядисват кофи за първи път, бъдете сигурни, че ще сътворят истинска бъркотия. Да, родителите най-често отказват на децата си именно заради бъркотията която могат да сътворят.

Когато децата ни са малки и за пръв път се учат да пият вода от чаша, ние очакваме да разлеят течността и стоим с кърпа в ръка, готови да попием петното. Но докато станат тийнейджъри, вече сме забравили изкуството да крием кърпи зад гърба си в очакване да забършем нещо разлято. Очакваме да подреждат стаята си. Те обаче не знаят как, тъй като не са го правили досега. Трябва да се научат и част от процеса е първо да гледат, а после да го правят по-лошо или по-различно от нас. Нашата задача е да им помогнем. Да им възлагаме отговорности бавно, постепенно и насочвайки ги как да се справят с тях.

Очакваме от тях да правят всичко правилно от първия път, без да разливат, без да чупят яйца, без да размазват боя по пода и да разхвърлят. Всъщност очакванията ни са нереални. Порастването на децата е трудна и объркана работа. Те не винаги си подреждат стаята. Пускат музиката толкова силно и до късно, че ви подлудяват. Вече сте стигнали пределната точка и се питате къде сте сбъркали като родители на тези кисели, мрачни, облечени по този особен начин тийнейджъри. Да, те вече ни отговарят едносрично, вечно са депресирани, непрестанно са гладни, груби, меркантилни, заядливи и неизменно се срамуват от нас. А ние виним себе си. Проблемът е в нас. Нещо не сме направили както трябва. Да, ама Не. Всичко това е много хубаво.

Вижте, децата ни трябва да се отдръпнат от нас, за да могат да напуснат дома. Ако ги обичаме прекалено силно, не биха могли да си тръгнат. Та нали ние сме ги отгледали, бърсали сме дупетата им, обличали сме ги, хранили сме ги, давали сме им пари през целия им живот. Те обаче не се чувстват благодарни. Искат да напуснат дома, да пият алкохол, да правят секс и да използват вулгарни думи. Вече не искат да са нашите мили ангелчета. Искат да са обидчиви, дръзки, груби, пораснали. Искат да изследват, изучават и да си навличат неприятности сами. Имат нужда да скъсат веригите, да се освободят от родителските окови и да се спуснат по хълма, крещейки, че най-накрая са свободни.

Как биха могли да направят всичко това, ако все още изпитват страхопочитание към нас, ако все още са толкова привързани и ни обичат толкова силно? Те ще се почувстват свободни, ако не се разбират добре с нас, за да могат да се върнат отново в дома като нещо повече от просто наши деца.

Това е напълно естествен процес и ние би трябвало да го очакваме и да се радваме да им видим гърбовете. Колкото по-рано ги отпъдите толкова по-скоро ще се върнат. Не можете вечно да им оправяте косите, да ги завивате преди лягане и да им четете книжки, но ще откриете, че те ще се завърнат като пораснали приятели, с които можете да изградите изцяло нови взаимоотношения.

Те трябва да се почувстват свободни, преди да се върнат отново в къщи като нещо повече от просто вашите деца. Ако се опитате обаче да ги задържите, те ще негодуват срещу вас. Ако пък приемате нещата прекалено лично, те няма да се върнат скоро, защото ще се чувстват гузни.

Ако сте тийнейджъри не бъдете прекалено сурови с родителите си. Те се чувстват застрашени от новите ви взаимоотношения, точно както и вие. Дайте им малко почивка, те се опитват да оправят нещата в движение, като вас.