„Всеки сам е господар на своето щастие.“

Същността на величието е да можете да изберете самоосъществяването в обстоятелства, при които другите избират лудостта. Ако погледнете през рамо, ще забележите един неизменен спътник. По липса на по-подходящо название го наречете „собствената ви смърт“. Можете да изпитвате страх пред този посетител или да го използувате за лична облага. Изборът зависи от вас.

Тъй като смъртта е безкрайна перспектива, а животът – главоломно кратък, задайте си въпросите: „Трябва ли да избягвам да правя това, което ми се иска да правя?“ „Трябва ли да изживея живота си така, както другите искат от мен?“ „Толкова ли е важно да се трупат вещи?“ „Правилно ли е да се живее, като се отлагат нещата?“ Отговорите ви сигурно могат да се обобщят в няколко думи: Живей… Бъди верен на себе си… Радвай се… Обичай.

От смъртта си можете да изпитвате безсилен страх, но можете също да я използувате, за да се научите да живеете ефективно. Чуйте размишленията на героя на Толстой – Иван Илич. В очакване на смъртта той си припомня миналото – изцяло владяно от другите – и живота си, през който неведнъж се е отказвал да бъде господар на себе си, за да се вмести в общоприета система: „Ами ако наистина целият ми съзнателен живот не е бил „това, което трябва“? Мина му през ума, че може да е истина това, което по-рано му се виждаше съвсем невъзможно, а именно, че е прекарал целия си живот не така, както трябва. Мина му през ума, че истински са били може би тъкмо ония негови едва доловими стремежи, които той веднага отпъждаше от себе си, а всичко останало може би не е било това, което трябва. И службата му, и наредбата му в живота, и семейството, и тия обществени и служебни интереси – всичко това може би не е било това, което трябва. Опита се да оправдае всичко това пред себе си. И изведнъж разбра колко неустойчиво е това, което оправдава. И нямаше вече какво да оправдава“.

Следващия път, когато ви се наложи да вземете решение дали да поемете контрол над себе си, или не, дали да направите собствен избор, или не, задайте си един важен въпрос: „Колко дълго ще бъда мъртъв/а?“ Като имате предвид тази вечна перспектива, направете своя избор, а безпокойствата, страховете, съмненията дали можете да си го позволите, и вината оставете за онези, които ще живеят вечно.

Ако не предприемете нещо в тази насока, ще трябва да изживеете целия си живот така, както ви съветват другите. Ако престоят ви на земята е толкова кратък, трябва поне да ви е приятен. С една дума, това е вашият собствен живот. Направете с него това, което виежелаете.

За да стане човек господар на самия себе си, е необходимо да скъса с някои широко разпространени митове. Първо, със схващането, че интелигентността на един човек се измерва със способността му да решава сложни проблеми, да чете, пише и смята на определени равнища и бързо да решава абстрактни уравнения. От това разбиране за интелигентността следва, че истинската мярка за самоосъществяване е формалното образование и овладяването на книжни знания. То подхранва известен интелектуален снобизъм, който понякога има вредни последствия. Свикнали сме да смятаме за „интелигентен“ онзи, който по време на учението си е получавал повече отличия и е „факир“ по някой учебен предмет или в някоя област (математика, естествени науки), който има богат речник, памет за подробностите или умее да чете бързо. Въпреки това психиатричните болници са пълни с пациенти, които имат всички основания да бъдат смятани за учени хора, и с мнозина, които нямат такива основания. По-точен барометър на интелигентността е ефективният, щастлив живот, живян всеки ден и всеки миг.

Ако сте щастлив, ако изживявате пълно всеки свой момент, то вие сте интелигентен. Решаването на проблемите е полезна добавка към щастието ви, но ако знаете, че не сте в състояние да решите даден проблем и въпреки това можете да изберете щастието или в най-лошия случай да откажете да изберете нещастието, вие сте интелигентен. Интелигентен сте, защото притежавате най-сигурно оръжие срещу съвременния бич, наречен нервно разстройство, или Н. Р.

Вероятно ще се изненадате, когато научите, че нервно разстройство всъщност няма. Нервите не се разстройват, нито се късат. Отворете тялото на някой човек и потърсете скъсаните нерви. Няма да ги откриете. „Интелигентните“ хора не получават Н. Р., защото умеят да се владеят. Умеят да избират щастието пред депресията, тъй като знаят как да се справят с проблемитев живота си. Забележете, че не казахме „да решават“ проблемите. Тяхната интелигентност се измерва не със способността им да решатпроблема, а с умението им да бъдат щастливи и достойни, независимо дали проблемът намира решение, или не.

Можете да определите дали сте истински интелигентен по това, как решавате да приемете неблагоприятните обстоятелства. Жизнените битки са, общо взето, еднакви за всекиго. Сходни трудности изпитва всеки, който общува с други човешки същества в каквато и да е социална среда. Несъгласията, конфликтите, компромисите са присъщи на човека. Също така парите, старостта, болестите, смъртта, природните бедствия и злополуките са неща, които поставят затруднения пред всички хора. Някои обаче издържат, избягват демобилизиращата ги депресия и мъка въпреки нещастията, докато други рухват, стават инертни или получават Н. Р. Тези, които разглеждат проблемите като естествен спътник на човешкия род и не измерват щастието с отсъствието на проблеми, са най-интелигентните хора. Но те се срещат най-рядко.

За да се научите напълно да владеете себе си, е необходимо съвсем ново мислене. То може да се окаже труден процес, тъй като твърде много сили в обществото действуват срещу личната отговорност. Човек трябва да се довери на способността си емоционално да преживява това, което реши да преживее във всеки момент от живота си. Това е радикално схващане. Вие може би сте израсли с мисълта, че не сте в състояние да контролирате емоциите си, че гневът, страхът и омразата, както и любовта, екстазът и радостта са неща, които ви се случват. Индивидът не контролира тези неща, само ги приема. Когато настъпят тъжни събития, той естествено изпитва тъга и се надява, че скоро ще настъпят радостни събития, за да се почувствува по-добре.

Да бъдеш господар на себе си означава да владееш своите мисли, чувства и постъпки чрез разумна воля, което води до истинска свобода и щастие. Това включва отговорност за живота си, избягване на ролята на жертва и контрол над реакциите спрямо заобикалящия свят.