„Ако дървото загива, виновни са корените.“

В днешния забързан живот лесно можем да пренебрегнем близките си, а не трябва да го правим. Трябва да намираме време за тях, защото то лети толкова бързо, че седмиците се превръщат в месеци, в години и важни мигове отлитат преди да се усетим.

Същото важи и за децата. Нека не забравяме, че колкото повече време отделим за близките си, децата, роднини, приятели, толкова повече ще получим от тях. Ние трябва да направим първата крачка, да се обадим, да поддържаме връзка. Ами ако те не откликнат със същото? Няма нищо лошо. Вие сте тези, които следвате моделите. Колкото повече влагаме в отношенията си с близките, толкова повече ще получаваме.

И ето какво се получава. Вие вече успешно управлявате живота си, отърсвате се от чувството за вина, вече не се измъчвате, защото се обаждате, пишете, поддържате връзки, научавате се да прощавате, когато те не се обаждат и не пишат и започвате с лекота да се справяте с взаимоотношенията с близките си. Вие сте морално извисени, първи протягате приятелска ръка, първи прощавате и забравяте, независимо колко сериозна е била кавгата. Това се случва на хората, следващи тези модели, защото те не са злопаметни.

Независимо колко натоварен е животът ни, а да се надяваме, че тези модели ще премахнат част от стреса и ще ви разтоварят, вие трябва да намирате време. Трябва да намирате време за всички важни хора около вас. Хората, които ви обичат, заслужено получават част от времето ви, защото размяната е справедлива. Те ви обичат, а вие им давате нещо от себе си, нещо наистина ценно, вашето време и внимание. Правете това с охота, а не като досадно задължение. Правете го с преданост и самоотверженост, с ентусиазъм и с цялото си сърце или изобщо не го правете. Няма никакъв смисъл да прекарвате време с децата си например и същевременно да се опитвате да наваксате с работата си, да прегледате вестника или да приготвите сандвичите им за училище. Посветете им вниманието си изцяло, защото те ще усетят, че мислите ви са другаде, ще се почувстват измамени.

Всички имаме деца и естествено, искаме те да са щастливи, да се справят с реалния живот и да преуспяват. Но наред с това имаме ли някакви тайни планове за тях? Искаме ли да станат лекари? Или адвокати? Дипломати? Или пък учени? Археолози? Палеонтолози? Писатели? Предприемачи? Или пък виждаме в детето си бъдещия патриарх?

Повечето от нас с ръка на сърце могат да кажат, че никога не са имали подобни амбиции за тях. Но трябва да признаем, че понякога сме се чувствали разочаровани, когато изборът им на кариера ни се е струвал необичаен и неподходящ за тях. Въпреки това обаче трябва да ги оставяме да правят грешки. Не може непрекъснато да им посочваме правилния път, защото никога няма да се научат да го намират сами.

Точно това гласи и моделът – дайте на децата си възможност да грешат. Всички сме допускали грешки. Предоставянето на огромна свобода, от друга страна води до допускането на гигантски грешки. И какъв е резултатът от това? Рано допуснатите грешки, животът дава възможност да бъдат поправени или поне да не бъдат допускани отново. Ако децата бъдат ограничавани, тоест нямат свободата да опознаят света около себе си, след време когато пораснат така забатачват живота си, че нямат време да ги поправят. Всички трябва да правим грешки. По-добре да грешим, докато сме млади и достатъчно издръжливи и гъвкави, за да ги поправим.

Родителските грижи в три четвърти от случаите са посветени на поправяне на грешки. Вие също имате свободата да грешите. Проблемът е, че ако сгрешите като родител, грешката ви може да повлияе отрицателно на цял един живот. Затова ни е истински трудно да се отдръпнем и да наблюдаваме как децата ни правят погрешен избор. Иска ни се да се втурнем, да ги предпазим, да ги поглезим още малко и да ги спасим от беди. Те обаче трябва да се учат от грешките си. Ако смятаме, че ще ги научим по пътя на убеждението, правим огромна грешка. Те сами трябва да изживеят живота си, за да могат да се справят. Животът е истински и те не могат да го научат от книга, от нас или от телевизията. Могат да се научат само като се опарят. Вашата задача е да бъдете готови да превържете раната и да целунете детето, за да облекчите страданието му.

Естествено, позволено ви е да задавате насочващи въпроси, например: Сигурен ли си, че идеята е добра? Добре ли си обмислил всичко? Какво ще стане после? Можеш ли да си позволиш да отделиш толкова време? Това няма ли да ти навреди? Не пробва ли нещо подобно преди време? Можете да постъпите по същия начин и с ваши приятели, когато виждате, че са на път да допуснат голяма грешка, но не искате да им разваляте удоволствието. Постарайте се въпросите да не звучат прекалено осъдително или плачливо, защото те ще си запушат ушите и няма да ви послушат от чист инат.